Сп. "Икономист": Възможни са огромни последици в случай на размяна на територии на Балканите

Авторитетното британско сп. "Икономист" посочи в обширна статия за размяната на територии на Балканите, че ако "Сърбия и Косово разменят части от териториите си, процесът не би спрял до тук".

На сайта на "Икономист" в рубриката "Поясняваме" е изтъкнато, че може да се стигне до огромни последици в случай на размяна на територии и че "по-мъдро би било намаляване на значението на националните граници", съобщава БТА.

В уводната част на текста списанието припомня, че преди 10 години Косово обяви независимост от Сърбия и че албанците, които съставляват мнозинството от населението там, "са празнували, но сърбите, които живеят в анклави, не са".

Сърбия не призна Косово, пише по-нататък списанието, посочвайки, че косовските сърби още се смятат за граждани на Сърбия.

"Ситуацията е типична за Балканите, където границите, честно казано, са в безпорядък", се изтъква в текста.

Неотдавна сръбските власти предложиха да се разговаря за размяна на територии с косовските албанци, посочва списанието.

"Дали това е разумна идея?", пита авторът на текста и продължава с примери на "размяна" от историята - през 1923 г. Гърция и Турция се съгласиха да си разменят около два милиона души. Предимно християнско население от Турция бе изпратено в Гърция, а мюсюлмани от Гърция - изпратени в Турция. Това беше почти насилствено преселение, но Гърция и Турция оттогава не са воювали, се посочва в текста.

Единственото място, за което Гърция и Турция са в конфликт, е Кипър, където живее смесено турско и гръцко население, констатира "Икономист".

"Това вдъхнови националистите в Западните Балкани. Между 1918 г. и края на 50-те години на миналия век много мюсюлмани бяха насърчавани да отидат от Югославия в Турция. Но по време на разпадането на Югославия през 90-те години населението все още беше доста размесено", пише "Икономист".

"Лидерите на военновременна Югославия виждаха етническото прочистване като най-добър начин за създаване на нова нация-държава, без проблематични малцинства."

До 1995 г. райони в Хърватия, исторически населени със сърби, останаха празни, а стотици хиляди сърби, хървати и босненски мюсюлмани по подобен начин бяха изселени от домовете си в Босна, припомня вестникът.

Голям брой сърби напуснаха Косово след войната, но около 120 000 останаха, е посочено в текста.

Сръбските власти желаят, се посочва на сайта на "Икономист", да разговарят за присъединяване на северната част на Косово към Сърбия, а в замяна части от Сърбия, населени с албанци, да бъдат дадени на Косово.

Привържениците на тази идея изтъкват, че мултиетническите държави на Балканите са се провалили, но както посочва британското издание, "те пренебрегват факта, че когато правителствата веднъж тръгнат по този път, краят на процеса е неизвестен".

"Ако Сърбия и Косово започнат сериозни преговори за прекрояване на своите граници, влиянието върху балканските общности, освен онези в засегнатите части на Косово и Сърбия, може да бъде твърде дълбоко", смята авторът на текста.

Тогава, пише "Икономист", "лидерите на Република Сръбска ще свикат референдум за бъдещето на Република Сръбска, босненските хървати ще подадат жалба, а бошняците /босненските мюсюлмани/ ще се борят да предотвратят разпокъсването на тяхната /етнически/ поделена страна".

Вестникът пише, че след това "Сърбия ще спре бошняците националисти в Санджак, които мечтаят за обединение на региона във Велика Босна".

"Междувременно албанците в западна Македония и Черна гора ще искат да се включат във Велика Албания", посочва вестникът. Привържениците на тази идея биха искали също да присъединят части от Северна Гърция, а пък гръцките националисти биха поискали част от Южна Албания.

"Иронията във връзка със спорната размяна е в това, че мнозинството косовски сърби всъщност живеят в анклави в южната част на Косово, така че споразумението няма да им позволи да живеят в Сърбия и те вероятно ще трябва да напуснат домовете си", се посочва в текста.

Освен това сръбските представители "може би не ги притеснява, че размяната на територии на Балканите може да има огромни и последици", пише списанието.

Унгарските националисти в края на краищата не се примириха със загубата на Трансилвания в Румъния, а румънските националисти биха искали да прекроят границата си с Молдова, изтъква "Икономист".

Това са причините "балканизацията" да се ползва с лошо име, изтъква "Икономист", като заключава, че намаляването на значението на националните граници би изглеждало по-мъдро от тяхното прекрояване, което, както каза високопоставен представител на ЕС, "ще отвори вратите на ада".

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Европа