Вторият законопроект за промени в антикорупционния закон се нуждае от внимателно обмисляне и юридическо прецизиране. Това каза главният прокурор Сотир Цацаров пред журналисти.

"Ние говорим за два законопроекта, които касаят антикорупционния закон - единият е този, който следваше да заличи последиците от тълкователното законодателно решение на Върховния касационен съд, аз бях в Народното събрание, изразих нещо съвсем ясно по този въпрос. Междувременно обаче разбирам, че предмет на обсъждане е бил и втори законопроект, който се оказва доста подробен и изпълнен с наредби, които се нуждаят от доста внимателно обмисляне. Така, че ако съм изразил подкрепата си, и тя е съвсем категорична, по отношение на първия законопроект, както го казах и в НС, имам известни резерви относно бързината, по силата на която е тръгнал втория законопроект", обясни Цацаров.

На въпрос дали има опасност антикорупционният орган да се превърне в разследващ, Сотир Цацаров каза, че такова нещо няма как да се случи. „Мога да коментирам промените, когато ги разгледам подробно, сега съм най-общо запознат с тях“, допълни главния прокурор.

"По отношение на първия законопроект, темпът, с който се приеха промените, беше абсолютно необходим, но според мен нищо в конкретния случай не налага такова бързане по отношение на втория внесен законопроект. Казано по друг начин, този закон се нуждае от внимателно обмисляне и юридическо прецизиране. Бързината, с която се придвижи втория законопроект беше изненада и за мен самия", каза още той.

"Прокуратурата е уведомена, че е започнало производство в Комисията, което трябва да завърши с решение относно това налице ли е конфликт на интереси. Това решение на комисията е от значение за решение на прокуратурата. Днес е изпратено писмо, с което Прокуратурата изисква от Комисията в момента, в който е постановено такова решение, то да бъде изпратено, за да бъде съобразено от нашите искания", обясни Цацаров относно разследването на жилището, което ползва финансовият министър Владислав Горанов.

„Проверката за конфликт на интереси е самостоятелно производство. За това самостоятелно производство мисля, че става дума за самосезиране от страна на Комисията и то приключва с решение, което трябва да установи наличие или липса на основание за започване на производство за конфликт на интереси. Едва когато имаме такова решение на Комисията, ще се произнесем и по преписката, която е образувана при нас. Производството на Комисията има отношение и връзка с проверката на Прокуратурата. При всички случаи резултатът от това производство ще окаже влияние в решенията на Прокуратурата. Вярвам, че забавяне по производството от страна на Комисията няма да има, следователно и от наша страна няма да има“, посочи още главният прокурор.

Нещата имат два аспекта – първият е така нареченият „таен арест“. Такова нещо като „таен“ арест няма, поради простата причина, че лицето има право на адвокатска защита от самия момент, в което това лице е задържано. И второ, уведомяването или съответно неуведомяване не е свързано с широк неограничен кръг лица. Тоест измененията в закона касаят неуведомяване по преценка за конкретно лице. Казано по друг начин, неуведомяване на конкретно лице, по преценка на органа на досъдебното производство, по преценка на прокурора. Арестът не е таен и неуведомяването не означава лишаване от право на защита или неуведомяване на целия възможен кръг от лица. Така главният прокурор коментира промяната деца да бъдат задържани за 24 часа, без да бъдат уведомени техните родители.

„При всички случаи моето становище е, че законодателният текст се нуждае от прецизиране. Правя една ясна забележка, не влизам в диалога, парламент, вето, президент, блокиране на законодателна дейност. Абстрахираме се от политическите спорове. Според мен разпоредбата трябва да бъде прецизирана с две насоки, първата не може да се каже „неуведомяване на конкретно лице“. Законът трябва да изключи семейството от кръга на лицата, на които ще бъде забранено уведомяването. Второ, трудно е да приемем, че това може да се приложи за всички престъпления. Това трябва според мен да се прилага за конкретно определени тежки престъпления - безусловно за тероризъм, за престъпления извършени от организирани престъпни групи и т.н.“, посочи той.

Според главния прокурор промените в Наказателно-процесуалния закон трябва да се преразгледат в насока кои лица могат да бъдат задържани под стража без уведомяване и да бъдат сведени до определен кръг престъпления, които са най-тежки.

Сотир Цацаров и директорът на Художествената гимназия в София Донка Павлова откриха днес в сградата на Съдебната палата изложба с над 40 картини на възпитаници на училището.

Културното събитие се провежда за пета поредна година под егидата на главния прокурор.

На откриването присъстваха министърът на вътрешните работи г-н Младен Маринов, зам.-главният прокурор г-н Иван Гешев, както и преподавателят в Художествената академия професор Ивайло Мирчев.

В поздравителното си слово главният прокурор Сотир Цацаров увери гостите, че талантът на младите творци заслужава да бъде видян. На директорката на училището г-жа Павлова той подари книга с пълното творчество на Цанко Лавренов и й пожела един ден някой от възпитаниците й да бъде също толкова известен с таланта и уникалното си творчество.

В продължение на един месец посетители и гости ще имат възможност да разгледат и купят изложените в Съдебната палата картини на младите художници, а вече откупените ще бъдат заменяни с нови.