Пистата "Щрайф" не прощава грешките

Тази събота – спускане на „Щрайф“, а следващата – световна купа по сноуборд в Банско. Започват два поредни вълнуващи уикенда за почитателите на зимните спортове у нас. Адреналинът скача до небето над заснежени върхове на австрийските Алпи, където днес по обед започва най-трудният и най-опасният старт в ските за годината. Безпощадната писта „Щрайф“ отново ще покаже своите ледени зъби, които пускат кръв на спускачите при всяка допусната грешка.

Този януари трасето е по-коварно отвсякога. Около това мнение се обединиха звезди от калибъра на Аксел Свиндал и Матиас Майер след първата тренировка във вторник. „Аз се подготвях за спускане, не за ски скокове“, възкликна Матиас Райхелт, недоволен от прекалено дългите и опасни скокове. По думите му пистата е ужасно твърда, бърза, нестабилна, а през половината от времето ските на състезателите са във въздуха без контакт с повърхността.

Традицията повелява „Щрайф“ да подлага на екстремни натоварвания най-добрите и смели скиори в света. Дължината на дистанцията е 3312 м, денивелацията – 860 м. В най-стръмната част наклонът достига 85%, а най-дългият скок в участъка „Капан за мишки“ е 70-80 метра. Който се разсее за миг – пада в капана, пардон в мрежата на оградата. Не по-малко опасни са и други части от пистата с колоритни названия като „Отвесът“, „Старата клопка“, „Старият път“,„Траверсата“, „Въртележката“ (приземяване със 180-градусов ляв завой и после десен). Най-страшното е накрая – опасният скок преди финала. Чипове в обувките на скиорите дават информация на зрителите за дължината на скока и за скоростта.

На нормален човек сърцето се качва в гърлото само от гледката, която се открива от стартовата кабинка – все едно падаш в снежна бездна. Първите 160 метра са най-бързите в алпийските дисциплини – изминават се за 7,5 секунди. Победителят от 1989 г. Марк Жирардели разказва: „Чувстваш се така, сякаш си скочил от самолет без парашут“. „Страх ме беше да не умра“, признава двукратният носител на световната купа Щефан Еберхартер, който в първата си тренировка на „Щрайф“ изостава на 8 секунди от най-бързия – цяла вечност! Олимпийският шампион в спускането и рекордьор на пистата Фриц Щробъл също си спомня добре първото състезание там: „Бях напълнил гащите, а колегите ме питаха защо изглеждам пребледнял...“

Веднъж застанали на старта, връщане назад за състезателите няма. Пускат се и после няма как да спрат. Само за няколко секунди се развива скорост 100 км/ч, а на финала темпото достига 140 км/ч. Ако се движите толкова бързо с автомобил и подадете ръката си през прозореца, ще добиете съвсем бегла представа какво изпитват алпийците на „Щрайф“. Който е прекалено бърз, губи контрол. Който се забави, губи десети от секундата. Накрая печелят най-добрите и най-опитните, които владеят до съвършенство техниката, скоростта, концентрацията и собственото си тяло.

В цифри:

1937 година е първата, в която се организира спускане на „Щрайф“, печели го Тадеус Швабъл с време 3:53,1 мин.

5 победи в спускания за световната купа на „Щрайф“ има швейцарецът Дидие Кюш (1998, 2008, 2010, 2011, 2012), но истинският рекордьор е местният герой Андреас Мотерер, който през 50-те години на миналия век печели 9 състезания (2 спускания, 3 слалома и 4 комбинации).

43 пъти скиори от Австрия са финиширали първи в спускането от 1931 г. насам. В класацията по победи следва Швейцария – 20, Франция – 6, Норвегия, Канада и Италия – по 4, САЩ – 2 и Люксембург – 1.

21-годишните Ролан Коломбен (Швейцария) и Франц Кламер (Австрия) са най-младите победители на „Щрайф“, а най-възрастният е Дидие Кюш – на 37 г.

1:51,58 минути е рекордното време в спускането, поставено от австриеца Фриц Щробъл през 1997 г.

153 км/ч е рекордната скорост, с която финишира австриецът Михаел Валхофер през 2006 г.

50% е средният наклон на трасето, с което „Щрайф“ е най-стръмната писта в календара за световната купа.

70 000 евро е премията за победителя в спускането.

100 000 души е рекордната посещаемост на състезателния уикенд през 1999 г, когато 15 000 зрители гледат супергигантския слалом, 25 000 – слалома, а 45 000 – спускането.

270 милиона зрители ще гледат наживо спускането тази година по телевизията.

Падането вкарва в кома

2008 г. Навръх 30-ия си рожден ден американският скиор Скот Макартни пада тежко при финалния скок и заради получената черепно-мозъчна травма е поставен в изкуствена кома и се възстановява 11 месеца.

2009 г. В тренировка швейцарецът Даниел Албрехт пада по гръб върху заледената писта след 70-метрово летене в скока преди финала, получава травми по черепа и белия дроб, прекарва 3 седмици в кома и се връща в състезанията след 22 месеца.

2011 г. Австриецът Ханс Гругер губи контрол при скок в частта „Капан за мишки“, при падането удря главата си, губи съзнание и претърпява спешна операция.

2016 г. Заради силен снеговалеж състезанието закъснява и започва от резервия стартов пункт над „капана за мишки“. В лошата видимост падат тежко Аксел Свиндал, Георг Щрайтбергер и Ханес Райхелт и поради получените контузии сезонът за тях приключва.

2017 г. В тренировка австриецът Отмар Щридингер счупи носа си и разряза бедрото си при брутално забиване в огражденията, а в състезанието сънародникът му Макс Франц и швейцарецът Беат Фойц се отърваха без тежки наранявания при опасни падания.