Средните и минималните заплати в ЕС и България

В Люксембург, Ирландия и Белгия вземат най-много пари, а българи и румънци са най-ниско платените работници

В ЕС няма единен модел за определяне на минималното работно заплащане

Работната заплата представлява цената за положения труд и се определя с договор между работодателя и работника. Тя зависи от допълнителните приходи или спестените разходи за фирмата от наемането на още един човек в зависимост от използваните в съответната дейност труд, капитал и технологии. При това нито трудът, нито капиталът могат да се разглеждат поотделно, а е важно взаимодействието между тях.

Във всяка фирма тя се определя индивидуално в зависимост от прогнозите на мениджмънта какво ще бъде състоянието на компанията през следващите периоди и дали е необходим допълнителен персонал, като се отчита състоянието на трудовия пазар като цяло. Работодателите се конкурират за човешките ресурси и повишаването на търсенето създава натиск за нарастване на заплатите. От друга страна ограниченото търсене (наличието на малък брой работодатели) е предпоставка за по-силна договорна позиция на отделните фирми и по-ниски заплати в дадена област или дейност.

По принцип в краткосрочен план работодателите се стремят да минимизират разходите си, включително и тези за труд. От друга страна работниците се опитват да получат максимално възнаграждение за предлаганите знания и умения. При свободен пазар цената ще се определи без външна намеса в зависимост от договорната позиция на двете страни. Наличието на минимална работна заплата може да промени ситуацията. Тя представлява нормативно определен (чрез закон или наредба) минимален праг, под когото формално не може да се понижава възнаграждението, дори и двете страни да са съгласни на това.

Работодателите се опитват да максимизират печалбата си чрез предлагането на продукти, които са ценни за пазарните участници и по тази причина те доброволно ги купуват. Освен това те създават заетост, която също е полезна за обществото. Определянето на минимална цена, която е по-висока от равновесната за предлаганите от даден човек умения, всъщност е твърде вероятно да го лиши от възможността да се реализира на съответното работно място.

МРЗ в ЕС и други страни

1819.inddВ Европейския съюз няма единен модел за определяне на минималната работна заплата. В скандинавските страни Дания, Швеция, Финландия (също така в Норвегия и Исландия, които са извън ЕС) и освен това в Австрия, Италия и Кипър (също така в Швейцария – извън ЕС) не е приета единна минимална работна заплата за цялата икономика, за всички професии и браншове. Тенденцията обаче след 1990 г. е въвеждането на МЗР. Това се случва в развити икономики като Великобритания, Германия, Ирландия, но също така и Чешката република, Естония, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Латвия, Литва, Хърватия, Румъния, Малта.

Според данните на Евростат най-високата месечна МРЗ е в Люксембург – 1 999 евро, следвана от Ирландия (1 563 евро), Белгия (1 562 евро), Нидерландия (1 552 евро), Германия (1 498 евро) и Франция (1 480 евро). При страните, където е въведена МРЗ, най-ниска е в България (235.2 евро), следвана от Румъния (318.5 евро), Латвия и Литва (380 евро), Унгария (412.7 евро), Чешката република (419.9 евро). Развитието през периода от 2013 г. насам показва, че най-бърз е растежът на МРЗ в евро в Румъния (102%), следвана от България (48.4%), Естония (46.9%), Латвия (32.6%), Чешката република (32%), Литва( 31.2%) и Словакия (28.8%). През посочения период МРЗ във Франция е повишена с 3.5%, в Испания – с 9.7%, в Германия е въведена през 2015 г. и след това е увеличена с 4%.

Важен показател е и делът на хората, които получават минималната заплата или близка до нея. Така през 2010 г. в Испания и Белгия този показател е близък до 0%, в Словакия, Португалия и Чешката република не надвишава 3%, докато във Франция и Великобритания и Нидерландия е близък до 10%, а в Люксембург и Латвия е почти 15% (през тази година в Германия все още не е въведена МРЗ на национално ниво).

Проучване на Института за изследвания на трудовия пазар и заетостта към германската федерална агенция по заетостта показва, че в резултат от въвеждането на МРЗ в страната 4.7% от компаниите е трябвало да съкратят служители, докато 10.4% от фирмите поради това не са назначили нови служители. Въпреки че тези данни показват по-слаб ефект от очаквания, това отново потвърждава факта за негативното влияние на МРЗ върху трудовия пазар, дори в едни от най-развитите икономики като Съединените щати и Германия.

Минимална и средна заплата в България

1819_1_195439Минималната работна заплата в България е 460 лв. и спрямо средна работна заплата от 1 023 лв. през първата половина на 2017 г. това означава съотношение от 45%. На макроикономическо равнище отрицателните ефекти от МРЗ не би трябвало да са големи. Ситуацията се променя, когато се разгледа въздействието по икономически дейности. Проблемни се оказват хотелиерството и ресторантьорството, където МРЗ е почти 74% от средната за дейността, а освен това в селското стопанство и строителството. Това са дейностите, които са свързани с професии, които могат да бъдат упражнявани с по-ниска квалификация. Безработните лица в момента са най-вече нискоквалифицираните. Поради наличието на МРЗ за тях или се създават по-малко работни места, или те са принудени да работят в неформалната икономика.

За работодателя е важен общият разход за труд, който обхваща както трудовото възнаграждение, така и осигуровките. В случая на България, при минимална заплата от 460 лв. и допускане, че осигурителният доход съвпада с нея (обикновено осигурителният доход е по-висок от МРЗ), разходът за труд става поне 544.9 лв. Същевременно за работника е важна нетната заплата, която ще бъде 358.8 лв. По този начин данъчно-осигурителната тежест спрямо облагаемия доход превишава 40.4%.

Разликата от 186.1 лв. формира т.нар. данъчен клин, който представлява данъците и осигуровките, които се плащат при наличието на официална заетост. Въпреки че част от осигуровките са за сметка на работодателя, а друга – на работника, облагаемият доход всъщност трябва да бъде създаден от работника с наличния капитал и технологии. Ако производителността му не е достатъчна, той няма да бъде нает или ще бъде освободен.

Покупателната способност на доход от 358.8 лв. съвсем не е достатъчна, за да постави съответните работници извън групата на бедните. Така освен че е най-ниска в номинално изражение МРЗ в България е най-ниска в ЕС и от гледна точка на покупателната способност. Това се отнася обаче и за средната работна заплата в страната и е резултат както от по-ниска производителност на труда, така и от значително по-малкия размер на натрупания капитал в страната. Само че и за самите работници, и за държавата е по-изгодно те да имат формална заетост и да запазят своите трудови навици и умения.

Ситуацията е дори по-показателна, когато се анализира въздействието на МРЗ на регионално ниво. Съотношението между МРЗ и средната заплата за съответната област е близо до 60% или надвишава този праг в областите Видин (70.1%), Благоевград (66.1%), Силистра (64.8%), Кюстендил (63.8%), Хасково (63.7%), Смолян (62.9%), Кърджали (62.2%), Перник (61.6%), Сливен (60.2%), Добрич (60%), Ямбол (59.8%), Монтана (59.5%) и Ловеч (58.5%). От друга страна посоченото съотношение е най-ниско в София, Стара Загора, Варна, Софийска област и Враца, което означава, че трудовият пазар в тези области би трябвало да е по-малко уязвим към негативните ефекти от повишаването на минималната работна заплата.

Областите с най-високо съотношение между минимална и средна заплата обаче са и тези с най-висока норма на безработица, съответно с най-ниска заетост. Дискутираните понастоящем три варианта от началото на 2018 г. за бъдещи увеличения на МРЗ - 492 лв., 509 лв. о 528 лв., биха могли да причинят значими сътресения на трудовите пазари в тези области, като по този начин допринесат за по-нататъшното им изоставане.

Необходима е дискусия на настоящата система на МРЗ в страната. Един вариант е да се използва единствено минимална почасова ставка, без да се определя МРЗ, която да е обвързваща за цялата страна. Друг вариант е, ако все пак МРЗ бъде запазена, тя да бъде диференцирана за различните икономически дейности, регионални области, възраст и квалификация на работника. Заедно с това въздействието на тази административна мярка трябва да бъде внимателно оценено на микро- и макроикономическо равнище. За съжаление, твърде често се оказва, че добрите намерения, с каквито е въведена минималната работна заплата, на практика водят до неблагоприятни ефекти точно за хората, чиито интереси би трябвало да бъдат защитени чрез нея.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари