На 4 май 2017 година третото правителство на Бойко Борисов се закле пред парламента и така ГЕРБ пое властта в коалиция с „Обединени патриоти”. Първите сто дни на кабинета вече са в историята. Този първи праг в живота на колацията бе преминат в дни на парламентарна ваканция и позадрямало опозиционно настроение и затова не станахме свидетели нито на драматични речи, нито на тежки пререкания. През това време обаче “Борисов 3” стъпи на няколко тежки мини, спечели няколко червени точки, сключи исторически договор с Македония - достатъчен повод за разговор с един от водещите социолози у нас.

- След първите 100 дни на третото правителство на Бойко Борисов усещате ли някаква критика, някаква оценка на дейността, г-н Симеонов?

- Повечето от оценките дойдоха преди отпуските – предварително. Затова и сега не са особено активни. 85 дни са новите 100. А и това правителство нямаше сто дни толеранс. Опозицията започна активна критика още в началото, защото този мандат е всъщност рестартиран предишен. Кабинетът „Борисов” просто се отърси от едни съюзници, за да ги смени с други – по-популярни и по-предвидими.

- Днес наистина изглежда, че опозицията спи. Не даде пресконференция, не промуши в гръб Борисов?

- Съвсем не спи. Постоянно си разменят пресконференции. Месеци наред. Ние дотолкова свикнахме с новия активен опозиционен стил на БСП, че явно вече не ни прави впечатление. БСП успя да преодолее пореден вътрешен трус край сагата с Георги Гергов. Сега това ярко и отчетливо противопоставяне управляващи - опозиция е толкова енергично и усърдно и от двете страни, че мобилизира и двата лагера. И уж носи напрежение, а всъщност създава усещането за цикличност, повтаряемост, че дори стабилност. Ефектът е, че притискайки се една друга, двете страни се крепят.

Да има ясни граници на управляващи и опозиция е нормалност. Защото в големи периоди от миналия мандат имаше доста шумни управляващи опозиционери, а БСП беше притихнала. Бяха се размили границите между опозиция и управляващи, а по-гласовитата опозиция често беше в тила на ГЕРБ, не по фронта.

- Каква е вашата оценка за тези сто дни?

- Има умерен оптимизъм. Повече за икономиката, по-малко за политиката. Политическите оценки на българите, които всеки месец мери „Галъп интернешънъл”, не показват нещо особено ново. Но оценките и очакванията на хората за икономиката и личните финанси са в едни от най-високите си точки от поне десетилетие насам. Разбира се, негативните нагласи по навик продължават, но си пробиват път и позитивни. Това не е заради стоте дни, а е плод на няколко години тенденция.

- На какво се дължи това?

- Дължи се на три фактора: обективните икономически процеси в страната, политическата предвидимост, която кара хората да мислят малко по-положително и за икономиката, и... летния сезон.

- Виждате ли някаква очертаваща се тънка червена линия в стратегическите планове на кабинета?

- С извинение за натрапения етикет, но изглежда като консервативен кабинет. Не се харесва на либералите, на столичните среди. Мъчи се да стои при усещането си за здрав разум, пък дори и с цената на това да изглежда малко по-грозноват в очите на прозападните хора. И търси балансите – по това прилича на второ полувреме на предишния мандат.

Помните ли, беше голямо чудене как ще се приемат „Патриотите” в управлението. Сега се вижда, че няма никакъв проблем в очите на хората. Даже, в кръга на шегата, Валери Симеонов е основен политик в държавата - при положение, че Борисов е решил да действа външнполитически.

- Има ли стратегия за остатъка от мандата?

- Именно баланси с всеки и по всичко. Няма и много голям избор – този кабинет ще се мъчи да не пада, както паднаха предните два. Точно затова никакви особени реформи няма да се правят – в смисъла на оптимизиране на разходи. Реформите водят до протести, протестите водят до спад в рейтинга. Всъщност за пръв път трайно не са представени и хората, които казват „харчете по-малко пари”, т. нар. реформаторски настроени хора. ГЕРБ харчи, а опозицията е лява и би харчила даже повече. Това е специфичното в този мандат. Не че мнозина страдат от това, но така се създава вакуум в дясно, който Борисов трябва да държи под око и да не го подценява.

- Всеки един от министрите започна да представя своите планове във ведомството си. Отбелязахте ли нещо специално и какво е то?

- За отбелязване е амбициозният план за въвеждане на новата система за таксуване по пътищата. Това може да промени досегашната логика на таксуване към по-справедлива и ми се струва, че ще даде възможност на страната да намира пари за пътища сама – след като не е ясно доколко ще може да разчита на европейско финансиране след няколко години.

За отбелязване е също работата на военния министър Каракачанов, който се опитва да постави акцента върху заплащането на военните, докато цялото ни общество си говори за военна техника. Каракачанов явно харесва идеята за акцент върху специалните сили, с които малката ни армия да е боеспособна.

Нено Димов и Валери Симеонов се нагърбиха с нелеки проблеми, но и в двата случая могат да намерят одобрение сред общественото мнение. Пък и имат необходимото упорство. Ще трябва и тук да се търсят балансите. Министър Ангелкова е енергична. Томислав Дончев заговори сериозно за административна реформа. Ще пропусна някого.

- В образованието обявиха предстоящо благоденствие. В БАН се оплакаха, че за тях пак не е дошъл ред? В заплатите ли се състои реформата?

- Ако се постигне реално увеличение на заплатите, това не е малко. А и чувам заявките за връщане на децата от гетата на училище, това е съществено и ако се направи, ще е реален принос.

- Лятото преминава под фойерверките на министрите, които обикалят Черно море, плажовете и ни заливат с кампании. Министър Ангелкова гледа скъсани чадъри и мръсни плажове, Валери Симеонов се заслуша в дискотеките, а Борисов – в такса празен стол. Това ли е работата на кабинета?

- Това е борба на интерпретации, в която живеем вече няколко месеца. Спорят противоположни разкази, понякога изключващи се. Това е защото се върнаха двата полюса в политиката ни. Някой ще рече „министърът е деен”, друг ще каже „прави си реклама”, трети - „толкова е зле, че чак министрите трябва да се занимават”.

Истината е, че хората обичат политиката да е оличностена, да има ясна, персонална отговорност. Обичаме да задаваме въпроса „Кой?”, затова и тези акции не застрашават имиджа на кабинета.

- А каква опасност виждате за кабинета?

- Опасността е по-скоро друга: когато лично поемаш отговорността за един или друг проблем, следват две неща – всички почват да очакват от теб да решаваш всичките проблеми, а мнозинството окончателно решава, че държавата се управлява в ръчен режим. И нищо не става, освен ако премиерът не поиска да стане. В първите си мандати Борисов разбра негативите от всичко това и виждам, че сега е понамалил опитите да се меси навсякъде. Но пък сега нещо подобно прави Валери Симеонов. Имаше цели месеци, в които Борисов действаше като че ли навън, а Симеонов се беше превърнал в основно действащо лице вътре в страната. Не знам дали това изпъкване на Симеонов винаги ще се харесва на Борисов, но това е друга тема.

- Цанков камък се очерта като една прекалено фалшива новина – планов ремонт, одобрен преди година, но в пространството се размениха кинжални удари. Борисов обяви, че ДПС се чисти, за да управлява с БСП? Страх ли го е или това е някаква подобна перспектива?

- Не мисля, че на този етап подобна прогноза е реална. По-скоро ми се струва логично ДПС да се опита да увеличи сегашното си влияние върху кабинета, отколкото толкова бързо да му обърне гръб.

- Каква политическа есен очаквате и какво ни предстои до есента?

- БСП вероятно ще продължи да бъде силна опозиция, макар че с наближаването на председателството децибелите може и да намалеят.

Градската десница вероятно ще се активизира и ще пробва да отвори „втори фронт” на ГЕРБ – в опит да влезе в дневния ред около ВСС, а и да намери пропаганден отговор срещу видимата активизация на прокуратурата. Не изключвам и опити за протестни действия, обединения, изпъкване на нови или нови стари фигури и т.н.

Възможно е шумът около ДПС да произведе и реални пренареждания в техния лагер, но не вярвам ДПС като цяло да претърпи сериозна щета.

Ще има шум по поредното антикорупционно говорене. Вероятно ще е много шум, по-малко говорене и съвсем малко антикорупционно правене. По-големите драми според мен ще дойдат след председателството, когато ще се отприщи ново настървение в политическия процес. Тук лоша шега на кабинета може да изиграе измамното усещане за безметежност, услужливата медийна среда и чувството, че всичко е позволено.

- Скандалът около НДК показа липсата на контрол и забавена подготовка за председателството на ЕС. Очаквате ли някакви сътресения и какви или какви не?

- Председателството не е НДК. Председателството е външната активност на Борисов. А там бяха дадени правилни знаци – знакови срещи в Германия и Франция и обозначаване на желанието ни да сме в първата скорост на ЕС, по-далеч от вишеградци; посещението в Турция и разбира се, Македония. Македония е много хубав епизод, дори с историческа стойност.

- Президентът Радев държи високо одобрение и всяко негово решение – вето, критика предизвикват бурен гняв в ГЕРБ. Мислите ли, че Борисов е простил първата си загуба като политик? Усеща ли се желанието за реванш?

- Борисов се опита да си „присвои” Радев, забелязахте ли? Може би усети, че атаките от ГЕРБ срещу Радев пакетират президента с БСП и го дават на противника. Първо Борисов каза на Радев нещо от типа на „остави политиците да се оправят, ние с теб сме друга категория, над тях”. После рече, че Радев е президент, защото едва ли не самият той, Борисов, е поискал да загуби изборите. После съобщи, че се е разбрал с Радев антикорупциоонният орган да е при президента и се опита да направи интрига между Нинова и Радев.

- Как оценявате отношенията между „Дондуков” 1 и 2?

- Токът между тях ще продължава да е променлив. Борисов хем ще се опитва да приближава и окупира Радев с типичната си балансьорска игра, хем знае, че Радев е негов основен конкурент в средносрочен и дългосрочен план. Има няколко фигури, които събират рейтинг и собствен политически капитал в ляво: Радев, самата Корнелия Нинова, а също и Мая Манолова. Десницата също има фигури като Дончев и Фандъкова, но Борисов се бои, когато някъде се събира политическа енергия, която той не владее. Затова и изкусно овладяха засилката на Слави Трифонов, усмириха я и от два месеца никой не е споменал и дума за мажоритарно гласуване и други подобни. Засега. По различен начин се действа срещу Веселин Марешки, но и там има минимизиране. Въобще, Борисов разчиства пътя си, колкото и както може.

Нашият гост

Първан Симеонов е политолог. Изследовател в областта на демоскопските проучвания, политическите партии, градската среда и други. Преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изпълнителен директор на “Галъп интернешънъл”, изследовател в Института по социология “Иван Хаджийски”. Член на клуб “Конрад Аденауер”. Участник в научни изследвания в различни области. Работил е като политически консултант, редактор, водещ.