Стабилната нестабилност на ЕС под знака на българското председателство

Политическата ни устойчивост е необходима, но не на всяка цена

Последните месеци на 2017 г. за пореден път доказват, че тази година е изпълнена с многобройни предизвикателства, които поставят пред сериозно изпитание, както европейските общества, така и политическите традиции и съответно европейските механизми за устойчиво развитие на Съюза. Тази година за президент на Франция беше избран финансистът Еманюел Макрон, човек далече от политиката.

Същевременно се засилиха процеси, които поставят Европа пред сериозно изпитание. Процесът на Брекзит започна в началото на лятото на 2016 г. и на 29 март тази година официално Тереза Мей активира член 50 от Лисабонския договор за отделяне на Великобритания от ЕС. Това показа, че без да имат своите конкретни аргументи, нито в Брюксел, нито в Лондон са готови за сложните предизвикателства.

Продължава да е неясна „цената на развода“.

Не са уточнени възможностите за защита на европейските граждани във Великобритания и британските в Европейския съюз. Регионалните правителства на Шотландия и Уелс показаха своя страх от това, че се променят правата и статута им след Брекзит. Проблем е и границата между Република Ирландия и Северна Ирландия.

Втората голяма криза, която постави на изпитание Европа през годината, беше незаконният Каталунски референдум, който през есента на 2017 г. предизвика взрив от войнствена политическа реторика. Както от страна на каталунските лидери, така и от последвалата твърда политика срещу тях от страна на Мадрид. Резултатът ще бъде ясен на изборите на 21 декември, но те едва ли ще решат еднозначно въпроса с кризата на испанския интегритет. Все пак оптимизъм има във факта, че Мадрид е последователен в своите действия за запазване единството и целостта в Испания. А тя се ползва с последователната подкрепа на водещите държави на Стария континент, както и на европейските институции в Брюксел.

Третият елемент от напрежението в европейското политическо пространство е свързано с така наречения локомотив на съюза – Германия. Която безпроблемно премина през парламентарните избори на 24 септември, но в продължение на два месеца

изпадна в сложен и непредвидим лабиринт на преговори

за създаване на коалиционно правителство начело с ХДС – консервативната партия на Ангела Меркел.

Намираме се в сложен конгломерат от политическо напрежение, непредсказуеми преговори и неочаквани и все още неясни резултати във всеки един от кризисните акценти на ЕС през 2017 г.

Все повече наближава времето, в което България ще заеме позицията на ротационен председател на Съвет на Европа. Предизвикателството пред нас е свързано не само с тези акценти, които в момента поставят на изпитание европейското единство, но е свързано и с още един важен за Европа въпрос – а именно: с ликвидирането на терористичната организация ИДИЛ. Събитията, които ще придружават както фактическия край на тази организация, така и последствията. А те са и за държавите от региона на Близкия Изток, и за тези от Евросъюза. Това означава, че България ще бъде поставена пред сериозно изпитание. Не само да участва като активен балансьор и медиатор в решаването на проблемите вътре в ЕС. Освен това развитието на процесите ще принудят София в качеството й на ротационен председател да се включи активно в отношенията на Запада (ЕС) и Изтока (Русия, Турция и Иран), когато става въпрос за решаване на проблемите в региона на Близкия Изток.

Това предполага, че през първата половина на 2018 година България ще бъде принудена да не се занимава толкова с основния приоритет - евроинтеграцията на Западните Балкани, колкото с решаване на въпроса за стабилността и сигурността в Европейския съюз, както и за постигане на адекватни

взаимноизгодни отношения на Европа с Турция и Русия.

Това са две страни, които в различен период от време, ту получават, ту им отнемат статута на стратегически партньори на ЕС.

Европредседателството ще бъде предизвикателство за България в посока разрешаването на нейните лични национални интереси, свързани с двата основни приоритета на държавата, а именно приемането на България в „Шенген“ и Еврозоната. София вече активно търси подкрепата за това от страна на водещи държави в ЕС. За съжаление, въпреки изказванията на различни високопоставени европейски представители за покриването на голям брой от показателите ни за приемането на страната ни в Шенгенското пространство, това засега си остава само едно добро пожелание. По същия начин видимо се отнасят европейските институции към влизането на България поне в чакалнята на Еврозоната. Освен критериите за готовността на България за изпълнението на тези стратегически цели, за пореден път се проявява двойния стандарт по отношение на държавите от Югоизточна Европа. И отново всичко минава под знака на политическите решения. Което ще е част от сложните процеси, които продължават. И през следващите месеци ще засилват своята динамика, що се отнася до бъдещето на европейските институции, механизмите за действие и най-вече ще бъдат свързани с бъдещето на Брекзит за Великобритания и политическата стабилност на Германия, която преминава през сложен период на преговори. А те по думите на Ангела Меркел трябва да завършат с правителство, не с предсрочни избори.

В контекста на тези процеси, свързани със силните държави в Европейския съюз, може да се направи своеобразен паралел и с политическата ситуация в самата България в навечерието на европредседателството. У нас последните месеци също се наблюдава натрупването на конкретна негативна енергия, която преминава през

непрекъснатите скандали в Народното събрание.

Най-малкото с изненадващата и много бърза смяна на председателя му. Което пък е индикация, че политическото пространство в България не може да се похвали със стабилност. Засилената националистическа риторика, заедно с активността на ДПС, постоянната висока степен на войнственост в езика, използван от БСП, не дават основания да говорим за каквато и да е политическа стабилност в парламента. Друг сегмент в цялата политическа картина е декларацията, която ГЕРБ прие на четвъртия си конгрес - никога да не се коалира с БСП. Втвърдяването на редиците в парламентарно представените партии означава, че „мантрата“, която непрекъснато се повтаря в политическото пространство от държавните институции, че европейското председателство трябва да премине под знака на политическа стабилност, всъщност няма основа.

България често пъти е изненадвала света с вътрешни или външнополитически промени и няма да е учудващо, ако в един момент ние се озовем в патова ситуация. Имам предвид след успешен вот на недоверие България да посрещне председателството със служебно правителство. А ние трябва да продължим да живеем и след европредседателството – политическата ни стабилност е необходима. Но не на всяка цена.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи