Срещу кого стачкуват унгарците?

Надеждите на обединената опозиция и на финансово подкрепящите я задгранични фондации срещу политиката на Виктор Орбан сe оказаха нереалистични

Задачата на Будапеща е да формира анти-имигрантско парламентарно мнозинство

Съботните демонстрации в големите унгарски градове показват отслабване на протестната вълна. В Будапеща излязоха далеч под очакваните 10 000. Надеждите на обединената опозиция и на финансово подкрепящите ги задгранични фондации за всеобща стачка срещу политиката на Виктор Орбан, сe оказаха нереалистични, коментира агенция France Рress. 60% от унгарците отхвърлят всеобщата стачка, считат, че опозиционните политици искат да ги използват за собствените си цели, сочи и анкета на института „Сазадвег“ (Szazadveg). Включването на профсъюзите бе в отговор на отказа на правителството да преговаря за ревизия на приетите промени в Кодекса на труда за извънредния труд, за достойно заплащане и други искания. Но при силна икономическа конюнктура с годишен растеж над 4%, големи всеобщи стачки не може да има. Протестите няма да се отразят особено негативно на управляващата партия ФИДЕС.

„Законът за робството“, както го нарече опозицията, увеличава от 250 до 400 часа годишно извънредния труд, който може да се изисква от работника, при отложено заплащане от 12 до 36 месеца. Подписвайки закона, президентът Янош Адер заяви, че извънреден труд може да се полага само след предварително писмено съгласие; работодателят няма право да санкционира тези, които не желаят да работят извънредно; следователно, не се отслабват защитните клаузи на Кодекса на труда. Подобно регулиране има и в Дания, Ирландия, Великобритания, Чехия. Критиците на закона възразяват обаче, че работниците са в по-уязвимо положение, едва ли могат, без последствия, да кажат „не“, ако работодателят поиска да работят извънредно.

Реформата подкрепя предприятията, които изпитват недостиг от работници. За последните три години безработицата в Унгария е спаднала до рекордните 3,7%, докато незаетите работни места са се удвоили до рекордните 80 000, по данни на статистиката. Застаряването на населението и изтичането на квалифицирана работна ръка също са фактори, изострящи ситуацията в трудовата заетост. Счита се, че около половин милион са напуснали Унгария в търсене на по-добро заплащане в ЕС, САЩ, Канада и други страни. Още през 2015 г. проблемът беше отчетен за твърде сериозен. Това принуди правителството да насърчава младите хора да се завръщат у дома, предлагайки им изгодни жилищни кредити и помощи при започване на работа. Засега тази програма дава частичен резултат.

Най-облагодетелствани са филиалите на международните корпорации. Новите разпоредби вероятно са приети не без тяхно внушение: по време на визитата на външния министър Петер Сийарто в Дюселдорф миналия месец, представители на германски компании изразиха задоволството си от планирания законопроект. Ако обаче съдът отмени оспорваните промени за извънредния труд, които според профсъюзите противоречат на Директива на ЕС, Орбан ще може да каже на германските си партньори: „Entschuldigen Sie bitte, съдът ги отмени под натиска на Брюксел. Казвал съм и пак ще го кажа: проблемът е в Брюксел...“

Ето тук е истинската причина за протестите; за това кой и с какви намерения ги финансира. След като спечели с две-трети мнозинство парламентарните избори през април 2018 г., Орбан триумфално обяви „краят на ерата на либералната демокрация“. Това изявление, в допълнение към цялостното му политическо поведение, откакто през 2010 г. пое управлението на Унгария, силно тревожи определени среди в Брюксел и отвъд океана. Поставя се под въпрос не само „демократичната му добросъвестност“, но и неговата основна надеждност като съюзник и член на “демократичния западен свят“, писа наскоро The Washington Post.

Тревогата нараства най-вече с наближаването на 23-26 май, когато са изборите за Европарламент. Това, досега сравнително скучно, състезание (участието през 2014 г. бе 42.54%), днес се превръща в бойно поле: изходът от битката може да промени посоката на съюза. Налице са два конкуриращи се лагера и единият е обречен да загуби. Залогът е твърде голям: печелившият получава целия ЕС.

В единия лагер са Франция и Германия, които доминират от самото създаване на ЕС. Президентът на Франция Емануел Макрон очаква избирателите да подкрепят неговата визия за икономически, финансово-политически по-интегрирана Европа. Германският канцлер Ангела Меркел е по-предпазлива относно детайлите, но подкрепя Макрон. Като цяло, посланието им е ясно: каквото и да казва Тръмп, мултилатеризмът и следвоенният световен ред, основан на сътрудничество, са живи и работещи, и тази идеология е в сърцето на Европа.

В другия лагер е “решимостта на преобладаващо десни, популистки, националистически, анти-имигрантски и ксенофобски партии“, както ги характеризира британският вестник The Guardian, за единение в името на “премахване на склеротизирания, самозадоволяващ се брюкселски елит“. На среща във Варшава с полското правителство италианският вицепремиер и лидер на крайно-дясната „Северна лига“ Матео Салвини, призова за създаване на коалиция, която да отстоява“ренесанса на европейските ценности“ и да сложи край на „управляваната от бюрократите Европа“ – визирайки ЕК, Франция, Германия и страните от Бенелюкс. И предсказа „нова европейска пролет“.

Речта на Салвини бе горещо приветствана в Будапеща. Унгарският премиер Виктор Орбан, считан за водещ анти-имигрантски и анти-мюсюлмански евроскептик, определи майските избори като двубой между него и Макрон. На първия си брифинг за тази година той заяви: „В Евросъюза ще има две цивилизации. Едната – смесена мюсюлманско-християнска на Запад; другата – традиционната европейско-християнска в Централна Европа“. По думите му, тъкмо проблемът с миграцията ще стане фокус на изборите за Европарламент и задачата на Будапеща е да формира анти-имигрантско парламентарно мнозинство: „Единствено ние – гражданите на Евросъюза, можем да решаваме какво да е нашето бъдеще“.

Пътната карта на Орбан за поетапно, дясно ориентиране на ЕС, ожесточава онези неолиберални среди, които финансово и морално подкрепят протестите в Унгария. Но това не е всичко. Още по-критична към Брюксел е дясната партия „Алтернатива за Германия“, която апелира дори за напускане на Евросъюза. Според лидерите й Александър Гауланд и Алиса Вайдел, крайно бюрократизираните брюкселски чиновници често приемат противоречащи на здравия разум „регламенти“, поради което ЕС няма бъдеще.

Впрочем, мнозина на Запад вече считат, че евроатлантизмът е форма на популизъм, достигнала своя апогей; че икономическите различия и пропастта между бедни и богати стават все по-дълбоки; че Тръмп успява да наложи изграждането на стена с Мексико; че т.нар. бежанска криза в Сирия е към своя край; че миграцията е като самоделно взривно устройство, готово всеки момент да експлодира; че именно гневът и отчуждението на хората са предизвикали Brexit-a и нарастващото влияние на крайнодесните в Швеция, Италия, Испания.

Посоката на политиката, според The Guardian, се измества от центъра към дясното пространство. Един на всеки шест избиратели в Западна Европа твърдо подкрепя “популистки“ партии. Без значение е дали сме съгласни с Орбан или не – миграцията се е превърнала в троянски кон, заплашваща идентичността, културата и суверенитета. Но също е мощно електорално оръжие срещу провалилия се европейски неолиберален елит.

Стивън Банън, бивш главен стратег на американския президент Тръмп, неотдавна нарече Орбан “Тръмп преди Тръмп“. Според Банън, унгарският премиер е само на 55; той е политически визионер; планира потенциално пост-атлантическо, пост-евросъюзно бъдеще на страната си; предвижда времето, когато Западът може да се разпадне, прегърнат от исляма. Затова се опитва да преориентира Унгария към Изток, в усилията си да смекчи последиците от надвисналата нова глобална криза.

Това е унгарският модел и животът показва, че е действен. Да се насърчават тези, които упорито искат да работят, да се подкрепя семейството, да се опазва народната идентичност, да се съхранява националният суверенитет! „Това е бъдещето и това бъдеще трябва да бъде наше“, категоричен е унгарският премиер.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи