Социологът Първан Симеонов пред „Труд“: Биейки по Радев, ГЕРБ го пакетира с БСП

Когато стреляш в местното самоуправление, което е опорният крак на ГЕРБ, значи стреляш в сърцето

В край на политическата седмица управляващи и опозиция се хванаха гуша за гуша. Обвинения в шуробадженащина опръскаха невинния страничен наблюдател в кафяви краски. Чухме груби думи за жените на бивши и настоящи държавници. Изобщо стана си една типична кална балканска баня. Зад споровете кой изтребител трябва да се купи за българските ВВС стояха атаки срещу президента и контраатаки срещу премиера. Ще имат ли някакви колосолни последици тези политически пехливански надпревари.

- Как ви се сториха битките във и извън парламента през изминалата седмица, господин Симеонов? Чухме доста груби думи и то по адрес на дами. Нормално ли е това?

- Вижте, когато става въпрос за сделки за милиарди, скандалът дебне зад ъгъла. Нямаше как да го няма. Всеки, който се прави на изненадан от горещите страсти, трябва да е наясно, че скандал така или иначе щеше да има. Отделно е световна мода е да се радикализира политиката. Дали ще гледаме левицата или десницата – няма значение, защото и на двата полюса блика радикализъм. Щом президент на щатите е Тръмп, коментарите стават излишни. Отдавна е ясно, че все повече се търси много ярко, много скандално - котиращо се в социалните медии поведение. Тук не е важен фактът, а имиджът, познат ни вече като постистина. Точно затова на първа линия са политически анализатори, медии, тоест хора, които обясняват света. Затова и толкова много се харчат всичките тези медийни бомби и затова изглежда толкова скандално всичко.

- Само медийни бомби ли са това?

- Ако говорим сериозно нищо скандално в темата с избора на самолети, защото и трите основни действащи лица са на едно и също геополитичско поле – и Радев, и Борисов, и Каракачанов. Те не просто са в една тоналност, а в тоналност, в която са и огромна част от българите. Нито много на запад, нито много на изток. Една балансьорска позиция, а не както предишната държавна двойка – президент и премиер. Единият говореше евроатлантически, а другият – балансьорски. Този път геополитически разлики няма, а темата за самолетите е геополитическа и затова мисля, че може да се намери един по-държавнически подход. И мисля, че и Радев, и Борисов ще потърсят този подход.

- Бойко Борисов говори напоследък държавнически - гледа да има диалог, да има помирение, да има добър тон. Поне това е над масата, а какво има отдолу – не знаем. От друга страна парламентарната група на ГЕРБ са взели оръжието и стрелят на месо. Има ли някаква пропаст между лидера и партията?

- Всъщност мен не ме изненадва това, нито ме скандализира по две причини. Първо, ние казахме, че това ще се случи. Много ясно си спомням, че за вестник „Труд” още преди време сме го говорили, че атаката срещу Радев ще идва от партията ГЕРБ, а пък Борисов ще помирява. И второто, заради което това не е изненада е, че ГЕРБ винаги е звучала биткаджийски. Това й е работата. Докато Борисов през последните години винаги е действал миротворчески. Всичко се случва като по учебник.

- Макар че опозицията също отвърна с минометен огън, вадейки на масата „Кумгейт”, трябва да отбележим, че шуробадженащината не е откритие на партия ГЕРБ, нито дори и на БСП, а май си е манталитет на политиците на власт. Левицата обаче атакува една от емблематичните фигури на партията – Делян Добрев, а сетне добавиха и Томислав Дончев. Успяха ли да отбележат точка в своя полза?

- Делян Добрев беше свежо лице и затова в ГЕРБ ги заболя толкова много. БСП спечели няколко неща в тази ситуация и след тези три скандала – Антон Тодоров, Добрев и полемиките Радев – Борисов. Първото нещо, което спечели е нов сюжет, който уж е стария, ама е нов. Старият сюжет беше от типа БСП излизат на пресконференция и заявяват „ГЕРБ са корумпирани”, на което ГЕРБ отвръщаха „Ама и вие сте корумпирани” на контра пресконференция. Този сюжет не само зацикли, но влезе и в баналността, защото какво по банално от това управляващи и опозиция да се карат и понеже влезе в някакъв скучен ритъм, дистанцията между ГЕРБ и БСП си остана. На БСП й трябваше пробив и сега без много да иска намери пробив, защото темата за корумпираността се прехвърли, или преблече в дрехите на местното самоуправление. Разликата е очевидна, защото местното самоуправление е опорният крак на ГЕРБ. Това е самият ГЕРБ. Когато стреляш там, значи стреляш в сърцето. Второто, което БСП спечелиха е, че се синхронизираха с президента, нещо, което напоследък не изглеждаше много актуално. Даже напротив – президентът напоследък звучеше дори близо до десните либерални хора. Върна едни закони, втори закони, изказа се за Висшия съдебен съвет и не звучеше като БСП. Сега биейки по Радев, ГЕРБ го пакетира с БСП, защото ГЕРБ блъска Радев и му казва „ти си крило, не си център. Борисов е центърът, той обединява, а ти разединяваш. Борисов е по-президент от тебе!”

Хубаво, но изтласквайки Радев ти го пакетираш към БСП, а на БСП тази добавка й е полезна.

- В крайна сметка президентът се еманципира още преди да бъде избран, доколкото си спомням. БСП спечелиха блестяща победа на президентските избори, но се оказа, че президентът не е техен.

- Да, а сега Борисов излизайки на битка с Радев, се заяви като „Аз и моите беквокали”, срещу Радев и неговите беквокали. Така той раздели светът на синьо и червено, а след като го разделяш по този начин печелят и сините и червените, но на левицата това и трябваше повече. И така се случи, че еманципирания президент сега е върнат в червените редици.

Третото нещо, което БСП спечели от тази ситуация е, че получи коз да говори за пропаст между Борисов и Цветанов. Помните как покрай поисканата оставка на Делян Добрев и след това неприета от парламента, Корнелия Нинова говореше за бламиране на премиера от собствената му група. Аз продължавам да вярвам, че това не е вярно, но БСП използваха възможността и обяснява с причина и без причина, че това е така и между другото звучат убедително. Ето как без много усилия, БСП спечелиха три неща.

- А нямате ли усещането, че ГЕРБ им ги поднесе на тепсия, понеже всичко започна с вътрешния скандал с кмета Беливанов

- Точно така е и то даже, как да кажа, на най-лесното се изложиха ГЕРБ. Те направиха трудното – взеха изборите в Хасково, и доколкото ми е известно с огромната заслуга точно на Делян Добрев. Биха в Хасково и когато остана по-лесното и по-важното – да реформират Хасково, се провалиха. Доста нелепо.

- БСП вече видях как могат да стрелят по важните фигури в ГЕРБ, след случая „Добрев”. Ще бъдем ли свидетели на същия подход във всяка една област, с наближаването на местните избори?

- Да, да. Те вече гонят противника. Всяка една партия страда от това. По места нещата изглеждат отчайващо понякога, въпросът е, че ГЕРБ победи на повечето места и сега партията страда от собствената си победа. Сигурен съм обаче, че ГЕРБ няма да останат длъжни, те ще започнат да изваждат „истини” и битката между двете основни партии отново ще зацикли.

Кратката равносметка е, че в този мач точка отбеляза БСП, точка отбеляза и Радев, ако търсим кой е победил в сагата. Радев спечели, защото когато партията ГЕРБ го нападна, той отказа да се сражава с партията, а с лидера. Борисов обаче не каза „И аз ще се сражавам с теб”, а потърси примирие. Привържениците на Радев ще видят в това победа. А очевидно и президентът е избрал енергична, амбициозна, леко даже опасна тактика – винаги напред. Борисов го осъзнава това, но не отвръща фронтално, защото той притежава този инстинкт да държи най-опасните си противници близо до себе си. Той така направи и със Слави Трифонов, като припозна неговата кауза. Ако се направи анализ, Трифонов е по-опасен за БСП, а не за ГЕРБ, но ГЕРБ приеха референдума като своя кауза също и си присвои вълната на протест. По същия начин се опитва да държи близо до себе си и Радев, но не само заради инстинкта си, но и защото идва председателство, пък не върви премиер и президент да са скарани. И последната причина е, че през последните години му отива и му харесва ролята на баласьор. Резултатът от всичко това, е че се оформи една втора камара в политическия живот. Борисов и Радев са като горната камара на парламента, а останалите в долната. Между другото и това ще се запечати в съзнанието на хората – двама генерали, и двамата дошли на вълната на протеста, и двамата мъжкари, и двамата биткаджии.

- Изглежда и двамата са верни на себе си. Единият пикира и пуска ракети, другият гаси пожари.

- Да, така е. Във всеки случай този преграден огън, който избълва Радев, целеше да покаже, че срещу него се води война и подсказа на противниците си, че трябва това да спре.

- Споменахте Слави Трифонов. Според вашите изследвания има ли и каква роля на политическата сцена, ако се заяви?

- „Галъп Интернешънъл” прави постоянно изследвания. Имаме представа как изглежда Слави на политическата сцена. Ние бяхме първата агенция, която заяви неговото присъствие, още преди време. Известно е личното ми мнение за референдума на Слави, но тук ще говоря като изследовател. Ако бъда откровен, тепърва ще се видят електоралните нагласи за Трифонов, но вече може да се видят нивата на доверие. През последните месеци около една трета от българите казват, че имат доверие на Слави Трифонов, което е много. Това е съизмеримо с Борисов. А що се отнася до евентуално за отношението към едно движение на Слави, то около една пета от българите казват, че биха имали доверие в него. Това също е много и показва какви са празнините в политическата сцена. Но бързам да кажа, че това не са електорални нагласи – това са най-общи нива на доверие. Когато тръгнеш да влизаш в политиката обаче, рискуваш доверието си.

Нашият гост

Първан Симеонов е политолог. Изследовател в областта на демоскопските проучвания, политическите партии, градската среда и други. Преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изпълнителен директор на “Галъп интернешънъл”, изследовател в Института по социология “Иван Хаджийски”. Член на клуб “Конрад Аденауер”. Участник в научни изследвания в различни области. Работил е като политически консултант, редактор, водещ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта