Вгледани в собственото си битие, трудно бихме могли да видим ежедневните тайнства, които ни заобикалят. Добре че дойде един поет от Украйна, за да ни каже, че живеем на сакрално място... Виктор Мелник е известно име в украинския литературен живот: автор на повече от 20 книги, активно превежда от български на украински език творби на наши автори вече 10 години.

Но през пролетта на тази години той беше поканен от Асоциацията на софийските писатели на тримесечна писателска резиденция в столицата ни, за да усъвършенства познанията си по български език, да превежда и да създаде автентично творчество на наша територия.

Поетът зареди сетивата си чрез вплитането си в динамичното и контрастно битие на софиянци, чрез музиката на зала „България”, чрез античните флуиди на древна Сердика, по чиито останки ние стъпваме днес, неосъзнаващи, че поетическото ни самосъзнание тръгва от Древен Рим... Неговото пътуване в историята и културата на България беше съпроводено с ветровитото дихание на Витоша, с пролетната нежност на софийското слънце и литературно-театралните траектории, по които го водиха неговите приятели.

Така се роди книгата „Под Витоша”, която беше издадена през през месец май в Украйна. Преди дни Виктор пристигна в София за участие в Учредяването на Асоциация на писателите от Югоизточна Европа и представи софийските си стихове пред родна публика.

Премиерата събра на 5 ноември в клуб „Журналист” познавачи на украинската култура, почитатели на поезията, както и част от авторите, които поетът е превел.

Събитието се водеше от Захари Иванов: „Виктор е много странен писател и още по-странен поет, различен като житейски път от много негови събратя в Украйна. Чрез някакъв странен повик на сърцето той се посвети на нашата литература и се справя блестящо... В момента той работи върху Антология на съвременната българска поезия”.

Освен оригиналните стихове на Виктор Мелник, в книгата са включени и негови преводи на украински език на творби от Атанас Капралов, Ахмет Атасой, Боян Ангелов, Димчо Дебелянов, Екатерина Томова, Захари Иванов, Катя Кремзер, Маргарита Петкова, Никола Герджиков, Николай Милчев, Рада Добриянова, Роси Рос, Станислав Пенев, Хайри Хамдан.

Авторският рецитал в оригинал на укрански език се редуваше с прочит на български на включените наши поети. Музикалните интермедии бяха дело на певицата Роси Рос, създала две песни специално за вечерта.

Какво ще прочетем в новата книга?

Поетическият наратив се излива подобно на бистър планински поток, играещ си с вулканичните камъни на Витоша, пробождащ сенките на софийските паркове и повличащ в поетичен каданс видения и прегръдки от залите, където Виктор Мелник срещаше своите нови приятелства.

С лаконичното заглавие „Под Витоша” поетът ни казва, че в това подножие на българския национално разпознаваем топос се събират енергиите на поколения български и чуждестранни творци – от Вазов, Яворов и Леся Украинка до самия него, независимо от бъдещето, което дебне зад ъгъла:

***

Ще се върна в Украйна,

но сърцето ми остава в България.

Ще нося със себе си раната,

която тихо ще боли преди дъжд.

Тогава мислено ще изскоча

от метрото на станция „Сердика”

и ще се изгубя в античните развалини

на най-големия площад.

Картините в книгата са интимно-носталгични, но с универсални градски координати и диалогичност на субектите в диалога между тук и сега, видимо и невидимо, мъж и жена:

***

Когато ти летиш,

оставам на земята

да следя за мястото,

където ще кацнеш.

Ще запомним кратките лирико-философски четиристишия, комбинирали метафорична енергия с пейзажност, която е не само видима, но и предусетена в „кожата на убитата зима”, а Витоша той е съзрял като „шатра каменна, нощес опната от великани”... Тук ни облъхва неговото разбиране за древност и перспектива на София, която ние никога не бихме провидели по този аткрактивен начин. Идва един поет от Украйна и ни внушава самочувствие, че обитаваме Вечния град на Балканите, защото звездите са очите на Шива, които ни благославят, а красотата на човешкото общуване е скрита в мехурчетата въздух...

Въобще поезията на Виктор Мелник няма нищо общо с баналните дитирамби на площадното рецитаторство, тя е далече и от неразбираемите еквилибристики на голяма част от постмодерните стихоплетци. Той умее да ни внуши невидимо своето собствено виждане за света с едно изящество на словото, което само талант и професионалист би могъл да създаде.

Поезията на Виктор Мелник ни предизвиква не просто да я четем, а да я запечатим в паметта си, защото тя притежава мистична сила и магнетичен пламък, с една непрестанно звучаща поанта тя се явява аксиома на жизнен стил, на психически модел, който носи интелектуален комфорт, дори духовен катарзис.

Част от стиховете в книгата вече са преведени от Бойка Драгомирецкая:

***

По небесни тунели летят самолети.

Огледално – в утроба планинска –

влак, сякаш червей гризе вековете

и тунел прокопава за истината.

***

Сред вселенска мъгла ще изчезне –

без да узнаем със сигурност –

мехурчето с въздух земно

и безвъздушното – лунно.

Виктор Мелник е поет на света – доказва го с многоликите си превъплъщения, превеждайки поети от 15 езика. Но пристрастието му към България няма човешко измерение...