Станимира Петрова за трети път в кариерата си вдигна купа “Странджа” за най-добра състезателка на едноименния боксов турнир в София преди дни. Световната и европейска шампионка постигна три категорични победи с 5:0 в олимпийската категория до 57 кг. А признанието е особено ценно за нашето момиче, тъй като дойде след разочарованието на мондиала в Индия през есента, на което 28-годишната асеновградчанка бе дисквалифицирана заради оспорване на съдийско решение.

Световното много ме промени – признава Станимира Петрова. - Накара ме да сменя стила си. За съжаление вече не мога да играя онзи техничен и красив бокс на моите кумири Ивайло Маринов и Петър Лесов, и двамата олимпийски шампиони. Системата на точкуване се промени, вече се иска агресия, и аз трябва да демонстрирам именно това, защото тя е печеливша. Радвам се, че това ми се получи много добре още в първото ми състезание.

Близо 2 месеца след разочарованието на мондиала Станимира не влиза в залата, дори обмисля да се откаже от бокса. Но дилемата й не трае дълго, рингът започва отново да й липсва и тя подновява тренировки. Амбицирана е да демонстрира нов облик на европейските игри през юли, а и на световното през есента, първа олимпийска квалификация за Токио 2020.

“Искам да стана перфектният боксьор – разкрива Станимира. - Да овладея всички удари, да стана женския пример в този спорт и да мотивирам повече момичета да търсят изяви на ринга.”

Затова в момента тя се учи и от най-добрите, макар че през 2016-а заедно с още 4 шампионки е обявена за посланик на женския бокс по света от Международната федерация. А изборът е направен измежду 300 кандидатки.

Вече 2 години Петрова тренира с Петър Лесов. А се състезава за клуба на друг олимпийски шампион – Ивайло Маринов. “Когато спечелих и полуфинала на “Странджа” в очите на двамата видях сълзи на радост – казва тя. - Много ме мотивират. А житейските истории, които ми разказват, допълнително ме зареждат с енергия и хъс.”

Преди да се захване с бокс Станимира практикува 15 години таекуондо. И то доста успешно. Покорява световния и европейски връх в неолимпийската версия ITF. Изправена е обаче пред дилемата. Иска да отиде на олимпиада. И докато се изявява в източното бойно изкуство, пробва няколко тренировки по бокс.

“Почувствах се доста по-комфортно и по-уютно, отколкото на татамито”, признава шампионката.

Междувременно записва и спорта на Мохамед Али в НСА, като свободно избираема подготовка. На шега отива на няколко състезания и отнася конкуренцията. Става с лекота и републиканска шампионка.

А първият, който я забелязва е Александър Христов, световен и европейски шампион, сребърен медалист от олимпийски игри. Именно той става неин първи треньор.

“Винаги баща ми ми е казвал, че съм роден боксьор – разкрива момичето от Асеновград. – Може би наистина имах талант след всичко случило се дотогава. И макар, че бях достигнала най-големите върхове в таекуондото, решихме да рискуваме.”

А това, че Станимира влиза в ново амплоа е сбъдната мечта на таткото Николай. Самият той като дете тренира бойни спортове. И е най-големият фен на дъщеря си. “Вкъщи постоянно се говори за бокс, абсолютно всичко се коментира”, казва с неслизаща усмивка от лицето си Станимира.

Само след година и половина тренировки Петрова постига първия си голям успех. На първенството в Чеджу (Република Корея) през 2014-а триумфира със световната титла в категория до 54 кг, като по пътя си побеждава №1 на планетата за 2010 г. Елена Савелиева (Русия) и европейската шампонка Марция Давиде (Италия). А златото посвещава на татко си.

Станимира е голяма фенка на филма “Момиче за един милион долара”, чийто сюжет разказва за историята на една боксьорка. Гледала го е десетки пъти, а с главната героиня Маги Фицджералд, изиграна от Хилъри Суонк, имат не само поразителна визуална прилика, но и са еднакви по характер.

“Приличаме си по начина, по който се борим с живота, вътрешните битки, мотивацията… - казва българката. – За съжаление краят е тъжен. Дано при мен нещата се развият възможно най-добре. Все пак черпя вдъхновение от легенди като Мохамед Али, Мани Пакио, а сега идол ми е Василий Ломаченко. Уникален боксьор!”

Легендарната фраза: “Летя като пеперуда, жиля като пчела”, изречена преди време от Мохамед Али, обаче най-приляга на нашето момиче. Изключително бърза е на ринга и това е най-голямото й предимство пред съперничките. Признава, че не се страхува от ударите именно, защото се е научила да бяга бързо и да не я стигат.

Вдъхновява се също и от Майк Тайсън, дори е кръстила кучето си, порода Померан, на негово име. На галено го нарича Майки, а четириногото неотлъчно следва шампионката дори на състезания.

И както своите идоли, така и Станимира, се цели високо. След световната и европейска титла, сега преследва медал от олимпиада, но и тайничко мечтае да стъпи на върха. Защо не? Амбициозна е, талантлива и упорита, само й трябва доза късмет!

 

Обича да рисува

Скритият талант на момичето е рисуването. Дори мислила да кандидатства с изобразително изкуство. Но спортът надделял. В свободното си време обича да готви, фен е на десертите. За щастие не й се налага да сваля килограми, тежи точно 57 кг, колкото е и категорията й. Отказала е и безалкохолните напитки. Запазена марка на Станимира са плитките. Преди всяко състезание тя отделя поне час при фризьор да сплете косата й. А след края на кариерата си иска отново да остане в залата, но вече като треньор. Поглежда обаче и в друга посока. Мечтае да се пробва и като... актриса.

 

За нея

С нея се работи с лекота

Станимира винаги е усмихната и позитивна. С нея се работи с лекота. Най-важното е, че чува това, което й се казва. Много е бърза. Все още напипва точния момент кога да атакува или не. И още не може да свикне, с това да държи високо гарда. Има страхотна физическа подготовка. На тренировка изкарва и 10 рунда. На световното определено беше ощетена срещу представителката на домакините от Индия. А можеше да стане шампионка, готова беше за това. Но спортът ни е много субективен, затова трябва да си супер убедителен, за да не може съдиите да решават срещата.

Ивайло Маринов, олимпийски шампион

 

Има страшна бързина

Най-хубавото й качество, е че има страшна бързина. И е много смела. Удоволствие е да се работи с нея. Много ми вярва и това е най-важно между състезател и треньор, за да има успех. Още когато се захванахме, си казахме, че започваме да се готви за олимпийски медал. Тя трябва да стане универсален състезател, за да стигне до стълбичката. Имаме още работа. Все още често сваля ръцете си, трябва да намери и точната дистанция, да атакува и да търси боя. Защото противникът играе, както му позволиш.

Петър Лесов, олимпийски шампион и личен треньор

 

Мотивирана и отдадена на това, което прави

Станимира е добре мотивирана, преследва целите си и е отдадена на това, което прави. Много силен характер е. След разочарованието на световното успя да се изправи и да продължи. Когато правиш нещо на сто процента и някой ти отнеме заслуженото..., нормална бе реакцията й. Но тя за пореден път успя да си извади и положителни изводи от една такава негативна случка. Пожелавам й най-хубавото тепърва да й предстои.

Красимир Инински, президент на федерацията