Сериозен спад на резултатите по природни науки на българките ученици. Това сочат резултатите за България от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), които бяха представени в Министерството на образованието и науката.

Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като регулярно международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици или как те могат да използват наученото в реални житейски ситуации.

Учениците са преминали през компютърно базиран тест. Той съдържа 273 въпроса, 65 от които за пръв път оценяват процеса на "гладко четене". У нас изследването е проведено от 10.04 до 18. 05.2018 сред 6900 ученици, родени през 2002 г., от 197 училища. 52 процента са момчета, 48 процента – момичета.

Четивна грамотност е основното направление на настоящото изследване, сред основните традиционно са четене, природни науки и математика. Тази година за пръв път се включва и допълнителен модул, наречен "гладко четене". Той не участва в изготвянето на резултатите, но е основа за тълкуването им.

За периода между 2015-2018 г. точките, които постигат нашите ученици по природни науки, падат от 446 на 424, отчете Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. По думите й това означава, че попадаме сред държавите, където се отчита спад, който е статистически значим и показва тенденция надолу.

В същото време средният брой точки по другите две направления - четене и математика е съответно 420 и 436. Тук България попада в група със страни, които показват стабилни резултати, но не и подобрение.

По отношение на четенето се отчита, че 47% от учениците са достигнали само минималното ниво на грамотност. 53% постигат второ равнище и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, по природни науки - 53%.

Българските ученици на 5 и 6 ниво на грамотност, които разбират дълги текстове, интерпретират, разбират разликата между факт и мнение, са 2% в сравнение с 8,6% за останалите 79 държави и региони, които участват в изследването. По математика процентите са 4,2 срещу 10,2 за ОИСР. 1,5 срещу 6,8 за ОИСР е процентът за природни науки.

България е сред държавите с по-ниски от средните за ОИСР. Китай и Сингапур са първенци с над 550 точки. Естония е изненада, която изпреварва Финландия с 523 точки.

През годините досега резултатите на българските ученици в PISA показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете - тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.