СУ преминава през няколко кризи в историята си

Идеята за откриване на висше училище в България се ражда още през Възраждането, но се реализира чак в края на XIX век

Най-старото висше учебно заведение у нас навършва днес 129 години. Софийският университет “Св. Климент Охридски” е създаден на 1 октомври 1888 г. като “Висш педагогически курс”.

Над 100 години Университетът се смята за културно средище, за институция, моделирала и възпитала няколко поколения. Като първо висше учебно заведение след Освобождението у нас, СУ носи идеята за просвещение и напредък.

Ректоратът е на стойност 6 млн. златни лева и е построен с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Идеята за откриване на висше училище в България се ражда още през Възраждането, но се реализира чак в края на XIX век.

1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище. Седем години по-късно е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание приема закон за преобразуването му във Висше училище, а на 29 януари 1889 г. е избран първият ректор Александър Теодоров-Балан.

В дългогодишната си история университетът преминава през няколко кризи, една от които е в първите дни на 1907 година, когато група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. Ден по-късно, на 4 януари, Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори.

Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със “съвършено нови преподаватели”.

Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и с гимназиални учители. При 70 души преподаватели обаче се записват 7 студенти. В края на януари 1908 година, няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, се възстановяват старите преподаватели.

Следващата криза за висшето учебно заведение идва по време на Втората световна война. След голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., университетът е евакуиран в Ловеч.

Днес, 73 години по-късно, Софийски университет има 16 факултета, 3 департамента, 6 самостоятелни звена – университетската библиотека, университетското издателство с печатница, център за информационни и комуникационни технологии, научноизследователски център, поделение “социално-битово обслужване”, както и 3 университетски ботанически градини.

Освен това Университетът продължава да изпълнява ролята на културен център, като поддържа и 2 медии – радио и телевизия “Алма Матер”, както и 3 музея - музей на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, музей по палеонтология и исторична геология и музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми. В историята си СУ е имал досега 74 ректори.

Според световната класация на университетите към 2017 г. СУ заема 651 място в света. В него се обучават над 21 хил. студенти.

Театър „Алма Алтер“ с награди от международен фестивал

Спектакълът на театър „Алма Алтер“ „Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов“ получи награда за най-добро представление на фестивала „Театрален куфар“ в Минск.

Тази седмица трупата на Театър-лаборатория “Алма Алтер” получи двете големи награди от Международния театрален фестивал “Театрален куфар” в Минск, Беларус.

На събитието, което се проведе от 23 до 27 септември 2017 г., трупата на “Алма Алтер” представи спектакъла “Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов”. Журито й присъди наградата за най-добро представление на професионална трупа, както и наградата “Gran prix” на фестивала.

Екипът на “Алма Алтер” бе отличен с няколко номинации - на Георги Арсов за главна мъжка роля, на Илианна Сербезова за главна женска роля, на Константин Кучев за поддържаща мъжка роля и на Николай Георгиев за най-добра режисура.