Не е редно да се вземат децата от бедни хора и да се плащат на приемни да ги гледат

В чужбина стресът да учиш и да работиш е голям, но имаш перспектива

Бедните родители не бива да бъдат лишавани от правото да отглеждат децата си. Да им ги вземат и да ги настаняват в приемни семейства, на които се плаща, за да ги гледат. Тези средства може да се отпускат на биологичните родители, за да посрещнат нуждите на децата си. Така мисли "Спасителят на детството" социалният работник в приемната грижа в Търговище Стефка Петрова.

Тя и нейн колега от Стара Загора са първите носители на наградата, учредена от Националната асоциация на приемната грижа. Стефка е номинирана от родители от Търговище, а за нея са гласували членовете на национално ниво. Не отишла на церемонията. Не знаела, че ще я отличат. Научила, гледайки я на живо в социалната мрежа.

Вече 9 години тя е потопена в тревогите на приемните семейства, на децата, които влизат и растат в тях. Отблизо познава болката и сълзите на малчуганите, които искат да се върнат при истинските си мама и татко. Изтрила е и много сълзи на временни родители, приютили чуждо дете, с което не искат да се разделят и търсят начин да го осиновят.

Приемната грижа и политиката в социалната сфера за родителите и децата, колкото и съвременна и добра да е, тотално реформираща предишните домове за деца, се нуждае от развитие. Така смята Стефка, която е и майка на три дъщери. Това, че е "Спасител на детството" не променя факта, че получава бруто 600 лева. По-малко от един приемен родител с едно дете. Нейните работят от години, за да се издържат и да следват. Най-малката Марина и най-голямата Яница учат във Великобритания. Едната завършва мениджмънт, а другата е втори курс архитектура. Средната Цветомира учи екология в България. Работи на две места, но планира път към Германия.

"Като майка ми е мъчно и трудно, че не искат да останат у дома. Но не се опитвам да ги спирам. Сами вземат решенията си и ги отстояват. Как да ги мотивирам да останат в България? Там учат и работят, израстват сами, оценявани с качествата си, докато тук критериите често са всякакви други, но не и това колко си кадърен. За финансовата част въобще няма да говоря", не крие горчивината си майката.

Като дългогодишен служител в социалната сфера, не приема лансираните идеи да се дават стипендии на ромските деца за минимален успех, защото знае, че това няма да сработи. И сега тези деца често не са в час, но не им се пишат отсъствия, защото бюджетът на училищата се връзва от записаната бройка. "Години работа и то чрез лидерите в тези общности, които успяват да налагат правила, са нужни. Трябва да се смени моделът. За съжаление научихме част от ромите само да вземат пари, а е необходимо да се смени начинът на мислене, защото поколения след поколения копират един модел, такъв какъвто са видели вкъщи", споделя опита си социалният работник.

Не крие и горчивината си, че не рядко "Отделът за закрила на детето" извежда деца от семейства, които имат капацитет да се грижат за тях, но нямат условия и средства. Социалните обаче нямали избор - имало правила и не можело да оставят малките в риск. Имало случай с жена родила 6-7 деца. Събирала билки и гъби, за да ги храни, но парите не стигали за нищо. Къщата била съборетина, нямала прозорци, нито отопление. 4 от децата били настанени в други семейства. Майката заминала за чужбина, а мъжът й влязъл в затвора. Дали е можело да се помогне на това семейство да се запази и да отгледа рожбите си, не е ясно. Друг отдел се занимава с този въпрос. Той пък следва държавната политика.

Парадоксално е, но държавата дава пари на чужди хора да отглеждат взетите деца. Професионалният приемен родител получава 150% от минималната работна заплата по граждански договор. За издръжка на детето, според възрастта, се дават от 227 до 260 лева и детски. В някои семейства има и по 2-3 настанени деца и така реално те разполагат с много повече средства от работещите родители, да не говорим от истинското семейство. За това не е случайно, че не малко безработни са превърнали тази дейност в своя професия. Не рядко я упражняват и пенсионери, дори над 70-годишна възраст. "Първо е редно да се помогне на родителите да подобрят условията за отглеждане на детето си. Когато имат увреждания и не могат да се грижат за тях, е друг въпрос. Укоряват приемните за тези пари, но те са разчетени според разходите. Много повече е давала държавата за приюти и домове за изоставени, които бяха закрити, а там условията никак не бяха добри. Да станеш приемен родител не е лесно. Тези, които мислят само за парите, сами се отказват, когато правим проучванията дали отговарят на изискванията", споделя Стефка.

Тя и колегите й от приемна грижа работят със семействата, които взимат децата, за да ги отглеждат, докато биологичните си стъпят на краката, или се откажат от тях. Тогава вписват малчуганите в регистъра за осиновяване. Малките остават в България, а по-големите по-често намират нов дом зад граница.

Докато обсъждаме наградата й, която идва като благодарност от самите приемни родители, се връщаме на социалната политика за децата у нас. И тя, като повечето си колеги, които ежедневно се занимават с проблемите на хора, смята, че подкрепата за децата трябва да бъде много по-сериозна. Все повече семейства, при това и много ромски, напускат страната, защото на Запад детските са в пъти повече. Там малките не пропускат да ходят на градина или училище, защото има правила. "Някак ни убягва пресечната точка между тези неща, да те стимулират, като спазваш правилата. В чужбина са я намерили", разсъждава Стефка.

Подкрепя думите си и с разказ за живота на децата си зад граница. Бъдещият мениджър Яница работи в завод на "Форд", докато учи. Вече е на ръководна позиция. Марина пък е във верига за интернет търговия. Теглила заем, за да плати таксата си – 90 000 паунда на година. Първата й оценка била шестица. У нас момичето стана "Мис Североизточна България" през 2014 г., но не тръгна по "моделския път" и избра архитектурата. "И двете са категорични - остават там, защото всичко е уредено, не хабиш нерви за всякакви битовизми. Купуваш ваучер - имаш ток. За шофьорска книжка подаваш документите по пощата. Получаваш я у дома с пощата. Няма сблъсък, няма нерви. Стресът да работиш и да учиш е голям, но имаш перспектива. В завода, където е голямата, има само един българин. В курса на Марина пък от 150 човека тя е единствена българка. Предупредили са ги, че на финала, след 7-годишно обучение, ще останат 20-30 човека. Тя е решила, че сред тях ще бъде и българското име", споделя майката Стефка.