Сръбският въпрос

Белградският режим е въплъщение на оруелските „две минути омраза“

След идването на власт в Сърбия на радикалите, ситуацията на Балканите сериозно се дестабилизира.

Официална Сърбия постоянно влиза в ограничени и краткосрочни конфликти с почти всички страни от региона, правейки това циклично и постоянно. Белградският режим е въплъщение на оруеловските „две минути омраза“. И докато всички останали страни от региона, независимо от временни разногласия, все пак поддържат добросъседски отношения, през последните години Сърбия постоянно и упорито е в конфликт със съседите си. В близките до режима медии и официални източници обектите на ненавист само се сменят: македонци, албанци, черногорци, косовари, бошняци, хървати и отново всички по реда си.

Не трябва да се забравя неспособността на управляващите от сръбския елит да отговарят на реалните призиви на обществото. В Сърбия са налице минимален в региона икономически ръст и най-ниската средна работна заплата. Но при това Сърбия, редом с Хърватия и Босна, е една от водещите в Европа страни по количество на младите хора, напускащи страната, или готвещи се да я напуснат. Както винаги, когато реформите завършват с провал, когато пресъхват всички пропагандни лозунги и се обезценяват всички предизборни обещания, управляващите кръгове в Сърбия се връщат към това, което им е най-близко – към национализма, като единствена традиция за универсален отговор на всички проблеми.

Световната общност – преди всичко хетерогенният и незаинтересован Запад – засега не формулира ясен отговор на описаните тенденции на Балканите. Без съмнение е обаче, че Западът няма нужда от нестабилност.

(От БГНЕС)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари