Спиридон Казанджиев: Национално съзнание

Професорът първи издига глас за Ново възраждане на българския народ

Днес мъдростта на дедите е атакувана с бронебойни патрони, които са вече открити

Без национално съзнание народът отслабва, разлага се и с течение на времето исторически умира

Както еднаквите преживелици правят отделните лица близки, така общите исторически събития правят сънародниците духовно сродени

Възраждането е съдбовна епоха в отечествената ни история. След вековно иго обитателите на нашите земи изградиха национално съзнание. Осъзнаха се като българи!

Днес мъдростта на дедите е атакувана с бронебойни патрони, които са вече открити. Европеизмът и космополитизмът заличават българския ген. Има и „джендъризъм”, който поставя под въпрос какви сме. Мъже, жени или някаква друга порода хомо сапиенс?

От подмолите на политиката изпълзяха спасители на нацията. Лъжепатриоти се коалираха, за да влязат във властта. Сега пак са разединени, ще ги пращаме депутати в Европата на Бай Ганьо.

Спиридон Казанджиев (1882–1951) първи издига глас за ново възраждане на българския народ. Според професора по философия и психология за това е нужно национално съзнание. Няма го обаче в сегашната ситуация.

Властниците гледат да бръкнат по-дълбоко в кацата с мед. Обикновеният човек пък не си дупче билетчето в трамвая. Спестява за еднопосочен билет до чужбина.

„Историята ни учи – пише Казанджиев, – че само на фона на една епоха с изнесено напред национално съзнание се раждат велики представители на един народ и че само такива личности са истински водачи на тоя народ; тяхната сила и обаяние е във внушението, което упражняват на почвата на националното съзнание.”

Националното съзнание ражда великани като Паисий, Софроний, Раковски, Левски и Ботев. Днес отсътват, защото липсва национално съзнание. Това е омагьосан кръг!

Сега народните водачи са духовни джуджета. Мисловната им дейност стига само за някоя далавера. Вторачени са в себеугодието. Броят си парите по три пъти на ден. Сутрин след закуска, по обяд за добър апетит и вечер за приятни сънища.

Времената, в които днес живеем, изнасят отново националната идея на преден план. Общото разстройство на живота, което буди страх и прави не само отделните индивиди, но и народите несигурни, както и необходимостта да се намери за устройството на живота трайна основа отвъд всички противоречия и всички разединителни сили – кара народите днес да се връщат към националната идея и да търсят изход от затрудненията в силата и средствата на националното съзнание. За лоста на времето, който иска да отмести руините на едно минало, за да разчисти пътя на бъдещето – няма друга по-сигурна опора от това съзнание.

За едно ново възраждане на нашия народ днес ние се позоваваме на същия принцип. Ние говорим за народно единение, за национална просвета, национална култура и национална държава и търсим да събудим и увлечем в творческо дело за тях духовната сила на народа, неговото национално съзнание. За да бъдат обаче усилията ни уверени и действията ни целесъобразни, ние трябва да си изясним същината на това съзнание, неговото психологическо и морално съдържание. По този път ще ни стане ясно и онова значение на националното съзнание в историческия живот на народите, за което говорим.

На първо място в съдържанието на това будно национално съзнание стои мисълта за духовното единство на народа. Изворите на това единство са многобройни; ние ще споменем тук само най-важните от тях. Най-дълбок и най-основен извор представя кръвното родство, сиреч еднаквият расов и племенен произход на народа. Някога мисълта за националното единство се е свързвала предимно с тоя произход. По-късно обаче биологичният момент отстъпи място на духовния и едва днес, особено в Германия, той добива отново старото си значение.

Всъщност колкото и решаваща да е силата на духовните връзки и отношения за човешкото общество – за народната общност и за националното съзнание кръвното и племенно родство е от основно значение: от него зависи темпераментът на народа, характерът на неговата психофизична реакция, активността или пасивността му, издръжливостта му, по-голямата или по-малка предметност или съзерцателност на съзнанието му и пр. Има наистина народи, които при различен племенен състав проявяват силно национално съзнание; но тия случаи показват само, че кръвното родство не е единственият фактор, от който зависи това съзнание, те обаче не са доказателство против значението на това родство като биологична основа на националното съзнание.

Друг също физичен фактор, от който зависи духовното единство на нацията, представляват географските условия на отечествената земя, особено климатът и ландшафтът й. С широката амплитуда в климатическите условия на Русия са обяснявали крайностите в характера на руския народ, неговата склонност към напрежения, но и към неиздръжливост. С влажния и мъглив климат на Англия, който прави сетивните впечатления неясни и безцветни, се обяснява липсата у англичаните на усет за форми и бои. Монотеизмът на евреите обясняват с пустинния пейзаж на Палестина, който прави духа затворен и съсредоточен. С широтата на руската степ обясняват широтата на руската душа, а на внушението от необятното степно небе отдават склонността на руския народ към религиозност и мистика.

Националното единство се свързва по-нататък с общността на езика. И тук могат да се приведат примери, които като че са в противоречие с тоя факт. Например Съединените щати, Швейцария или бившата Австро-унгарска империя. Но ролята на езика за духовното единство на тия народи се изразява в стремежа им да се мине към един официален език, задължителен поне в армията. Там пък, където народът въпреки това говори повече езици, там остават налице трайни племенни различия, които затрудняват единството на националното съзнание. Общността на езика действа двойно за това единство: непосредно – чрез езика като средство за общуване, и косвено – чрез всички духовни ценности, които езикът прави достояние на народа.

В първия случай езикът влияе чрез органическата връзка между него и съзнанието на народа, във втория случай – чрез особената стойност и своеобразната красота, която добиват духовните ценности от езика, чрез който са мислени и изразени. И в единия, и в другия случай езикът влияе най-вече с ритмиката си, като характерна за емоционалното движение на народната душа, със сетивния си и нагледен колорит, като отражение на климата и отечествения ландшафт, и с мисловното си съдържание, в което е затворен вековният житейски опит на миналите поколения.

Духовното единство на народа зависи и от неговата обща история. Както еднаквите преживелици правят отделните лица близки, така общите исторически събития правят сънародниците духовно сродени. Общият исторически опит обработва по един и същ начин отделните съзнания и ги поставя в еднакво отношение към света и живота. Така влияе върху поколенията не само сега преживяваното от тях, но и миналата история, историческата традиция. В тая традиция е историческата памет на народа, която свързва настоящето с миналото и се предава на бъдещето.

Не по-малко значение за духовното единство на народа има най-сетне и неговата религия. Особено голямо е това значение у народи, закъснели в културното си развитие, религиозното съзнание на които не е смутено още от никакво съмнение. Някога значението на религията за националното единство е било много по-основно поради това, че тя е носила в себе си целокупното духовно съдържание на народа, което днес се проявява автономно в изкуства, наука и философия.

Духовното единство на народа, така определяно от поменатите тук фактори, е отразено в бита, моралното и религиозно съзнание на народа, в изкуството и философията му и най-сетне в обществения и политическия му живот. Най-непосредно то се изявява в народната музика, в нейната ритмика u метрика. Но във всички тия области духовното единство на народа не се отразява само пасивно, то се и активно твори. Ето защо националното съзнание в неговата критическа форма, като национално самосъзнание, предполага не само осъзнаване на националния дух във всичките му зависимости и особености, но и активно опазване и култивиране на тия особености като основа на едно органическо развитие отвътре навън, из духа на нацията. Само това развитие може да бъде творческо и здраво.

Общността на човечеството, за която мечтае космополитизмът, не може да бъде основа на това развитие. В сравнение с физичната и психична реалност на националната общност тя си остава една абстрактна идея. Тази идея не може да унищожи биологичната основа на националната общност, нито пък може да изпразни националната душа от онова съдържание, което вековният опит и историческата съдба са наслоили в нея. Постигнато чисто мисловно, космополитическото единство не е творческо, тъй като творчеството предполага реално-психична, бих казал субстанциална, а не само идейна общност. Не е случайно, дето всяко значително творчество в литературата и изкуството е било винаги национално.

Без национално съзнание народът отслабва, разлага се и с течение на времето исторически умира; обратно, чрез същото съзнание той се организира в общност с една душа. Националното съзнание държи, чрез това организиране, здрав националния инстинкт за самозапазване, прави народа по-сигурен в историческия му живот, прави целите и задачите му в тоя живот ясни и категорични и готовността му да ги отстоява – пълна. Но култивирането на националното съзнание е непрестанна работа и над колективния, и над индивидуалния морал. В това тъкмо е смисълът и на националното възпитание. Националното възпитание не е само работа в духа на национален стил и форма, то е и грижа за социалното чувство и моралното съзнание на отделния индивид, защото само чрез отношенията и връзките на тоя индивид към народната общност той се изгражда и утвърждава като морална личност.

Историята ни учи, че само на фона на една епоха с изнесено напред национално съзнание се раждат велики представители на един народ и че само такива личности са истински водачи на тоя народ; тяхната сила и обаяние е във внушението, което упражняват на почвата на националното съзнание. Това показва, че пътят за създаването на народни водачи и ръководна интелигенция е пътят на националното възпитание, пътят на поддържане на националното съзнание и на утвърждаване на младите поколения в него. Тоя път ние бяхме пренебрегнали и много от нещастията ни днес се дължат на това. Време е отново да го потърсим и да тръгнем по него съзнателно и смело.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи