Великобритания е на нокти; и няма причина да не е

След година на днешния ден, 29 март, Европейският съюз ще остане с една държава член по-малко. Процесът по излизането на Великобритания съгласно процедурите, предвидени по член 50 от Договора за ЕС, формално ще бъде приключил. Макар и не съвсем – с преходния период на валидност на европейските регулации, вече фиксиран до края на 2020 г. – но Лондон вече няма да участва във вземането на общите решения. Но действителността от тази дата нататък, ще е по-различна за всички на европейския континент и отвъд. Проблемът е, че тази бъдеща действителност все още е с много неясни очертания. Които вместо да се изясняват, с всеки следващ ден като че ли се размиват все по-повече.

Британците взеха решението си да напуснат ЕС на референдум през 2016 г., по време на кампанията, за който се оказа, че единият лагер умишлено е подвеждал избирателите с невъзможни лозунги за светлото им бъдеще, ако не са част от общото европейско семейство. От стотиците милиони лири, които ще могат едва ли не всяка седмица да инвестират в системата си за здравеопазване, вместо да внасят в касите на Брюксел (печеливша карта – британците над една определена възраст са точно толкова хипохондрици, колкото и българите), до възвръщането на старата слава на Великобритания на глобална търговска империя, което досега било спъвано единствено и само от членството им в ЕС. Както и да е, номерът мина – при 72 % избирателна активност (33,5 млн. души от 46,5 млн. имащи право на глас) на 23 юни 2016 г. 52 на сто от гласоподавателите във Великобритания дадоха вота си за излизане от ЕС. Четиридесет и осем процента бяха против, с драстични разминавания в някои части на все още Обединеното кралство.

Докато избирателите в Англия и Уелс гласуваха с мнозинство в подкрепа на т. нар. Брекзит, тези в Шотландия и Северна Ирландия направиха точно обратното. На последните два народа лозунгите със старата имперска слава може би им идват по-нанагорно от историческа гледна точка. Още повече, че шотландците се оставиха две години по-рано на собствения си референдум за независимост през 2014 г., да ги убедят англичаните, че са си по-добре заедно. Пък и нали всички са в ЕС – свободно движение, търговия и всичко останало – и шотландците клекнаха. За Северна Ирландия логиката беше същата – мирът, гарантиран със Споразумението от Разпети Петък, от което тази година се отбелязват 20 години, се основава на свободите от членството в ЕС на Великобритания и Ирландия. И понеже явно бяха убедени, че здравият разум ще надделее навсякъде, шотландците гласуваха за оставане в ЕС с 62 %, а гражданите на Северна Ирландия с 55 на сто.

Но гъстотата на населението винаги взема превес в такива моменти – дори и мнозинството от жителите на осеммилионен Лондон да гласува за оставане в ЕС, по-голямата част от народа на Англия (53 % от над 28 милиона регистрирани избиратели) и обитателите на гъстите гори на Уелс (52 на сто), въобще не гледаха толкова космополитно на нещата. Хората си търсеха 350-те милиона лири на седмица за здравеопазване, „счупването на оковите“ на Брюксел и връщането на старата слава, които им обещаваха с излизането от ЕС.

Двадесет и един месеца по-късно и на година от заветния Брекзит, да обобщим накъде отиват нещата. На първо място, резултатът от референдума през 2016 г. изненада всички, но най-вече тези, които бяха в основата на кампанията за излизане от ЕС. И нито вярваха в лозунгите, с които залъгваха избирателите, нито имаха един ред написан черно на бяло като план, как си представят да се осъществи този Брекзит. Изпадайки в „небрано лозе“, премиерът Дейвид Камерън, който беше обещал година по-рано и организира референдума подаде оставка, а мястото му зае Тереза Мей. Десет месеца трябваха на Лондон да вземе решението през март 2017 г. за активиране на член 50 и да започнат реалните преговори с Брюксел за условията, по които Великобритания напуска ЕС. За да се окопае по-сигурно като капитан на кораба „Брекзит“, Тереза Мей потърси предсрочни избори през юни, на които загуби мнозинството на консерваторите, което беше получил Камерън през 2015 г., с предизборната клетва да организира референдума. Новият кабинет на Мей встъпи в длъжност с подкрепата на северноирландските юнионисти, което пък започна допълнително да изнервя ситуацията нв горната част а Смарагдовия остров.

За всичкото това време, разбира се, Европейската комисия вече се беше организирала с екип и главен преговарящ (Мишел Барние), и подготвила график и параметри, по които да се водят преговорите. В Европейския парламент също имаше не само готовност, но и вече се чешеха езици, доколко може законодателното събрание да отхвърли накрая окончателното споразумение между Комисията и Лондон и да спре Брекзит. Преговорите се точеха мъчително, защото Брюксел настояваше да изясни три теми преди да започне да говори за бъдещите търговски отношения, на които Великобритания толкова държи. А именно: правата на правата на европейските и британските граждани, пребиваващи на съответните територии; сумата, която Лондон ще дължи заради оттеглянето си от вече поети ангажименти към бюджета на ЕС; и статутът на границата в Северна Ирландия. Последното се оказа най-сериозният трън в петата на Тереза Мей – след Брекзит браздата на Смарагдовия остров ще остане единствената сухопътна граница на Великобритания с ЕС, но не може да я има, защото това е фундаментална част от Споразумението от Разпети петък от 10 април 1998 г. Ако няма граница обаче, как така след Брекзит Великобритания хем няма да е в Единния пазар и Митническия съюз, хем няма да осъществява проверки по границата в Северна Ирландия. Загадка! В края на 2017 г. Лондон се съгласи да отстъпи едни близо 45 млрд. евро за неплатените ангажименти и на последния европейски съвет миналата седмица да гарантира, че какъвто и вариант да се намери за Северна Ирландия, той няма да предвижда т. нар. „твърда граница“ с пропускателни пунктове за проверка и т.н. Как точно ще стане това все още не е ясно.

Докато си блъскат обаче главите в Лондон как да подкарат каруца с квадратни колела, времето напредва, а британците (и не само) започнаха да стават все по-напрегнати за неясното бъдеще, което са си избрали. Едри бизнеси започнаха превантивно да пренасочват мощности и активи към големи европейски столици, не и без активното лобиране от страна на същите. Различни икономически прогнози от месеци насам вещаят все по-мрачни перспективи за британската икономика, излязла сама срещу глобалния свят и очакванията за ръста й за следващите едно до две десетилетия, започнаха все повече да се свиват.

Което основателно се отразява и на общото настроение в мъглите на Албиона. На 365 дни от Брекзит различни социологически проучвания потвърждават, че британците са все по-разделени по въпроса до колко излизането от ЕС ще е въобще от полза за тях. И ако в Англия и Уелс по-скоро отстояват взетото през 2016 г. решение, три-четвърти от шотландците смятат, че вероятно нищо хубаво няма да излезе от цялата дандания. В Северна Ирландия ситуацията е дори по-напрегната. Общото управление на републиканци и юнионисти се разпадна в началото на 2017 г., заради скандал за злоупотреби с обществени средства. На предизвиканите предсрочни избори през пролетта националистите от „Шин Фейн“ постигнаха исторически резултат, достигайки на едно място от мнозинство в законодателното събрание на Северна Ирландия. С този актив зад гърба си се запънаха като магаре на мост за съставянето на общо правителство с демократите-юнионисти. Последните, с 10-те си места в британския парламент, подкрепиха през юни същата година новият кабинет на Тереза Мей, с коалиционно споразумение, в замяна което взеха 1 млрд. британски лири допълнителни средства към бюджета на Северна Ирландия. До които обаче никой няма достъп, защото 15-ти месец няма правителство. А неизясненият бъдещ статут на границата, допълнително тежи като Дамоклеев меч върху ситуацията, с вече няколко регистрирани провокации на националисти, включително детонирано взривно устройство поставено под полицейски автомобил на магистрала край Белфаст на 6 март тази година.

И на фона на цялата тази каша – две събития от последните седмици, които съвсем да вкарат британците в спиралата на параноята - „Аферата Скрипал“ с отравянето на бившия руски двоен агент и дъщеря му в Солсбъри и разкритията за злоупотреби с лични данни на потребители на фейсбук за насочена индивидуална политическа пропаганда от британската компютърна компания „Кеймбридж Аналитика“. И не говорим толкова за избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, колкото за намесата им в кампанията за референдума за Брекзит – онази, със „стотиците милиони за здравеопазване“, „оковите на Брюксел“ и „империята“. Там ситуацията тепърва ще се изяснява, след като в скандала се намесиха и разкрития за незаконни средства, използвани за пропагандни цели от лагера „за излизане“ от ЕС. С всичко това на ум, как да не са на нокти британците с приближаващия Брекзит.