Моделът на специализираното наказателно правосъдие у нас е принципно сбъркан и трябва да се преосмисли. Такъв е изводът в аналитичен доклад на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), приет от съдийската колегия на ВСС.

“Зададената от законодателя компетентност на спецправосъдието е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на визия и концептуалност за вида специализация и съдържанието на предметната компетентност на Специализирания наказателен съд (СпНС). Това е законодателен проблем, който пречи на съда да функционира като специализиран в конкретен клон на правото или поне в разглеждане на делата за организирана престъпност, какъвто бе първоначалният замисъл”, пише в доклада. Той е изпратен на министъра на правосъдието в оставка Екатерина Захариева, заяви председателят на ВКС Лозан Панов.”Той трябва да послужи за преосмисляне на идеята за създаване на тези специализирани съдилища. Оттук нататък е въпрос на законодателна политика и въпросът е от компетентността на Министерския съвет”, каза Панов.

Според докладчиците в специализираното правосъдие много често се одобряват споразумения с обвиняемите. Те се мотивират със статистика: “За периода от началото на дейността на СпНС до края на 2015 г. са свършени общо 636 наказателни дела от общ характер. С присъда са приключили 122 от тях (19,18%), със споразумение за решаване на делото - 198 бр. (31,13%), като споразумението е постигнато в досъдебна фаза на наказателното производство по 120 дела, или 18,87%, и в съдебната фаза - по 78 дела, или 12,26%. Съдебното производство е прекратено по 285 дела (44,81%), а наказателното производство е прекратено или не е одобрено споразумение по 31 дела (4,87%)”.

Според върховните съдии следва да се обърне внимание и на “проявената от СпНС прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност на обвиняемите и подсъдимите” при одобряване на споразуменията.