Снимката на Чинтулов не е това, което е

В книги, медии, емблеми е използван портрет на съвсем друг човек

На фотото е запечатан ликът на възрожденец от Казанлък - Филип Велев

Община Сливен е възложила изработването на качествено дигитално копие на образа на Добри Чинтулов /1822-1886 г./. Целта е да бъде направен нов проект на наградата за литература и изкуство “Добри Чинтулов”, която се присъжда в навечерието на Димитровден, празника на града, съобщи зам.кметът по културата, социалните дейности и здравеопазването Пепа Чиликова. Върху плакетите десетилетия наред е поставян портретът на прочутия сливенец, на когото проф. Николай Генчев отрежда място сред “законодателите на новобългарската култура Паисий, Софроний, Дринов, Вазов, Захари Стоянов, Раковски, Друмев, Бозвели и гениалния Христо Ботев”.

Оказва се обаче, че снимката не е на Чинтулов, а …на съвсем друга личност! На фотото е запечатан ликът на друг възрожденец, също учител, но от Казанлък - Филип Велев.

“Точно откога се е използвала “грешната” снимка, е трудно да се каже”, заявява зам.-кметът Чиликова. Факт е, посочва тя, че наградата “Добри Чинтулов” се е връчвала по време на Сливенските майски огньове на културата още по времето на социализма. Наградата продължава да се връчва и през последните двайсет години за празника на града. Носителите на отличието са творци – поети, писатели, художници, артисти, режисьори, музиканти, диригенти…, все личности с национален и международен престиж, чийто живот е бил свързан с родния град на Добри Чинтулов. И винаги се е използвал вместо неговият, портретът на Филип Велев. Защото е бил официално утвърждаван с решения на специалисти, които не са подозирали, че всъщност утвърждават една подмяна.

Как е станала грешката научаваме от страниците на една прелюбопитна книга на сливенските фотографи-изследователи Светлозара Курдова и Стефан Стефанов, излязла от печат през 2008 година. В “Страници от историята на фотографията в Сливен”, в раздела “Най-старите фотографии” двамата автори разказват за семейния портрет на Добри Чинтулов. Снимката вероятно е от 1865 година /тази снимка се пази във фонда на сливенския музей-б.а/.

“…Добри Чинтулов се облича винаги изрядно. Дрехите му шие Михаил Тодоров – първият “френк-терзия” в Сливен, с когото били приятели от Одеса. Чинтулов носел очила за късогледство. През 1858 г. той се жени за дъщерята на Добри Желязков- Фабрикаджията /основателят на първата фабрика на Балканите, за сукно – б.а./ - Анастасия, родена през 1840 г. Анастасия била добра стопанка. На снимката е в красива копринена рокля, европейски модел. Настя, както я наричали, се заразява от върлуващия сред руската войска тифус и почива през 1878 г.”, пишат двамата фотографи. Единственият син на Чинтулови – Петър, на семейната фотография все още е дете, “стегнато” като възрастен. Петър си отива от този свят съвсем в млада възраст. Баща му се жени още веднъж, но и втората му съпруга почива преди него…. Дотук всичко е ясно. По-нататък в книгата си Курдова и Стефанов обаче съобщават, че сред портретите на възрожденския поет са се натъкнали на “историческа мистификация”. Те посочват, че в “Опис на портрети и снимки” в Националната библиотека “Кирил и Методий”, под №1572 е описана снимка на участниците в окръжния учителски събор през 1870 година. Сред 32-ма фотографирани участници са посочени само осем имена, сред тях и на Добри Чинтулов. Но образът, обявен за негов, случайно има далечна прилика с поета. Как е станало объркването, обясняват други двама изследователи – Григор Николов и Константин Хамамджиев, в публикации от 2004 и 2006 г. Те посочват, че в описа в националната библиотека има няколко грешки. Една от тях е, че сред имената на участвалите в събора неправилно е посочен не само Добри Чинтулов, а и…Васил Левски. Копие от същата снимка, от учителския събор, се пази в архива на Феликс Каниц в БАН. Унгарският пътешественик и етнограф още през 1870 г. саморъчно е написал имената на участниците в белите полета около фотографията / под №4 той е означил Филип Велев /1818-?/, учител по гръцки език в Казанлък, пръв преводач на “Илиада” на български език/. “За съжаление, портретът на Филип Велев продължава да се тиражира вместо Добри Чинтулов, даже и във второто издание на ІІ том на “Опит за история…” на д-р Симеон Табаков. Има го и в интернет. Горкият Филип Велев!... А Добри Чинтулов просто не е ходил в Пловдив”, заключават в книгата си фотографите Курдова и Стефанов.

В онези години откритието на изследователите Николов-Хамамджиев и Курдова-Стефанов стават достояние до историци, ограничен кръг от интелектуалци, писатели, журналисти. “Всъщност, ние отдавна знаехме историята за снимката. Но за първи път тя стана достояние до обществеността благодарение на тези публикации”, казва Росица Георгиева, уредник в Регионалния исторически музей. Портретът на Филип Велев се използва вместо образа на Добри Чинтулов и до днес къде ли не: в книги, учебни помагала с разработки по литература, в многобройни сайтове, в емблемата на елитната Профилирана сливенска природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов”.

В Сливен до решението историческата личност да се върне върху документи, награди, емблеми и символи се стигнало около Димитровден миналата година. На тържествената церемония в концертната зала “Сливен” бе поръчан огромен винил, с портрета на…казанлъшкия учител и преводач Филип Велев, разбира се. “Разбира се”, защото няма как да връчиш плакет със сгрешената снимка, а на винила да поставиш действителния образ на Чинтулов, обясняват в общината. Социалните мрежи пламнали от коментари и подигравки. Но до онзи момент никой, никога, по никакъв повод не е внасял документ с искане за смяна на образа на Чинтулов заради извършената подмяна, категорични са от местната администрация. В крайна сметка от общината се обърнали към директора на Регионалния исторически музей Николай Сираков с молба да бъде изготвено становище относно това кой е оригиналният образ на Добри Чинтулов. С писмо от края на януари т.г. Сираков отговаря: “Досега са известни три снимки на Чинтулов, които се пазят във фонда на музея. Погрешно се приема, че Добри Чинтулов е на снимката от учителския събор в Пловдив през 1870 г. Няма съмнение - в резултат на многобройни проучвания, че на снимката е Филип Велев. Оригинал на тази снимка /с Филип Велев – б.а./ се съхранява в Националния музей на образованието в Габрово”, категоричен е Сираков. На 30 май т. г., след заседание на Комисията по символиката към общинския съвет в Сливен, председателят на местния парламент Димитър Митев информира кмета на Сливен Стефан Радев: “Комисията утвърждава оригинална снимка на Добри Чинтулов, от фонда на Регионалния исторически музей”. В момента дигиталното копие на образа се изработва. “Дължим това на Чинтулов”, са коментарите в Сливен. Връщането на “истинския” портрет става с уважение към “горкия Филип Велев”, както го наричат фотографите-изследователи. Достойна личност, без вина поставена на чуждо място.

Спомен за поета

“Стани, стани, юнак балкански” продължава да звучи точно в 12 ч. на обяд от часовниковата кула над сградата на общината.

Някои се шегуват и припяват “Хапни, хапни, юнак балкански”. За други рефренът е все още като звън на камбана. Защото къщата-музей в Сливен, в която Чинтулов е живял със семейството си и в която умира сам, в самота, почти напълно ослепял от диабет, се нуждае от основен ремонт за поддръжка. Там е писалището, на което е може би са се родили възрожденските му химни и учебниците, които е превел като Главен учител на Сливен. Там е леглото с елегантен балдахин. Печката, която го е топлила.

Цигулката му я няма, дарена е на гимназия “Д. Чинтулов”, но флейтата му още стои в семейния му дом. Старият самовар – и той. С него, макар и болен, изнемощял, запарвал чай за малките си племенници, а после им преподавал френски, както разказва Илеана Стоянова в “”Моят пра-пра-дядо Добри Чинтулов” (“Любословие.бг”).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи