- Г-н Георгиев, словесните престрелки през уикенда между лидерите Бойко Борисов и Корнелия Нинова очертават ли „ръмжаща“ предизборна кампания, както я нарекоха политолози? Или целят да изчистят слуховете за възможна управленска коалиция между ГЕРБ и БСП?

- Престрелките са предизвикани от предстоящите избори. Бойко Борисов избухва, защото ГЕРБ не е в онази форма, в която беше в периодите на апогея си. В низходяща тенденция е. В БСП наблюдаваме възстановяване на политическото й влияние. Тези избори ще бъдат сериозна схватка между двете политически сили. През последните години ГЕРБ беше прекалено доминиращ, а сега има тенденция към паритет. Това е тренировка преди голямата битка - парламентарните избори. Президентската битка също не беше за пренебрегване, макар че ГЕРБ я подцени, решавайки, че всичко е предрешено. Оказа се, че се връщаме към двуполюсен модел. А бяхме тръгнали съм еднополюсен. Като цяло има ферментация на политическото пространство. На тези избори ще има няколко нови играчи. Има сериозно оживяване. Други ще се явят в нови конфигурации.

- Какви нови конфигурации имате предвид?

- Сигурно БСП ще внесе промени в традиционния формат на Коалиция за България. Може би някои партии ще отпаднат, ще влязат нови. Има нова партия около г-н Марешки с амбиции. Има няколко нови проекта. Реформаторите не е ясно под каква форма ще се явят, но и те са в нова ситуация. Ще видим обединените патриоти в нов формат на парламентарни избори.

- БСП може ли да се коалира с АБВ след разрива им преди президентските избори?

- АБВ с новия си лидер навярно не би имала проблеми да се коалира с БСП. Носител на разрива беше предишният лидер Георги Първанов... А и самата БСП няма голям избор за коалиране.

- Измамен или действителен е вътрешнопартийният подем в БСП?

- Екзит полът на президентските избори, който е най-точният инструмент за измерване на партийното влияние, показа, че БСП безспорно се откъсна от дъното си. Дали това е устойчива тенденция, само бъдещите парламентарни избори могат да потвърдят. БСП успя до голяма степен да възстанови своето влияние и заради арогантното поведение на ГЕРБ като управляваща формация. Електоралните изследвания от миналите парламентарни избори показаха, че 280 000 симпатизанти на БСП не гласуваха, разочаровани от правителството, от липсата на управленски капацитет, от онзи политически морал, който демонстрираше тогавашният елит на БСП. Сега в соцпартията се връщат 250 000 гласа, което е солиден процент. По логиката на наказателния вот срещу ГЕРБ към БСП се преориентират и онези, които не искат да гледат толкова често лицата на ГЕРБ от телевизорите си.

- Цветан Цветанов заяви, че ГЕРБ ще се бори да вземе 1 млн. гласа на предстоящите парламентарни избори. БСП към колко ще се стреми?

- На президентските избори БСП получи над 900 000 гласа. Към днешна дата няма друг точен измерител. Това, което виждаме сега, е консолидация на голяма част от бившия електорат на БСП около новия елит и новите заявки за политическо битие. Но това, което ще се случи, зависи и от предстоящия конгрес на БСП, от лицата, които ще извадят в листите, от самата кампания. При партиите със солидна традиция много фактори влияят на мотивацията. Очевидно ще има нови лица, и то на избираеми позиции. Доколко ще бъдат припознати от стария електорат, е загадка.

- БСП и ГЕРБ се зарекоха, че ще управляват с малцинства. Възможно ли ще е това?

- Възможно е. Имали сме го като реалност. Нямам усещане, че скоро ще имаме парламент, в който някоя партия сама ще има мнозинство. Отдавна сме влезли в такава нестабилна ситуация, в която и мнозинствата са динамични. Следващият парламент едва ли ще е по-различен.

- Какви са шансовете на партиите от дясното политическо пространство?

- За ГЕРБ провалът на президентските избори е тежък удар. Това е първата автентична загуба, откакто съществува партията. Част от електората няма да се върне. По принцип разочарованите много трудно се връщат за такъв кратък период. ГЕРБ няма с какво да ги спечели отново - нито с нови лица, нито с нови идеи, нито с нови политтехнологии. Няма я и харизмата на Бойко Борисов. Единственото, което все още й гарантира стабилност, е липсата на силни конкуренти вдясно. Другото е, че ГЕРБ има най-значимият административен и финансов ресурс между всички играчи на политическата сцена. С добре работещата си изборна машина тя може да възпроизведе резултат от 25-30% от реалните гласове. Но нов ентусиазъм в ГЕРБ трудно ще се появи. Другите десни какво могат? РБ очевидно в този формат няма да продължи. Не е ясно как ще се яви ДСБ. Ако пак се намери формула да се направи от трохи хляб, може да се получи формация, която да прескочи бариерата. Но е възможно десният електорат да се разпилее по няколко малки десни проекта. Плюс това има тенденции към преливане на разочаровани десни гласове към Патриотичния фронт. Появява се и г-н Марешки, който имаше добро представяне на президентските избори. Очевидно има ресурс и работеща комбинация от десни идеи, популизъм, антисистемен вот.

- Има ли опасност след изборите да влезем в спиралата на невъзможност да се състави правителство и да вървим към следващ вот?

- Не. Мисля, че правителство ще има. Дали това правителство или тази ситуация ще е стабилна, е друга тема... Не е изключена вероятността вляво или вдясно да има правителство на малцинството. И това не е толкова абсурдно. Големият проблем е дали ще можем да излезем от стагнацията, в която обществото е изпаднало. Правителствата се менят, но остават маса тревожни тенденции и проблеми. Демографският срив продължава, растат регионалните различия. Икономиката, с изключение на някои сегменти, не е конкурентоспособна, селското стопанство не е добре. Туризмът, другият стълб, не е ясно как ще се развива. Буксува съдебната реформа, европейските фондове и пр... Сега има затишие с емигрантския натиск, но той остава трайна тенденция... през следващите 50 години. Искрено се надявам конкуриращите се политически лидери да се уморят да се занимават с глупости и да отделят повече внимание на същественото.

- Оправдани ли са притесненията, че в близките 2-3 месеца властта ще е изцяло в ръцете на встъпилия в длъжност нов президент ген. Радев, който няма политически опит?

- Плашливи хора много. Не виждам нищо рисково. Тези упражнения сме ги играли. Да, парламентът ще бъде разпуснат. Ще имаме служебен кабинет. Знаем какви са възможностите и ограниченията му. Основната му цел е да подготви изборите. Даже изборното законодателство няма да има време да се промени. Новата политическа година започва с поредната турбуленция. Резултатите от изборите ще са тези, които ще бележат със своите ефекти 2017 година. Служебният кабинет ще действа в условията на вече приет бюджет. Президентът няма физическа възможност да предизвика някакви трусове. Казвам го на онези, които имат страхове. По-важни са големите промени, които настъпват на световната политическа сцена.

- Как тълкувате предупреждението на президента Тръмп, че Америка няма да гарантира сигурността на други страни? Под заплаха ли е НАТО?

- Безспорно ще има промяна в американската политика и тя ще е със световно значение. Но едва ли в близките шест месеца ще бъдат ясни конкретните параметри. Новият курс на г-н Тръмп, така както е заявен в предизборната му кампания, и първите му изяви, ще предизвикат някои промени в световния ред. Но не очаквам, че НАТО е под заплаха. Навярно алиансът ще се върне към онази си роля, която имаше в началото на края на студената война. Тоест ще се събере във функциите си и ще се превърне в това, което би трябвало да е - система за сигурност на страните членки. Без разширявания, без експанзии, без характерното за последните години дрънкане на оръжие, войнстваща риторика и т.н. Ако г-н Тръмп реализира обещанието си, може би НАТО и САЩ в партньорство с други геополитически фактори наистина ще превърнат в основна своя мисия борбата срещу ДАЕШ.

- Президентът Радев пред какво ще бъде изправен във външнополитически план?

- Президентът е важна фигура във външната политика на страната и националната ни сигурност. Но все пак външната политика се прави от парламента и правителството основно. Не виждам никакви предизвикателства. Ген. Радев влезе в кампанията и мандата си с политически заявки, които са адекватни на променящия се свят. Очевидно се запазва ангажираността на България към общоевропейската политика. Изобщо не стои на дневен ред ревизиране на членството в НАТО. Генерал Радев, ако постигне синхрон с новия парламент и новото правителство, е длъжен да представя българската гледна точка в дебатите, които предстоят за бъдещето на НАТО и на ЕС след Брекзит и ред други събития. Ясно е, че ЕС не може да остане същият. Не само Брекзит е индикатор, а и напрежението във всички страни членки на ЕС.

Нашият гост

Живко Георгиев е роден през 1955 година.

Завършил е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания.

Бил е председател на Българската социологическа асоциация.

Член на УС на Института за социална интеграция от създаването му и бивш негов председател.