„Стад дьо Франс” не стана „Парк де Пренс”, разбиха ни с 4:1

23:38

07.10.2016

Bulgaria's forward Ivelin Popov (R) vies with France's defender Djibril Sidibe during the FIFA World Cup 2018 qualifying football match France vs Bulgaria on October 7, 2016 at the Stade de France stadium in Saint-Denis, north of Paris. / AFP PHOTO / FRANCK FIFE

Надеждите се изпариха!

"Стад дьо Франс" не е "Парк де Пренс". 17 ноември 1993 година не е 7 октомври 2016 година. Емил Костадинов се извини на французите за двата си феноменални гола. Те му отвърнаха с лекция по футбол и победа с 4:1.

Арената "Стад дьо Франс" бе създадена след кошмара от 1993-а, видя световна титла пет години по-късно. Има една огромна разлика - Франция и България са се отдалечили на светлинни години по класа. Дори дузпата, която Михаил Александров вкара в 6-ата минута, по никакъв начин не "оскуба петлите". Напротив - на терена французите нито за миг не се съмняваха, че ще спечелят световната квалификация.

France's defender Raphael Varane (L) vies with Bulgaria's midfielder Marcelinho during the FIFA World Cup 2018 qualifying football match France vs Bulgaria on October 7, 2016 at the Stade de France stadium in Saint-Denis, north of Paris. / AFP PHOTO / FRANCK FIFE

В дебюта си героят от "Парк де Пренс" Петър Хубчев няма от какво да се срамува. Отборът му опитваше да играе стабилно в защита и хапливо в нападение. Но атаката на България не бе Емил Костадинов - Христо Стоичков - Любослав Пенев. Истината на "Стад де Франс" лъсна с пълна сила - България не е класен отбор.

За три минути Кевин Гамейро изравни резултата след виртуозна контраатака. Димитри Пайе набързо направи 2:1. А дебютантът Димитър Пиргов подари един от най-лесните голове в кариерата на Антоан Гризман до края на първото полувреме.

След почивката трагедията беше повече от пълна. 80 000 зрители гледаха рецитал по френски и реванш срещу България. А вторият гол на Кевин Гамейро е най-малкото, с което националите си тръгват от Париж.

Трудно можем да очакваме нещо от този национален отбор. Особено след онова 4:3 над Люксембург, след което се гордеехме, че сме... първи в групата. Сега ни остава да се радваме, че... играта не била толкова слаба. Като за четири гола в нашата врата. Истината е, че българският футбол няма никаква класа и на никого не му пука за това.

Сега ни предстои гостуване на Швеция в понеделник, а оттам спомените са черни дори с най-силното поколение на футбола ни. Всичко друго освен загуба ще е равносилно на сензация.

А "Парк де Пренс" не бе чак толкова отдавна. Тогава пак бяха световни квалификации, пак бяхме в група с Франция и Швеция. Но бяхме световна сила. Сега сме футболно джудже. От най-малките.