Становище на Висшия адвокатски съвет: Българската конституция не препятства ратификацията на Истанбулската конвенция

Половите стереотипи, социален пол или джендър привилегироват мъжете и ограбват жените, защото са плод на сексизма, гласи позицията на организацията

"Висшият адвокатски съвет приема, че според Конституцията България е социална правова държава, в която човешкото достойнство е върховен принцип и основните права на личността са равни и неотменими. Българската Конституция не препятства ратификацията Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие."

Това е заключението в становище до Конституционния съд на Висшия адвокатски съвет, който е конституиран като заинтересована институция по делото по искане на депутатите от ГЕРБ.

"Дефиницията за „жена“ е социален конструкт. Тя определя жените чрез селективно приписани качества и роли, които ги долупоставят спрямо „мъжа“. Обществото има свое понятие и за „мъж“, което също няма общо с естественото мъжко, с биологичния пол. И двете социално-полови определения, които обществото е наследило през патриархалната култура, са изкуствени и тенденциозни – те са създадени, а не са естествено явление, и то са създадени с цел, която е да държи жените в подчинение на мъжете съгласно традициите", пише в становището на адвокатския съвет.

"Именно тези социални, изкуствени, идеологически по своята природа, обслужващи целите на неравенството дефиниции за „жените“ и „мъжете“ – какви са техните присъщи особености, какви те трябва и не трябва да бъдат, как трябва и не трябва да се държат, какво могат и не могат да правят, къде им е „мястото“ и пр. – са познати като полови стереотипи, социален пол или gender („джендър“)", пише още в документа.

"Половите стереотипи не са неутрални, те не ползват или ощетяват съразмерно и двата пола. Те преимуществено привилегироват мъжете и ограбват жените, защото са плод на сексизма - идеология, съгласно която жените са долустоящи и малоценни спрямо мъжете и служат, за да ги обслужват, особено като сексуални обекти на тяхно подчинение и същевременно себеотрицателни майчински фигури", смята организацията на адвокатите.

 

Целият текст на становището:

СТАНОВИЩЕ

ОТ ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО

№ 3/2018 г.

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Висшият адвокатски съвет, конституиран като заинтересована институция по к. д. № 3/2018 г. счита, че не съществуват конституционни пречки да бъде ратифицирана Конвенцията Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция (ИК). Напротив основните принципи на Конституцията, включително конституционната гаранция за равенство и неотменимите конституционни права на личността предполагат ИК да бъде ратифицирана. Съображенията си за това ще изложим в следващите три раздела:

І. Анализ на „спорните“ разпоредби на ИК. Липса на противоречие с българската Конституция

1. Основни идеи и цели на Конвенцията

Несъмнено основна цел на ИК е борбата срещу насилието над жени. Дефиницията за „жена“ е социален конструкт. Тя определя жените чрез селективно приписани качества и роли, които ги долупоставят спрямо „мъжа“. Обществото има свое понятие и за „мъж“, което също няма общо с естественото мъжко, с биологичния пол. И двете социално-полови определения, които обществото е наследило през патриархалната култура, са изкуствени и тенденциозни – те са създадени, а не са естествено явление, и то са създадени с цел, която е да държи жените в подчинение на мъжете съгласно традициите. Именно тези социални, изкуствени, идеологически по своята природа, обслужващи целите на неравенството дефиниции за „жените“ и „мъжете“ – какви са техните присъщи особености, какви те трябва и не трябва да бъдат, как трябва и не трябва да се държат, какво могат и не могат да правят, къде им е „мястото“ и пр. – са познати като полови стереотипи, социален пол или gender („джендър“). Да бъдеш „мъж“ не е същото като да си мъж. В противен случай на мъжете не би се казвало: „Бъди мъж“! То би било безпредметно. Мъж е всеки със съответните естествени анатомични особености, а „мъж“ е този, който отговаря на обществените очаквания за „мъж“. Ядрото на обществените очаквания е той да се налага - на първо място, над „жената“, защото „жената“ е конструирана като неговия главен Друг, неговата антитеза и, следователно, изначално мястото й е под него, тъй като в примитивната парадигма на патриархалното мислене, ако той не е „отгоре“, значи е унизен; няма друга възможност да не си унизен, освен да господстваш. Поради тези очаквания, които произтичат от патриархалните социални определения за „мъж“ и „жена“, обществото борави вместо с хора, от мъжки или от женски биологичен пол, със стереотипи. Тези стереотипи са традиционно раздадени карти, съгласно които жените предопределено губят играта, като заплащат на победителите – „мъже“, с живота или здравето и/ или (част от) потенциала си.

Половите стереотипи не са неутрални, те не ползват или ощетяват съразмерно и двата пола. Те преимуществено привилегироват мъжете и ограбват жените, защото са плод на сексизма - идеология, съгласно която жените са долустоящи и малоценни спрямо мъжете и служат, за да ги обслужват, особено като сексуални обекти на тяхно подчинение и същевременно себеотрицателни майчински фигури.

Именно тези положения, видими за непредубеден, рационален човек, а за нас, останалите, повлияните от културата и традициите - установени от съвременните обществени науки, кодифицира ИК, като изисква държавите да поемат отговорност за тях и за императива да бъдат отменени. Насилието срещу жените, основано на социалния пол – вид престъпление от омраза, е тежко нарушение на правата на човека. Правото, както естественото, така и позитивното – конституционно и международно, императивно изисква това насилие да бъде предотвратявано, преследвано и наказвано, а на жертвите му да се предоставя дължимите помощ за възстановяване и защита за справедливост.

Това насилие обаче не може да бъде предотвратявано, преследвано и наказвано, ако не се въздейства върху неговите корени. Неговите корени са в структурното неравенство на жените. На свой ред, корените на структурното неравенство на жените са в традиционните нагласи, съгласно които жените са, и трябва да бъдат, неравнопоставени спрямо мъжете. Именно тези традиционни патриархални представи трябва да се променят, за да се прекрати насилието срещу жените.

Традиционните представи за долупоставеността и малоценността на жените, наследени от поколения в семействата и в социалните институции и култура, не могат да се преструктурират, ако не се образоват децата и младежите за това, че хората имат равно достойнство и права, че жените нямат дефицити спрямо мъжете, че те са не обекти, а неприкосновени, отделни субекти, които единствено по своя воля определят поведението си и чийто потенциал и принос не отстъпва, а е равен. Ако момчетата и младежите не бъдат образовани за това, че да си „мъж“ не означава да налагаш волята си над тази на жените, а означава да си субект на уважение и зачитане към всекиго на равна нога, те няма да спрат да се превръщат в насилници. Затова ИК задължава държавите да образоват в този смисъл децата и младежите, като оставя на държавите свобода на преценка за това кой е подходящият начин. Целта на това задължение е да се посрещне фундаменталното задължение, с източник в обичайното международно право и в редица международни договори, част от вътрешното право на България, да се реагира адекватно на насилието срещу жените, основано на пола, като на тежък проблем на правата на човека и на върховенството на правото.

2. Анализ на нормите на ИК, определени като „спорни“ в искането на народните представители

2.1. Разпоредбата на чл. 3, б. „в“ относно определението на понятието социален пол

Без съмнение най-оспорвана е пояснителната разпоредба в чл. 3, б. „в“ от ИК относно определението за социален пол. Противниците на ратификацията го разглеждат като непримирима, дерогираща опозиция на понятието за биологичен пол. Това показва според нас сериозно понятийно объркване и неразбиране на идейната същност на Конвенцията. Ето защо:

Съгласно чл. 3, б. „в“ „социален пол“1 (gender) означава социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които дадено общество смята за подходящи за жените и мъжете.

Съгласно Разяснителния доклад към ИК (РД, п. 43) терминът „социален пол“ (в оригиналния английски текст „gender“) е отделен от понятието за пол (в оригиналния текст „sex“). Според РД в контекста на ИК терминът „социален пол“, базиран на двата пола, мъжки и женски, обозначава, че (освен биологичния пол) има и социални роли или стереотипи, които, установено от проучвания, пораждат нежелани, вредни практики и допринасят за това насилието над жените да бъде приемливо. Според РД друга от спорните по настоящето дело разпоредби на ИК, член 12 (1), цели преодоляването на именно тези предразсъдъци, обичаи и традиции, основани на идеята за долупоставеност на жените, като общо задължение за предотвратяване на насилието. Според РД ИК изисква разбиране на насилието над жените през призмата на социалния пол или „джендърно“ разбиране (“gendered understanding”). Съгласно РД ИК предполага именно такова разбиране да бъде в основата на всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава според РД, че на насилието трябва да се реагира в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите предразсъдъци, социално-полови роли и дискриминация срещу жените, за да се реагира адекватно на това насилие. РД изрично посочва, че така дефинираният термин „социален пол“ (“gender”) не се предполага да замени понятията „жена“ и „мъж“, употребявани в ИК.

Следователно, „социален пол“ или „джендър“ не означава, че биологичният пол губи своето значение в контекста на ИК. Още по-малко означава, че човек може да замени по свое желание биологичния си пол с „джендър“ (каквото и да би значило това) или с другия биологичен пол, а още по-малко - с трети пол или трети „джендър“. Тези фабрикации са дотолкова ирационални и без връзка с нормите на ИК, та трудно се поддават на обсъждане и дори разбиране. „Социален пол“ (gender) не обозначава свободно избираем пол, различен от биологичния. Тъкмо напротив, това понятие бележи принудително наложен от обществото модел на пола. „Социален пол“ обозначава, че жената и мъжът (биологичен пол) са принудени от обществото да се държат като „жена“, съответно, „мъж“, според каквото обществото разбира под това.

Това, че понятията „социален пол“ (gender) и „пол“/ „биологичен пол“ (sex) са отделни е утвърдено в международното право от години. Така Върховният комисариат на ООН за бежанците в своите Указания за международна закрила: Основано на пола преследване по смисъла на член 1А(2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола към нея от 1967 г. относно статута на бежанец (т. 3) се произнася (акцентите - добавени):

„За да се разбере природата на преследването, основано на пола, съществено е да се определят и разграничат термините „социален пол“ [gender] и „биологичен пол“ [sex]. Социален пол отпраща към взаимоотнасянето между жените и мъжете, основано на социално или културно конструирани и дефинирани идентичности, статус, роли и отговорности, приписвани на единия или другия биологичен пол, докато (биологичният) пол е биологична преценка. Социалният пол не е статичен или вроден, а придобива социално и културно конструирано значение с времето.“

Признаването на социалния пол като фактор и контекст на насилието над жените не означава, че жените или мъжете могат да сменят биологичния си пол и обществото дължи да им признае новия пол. ИК не урежда промяната на пола. Всякакви подобни интерпретации са в разрез с точния смисъл, целите и материалния обхват на ИК. Те са недобросъвестни. Същото важи за внушенията, че ИК предполага узаконяване на еднополови бракове или каквито и да било други промени в Конституцията.

2.2. Разпоредбата на чл. 12 от ИК относно формулировката на някои общи задължения

Съгласно чл.12: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всички други практики, които се основават на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

Задължението на държавата да работи за промяна на наследените патриархални представи, според които жените стоят по-ниско от мъжете, не е в разрез с Конституцията. Напротив, конституционните принципи за равно достойнство на всички хора и равноправие по пол предполагат поемането и изпълнението на такова задължение. В допълнение, такова задължение България вече има по силата на обвързващото я международно право, в частност ЕКПЧ, както я интерпретира практиката на ЕСПЧ, и по силата на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (Конвенцията).

Така в едно свое емблематично решение по делото Опуз срещу Турция ЕСПЧ се позовава на международното право, за да утвърди връзката стереотипи -> дискриминация -> насилие. (Opuz v. Turkey от 09.06.2009 г. § 78):

„Комисията на ООН по правата на човека изрично признава връзката между насилие, основано на пола, и дискриминация, като подчертава в резолюция 2003/45, че „всички форми на насилие срещу жените се проявят в рамките на de jure и de facto дискриминация срещу жените и на по-ниския статус, отреждан на жените в обществото и се задълбочават от пречките, с които жените често се сблъскват в търсенето на средства за защита от държавата.“

Пряка е връзката между патриархалните модели и нагласи и неравенството на жените, и между неравенството на жените и насилието над тях. От това следва, че, за да бъде ограничено насилието, трябва да бъде поправено неравенството. За да бъде поправено неравенството, трябва да се променят стереотипните представи за жените и тяхното съотнасяне към мъжете. А дължимото държавно действие за промяна на тези стереотипи е закрепено в член 5 от Конвенцията.

2.3. Разпоредбата на чл. 5 във връзка с чл. 12 от ИК относно задължения на държавата

Съгласно член 5 държавите-страни предприемат всички подходящи мерки „Да променят социалните и културни модели на поведение на мъжете и жените с цел да се постигне премахване на предразсъдъците и обичайните и всички други практики, които се основават на идеята за малоценност или превъзходство на който и да било пол над другия или на стереотипни роли за мъжете и жените….“

В своята Препоръка № 19 относно насилието над жените Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация над жените (Комитетът) артикулира следния международноправен стандарт за преодоляване на традиционните патриархални нагласи, които водят до насилие над жените (акценти - добавени):

„11. Традиционните нагласи, съгласно които на жените се гледа като на подчинени на мъжете или имащи стереотипни роли възпроизвеждат широкоразпространени практики, включващи насилие или принуда, като семейно насилие и злоупотреби […] атаки с киселина […]. Такива предразсъдъци и практики могат да оправдават насилието, основано на пола като форма на защита или контрол над жените. […]

12. Тези нагласи допринасят и за разпространението на порнографията и изобразяването, и друга комерсиална експлоатация, на жените като сексуални обекти, а не като индивиди. Това на свой ред допринася за насилие, основано на пола.

Държавите-страни в своите доклади следва да посочват естеството и обхвата на нагласи, обичаи и практики, които възпроизвеждат насилие над жените, и видовете насилие, до които те водят. […]

(f) Следва да се предприемат ефективни мерки за преодоляване на тези нагласи и практики. Държавите следва да въведат образование и публични информационни кампании за премахване на предразсъдъци, които препятстват равноправието на жените. (препоръка No. 3, 1987 г.); […]

Държавите-страни следва да предприемат всички правни и други мерки, които са необходими за предоставяне на ефективна защита на жените срещу насилие, основано на пола, включително, между други:

[…]

Превантивни мерки, в това число публични информационни и образователни програми за промяна на нагласите относно ролите и статуса на мъжете и жените; […]

Комитетът се произнася конкретно относно България в своите Заключителни препоръки от 2012 г., като потвърждава задължението й да вземе мерки за преодоляване на патриархалните нагласи (акценти - добавени):

„22. Комитетът призовава държавата:

А) За по-нататъшно укрепване на своите усилия за постигане на всеобхватна политика, с помощта на про-активни и устойчиви мерки, насочени към жените, мъжете, момичетата и момчетата, за преодоляване на стереотипните нагласи за ролята и отговорностите на жените и мъжете в семейството и в обществото;

Б) Да предприеме всички необходими мерки за повишаване съзнанието на медиите и рекламния сектор с оглед премахването на стереотипите, основани на пола, за да се гарантира, че жените не са представяни като сексуални обекти и стоки, и да се популяризират по обективен начин образи на жени активно участващи в социалния, икономически и политически живот.“

Следователно, задълженията за превенция посредством образователно преодоляване на стереотипи, които предвижда член 12 (1) във връзка с чл. 5 ИК, не са нови, а съществуващи за България. Както Конвенцията, която вече предвижда такива задължения, не е в разрез с Конституцията, така и ИК не е в разрез с Конституцията.

Какъв е разумът на тези задължения за промяна на мисленето?

Съгласно Разяснителния доклад към ИК (РД) предотвратяването на насилието на жените и на домашното насилие изисква мащабни промени в обществените нагласи, преодоляване на половите стереотипи и повишаване на информираността. Общото задължение за превенция по член 12 (1) във връзка с чл. 5 се основава на факта, че съществуващите поведенчески модели на жените и мъжете са повлияни от предразсъдъци и тенденциозни по отношение на пола обичаи и традиции. Следователно, дължат се необходимите мерки за насърчаване на промени в манталитета и нагласите. Целта на тази разпоредба е да се повлияе на индивиди, чието поведение допринася за възпроизвеждане на насилието.

РД изрично сочи, че разпоредбата не предвижда конкретни мерки, за да остави подбора на такива на усмотрението на държавата. Следователно, нормата на член 12 (1) във връзка с чл. 5 не вменява на държавата неподходящи за нейния специфичен контекст действия, а я оставя свободна сама да прецени удачните способи.

Тази норма е подчинена на целта на ИК, която е безспорна от гледна точка на Конституцията: предотвратяване на насилието над жените. Безспорно дължимото предотвратяване не е постижимо без информационни и образователни дейности, които да освободят мисленето на хората от тесните и несправедливи рамки на патриархалните полови модели. Такива образователни мерки са условие, без което не може, за да се изпълни фундаменталното задължение да се възпира насилието, за да бъдат спасени момичета и жени, които иначе биха станали негови жертви.

Религиозни ценности и традиции не съставляват основание за неизпълнение на безспорното универсално международноправно задължение за предотвратяване на насилието над жените, основано на пола.

Така съгласно Препоръка Rec(2002)5 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа относно защитата на жените от насилие от 2002 г. (акценти - добавени):

„2. Задължение и в интерес на държавите е да гарантират, като приоритет на националните политики, правото на жените да не бъдат подлагани на насилие от какъвто и да било вид и от когото и да било. За тази цел държавите не могат да се позовават на обичай, религия или традиция като средство за убягване от това задължение.“

Така още съгласно „Указания за международна закрила: Основано на пола преследване по смисъла на член 1А(2) от Конвенцията от 1951 г. и/ или Протокола към нея от 1967 г. относно статута на бежанец“ на Върховния комисариат на ООН за бежанците от 2002 г. (акценти - добавени):

„5 […] [Следва да се отбележи, че вредоносни практики в нарушение на международните право и стандарти по правата на човека не могат да бъдат оправдани на исторически, традиционни, религиозни или културни основания.“

Предотвратяването на насилието над жените е централен елемент, един от четирите стълба, на координирания стратегически държавен отклик, който предвижда ИК. Съгласно този обхватен подход превенцията се прилага едновременно с помощта/ предоставянето на услуги на жертвите, защитата им и преследването на извършителите. Превантивните мерки посредством промяна на нагласите са стратегически за дългосрочната политика за прекратяване на насилието над жените. Без промяна на нагласите никакви мерки за намаляване на насилието не могат да бъдат ефективни. Този общ принцип на ИК се основава на утвърденото в международното право разбиране, че насилието над жените произтича от структурното властово неравенство между тях и мъжете.

Така съгласно Препоръка Rec(2002)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно защитата на жените от насилие от 2002 г. (акценти - добавени):

„Комитетът на министрите […]

като преутвърждава, че насилието над жените е резултат на дисбаланса на власт межу мъжете и жените […]

като смята, че насилието над жените противостои на установяването на равенство и мир, и съставлява основна пречка за сигурността на гражданите и демокрацията в Европа; […]

III.        Признава, че мъжкото насилие над жените е основен структурен и обществен проблем, основан на неравните властови отношения между жените и мъжете […].“

В заключение, ефективната защита на жените от насилие изисква превенция на насилието посредством работа за промяна на традиционните нагласи, които оформят насилнически поведения. Не са налице конституционноправни основания за неприемане на задълженията за държавата, предвидени в член 12 (1) във връзка с чл. 5 ИК. Напротив, конституционната гаранция за равенство предполага ефективна защита на жените срещу неравенство, в това число насилие, с всички необходими средства, включително образователна превенция, насочена към култивиране на неприемане на насилието и от жените, и от мъжете, за да се преструктурират съществуващите отношения на неравенство между половете.

2.4. Разпоредбите на чл. 14 ИК относно образованието

Съгласно член 14 „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равноправието на жените и мъжете, нестереотипните полови роли, взаимното уважение, ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилието над жените, основано на пола, и правото на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“

Според РД нагласите, убежденията и поведенческите модели се оформят в ранна възраст. Насърчаването на равноправие, взаимно уважение и ненасилие следва да започне възможно най-рано в образователните институции. Просвещаването на учащите се за насилието и неговите катастрофални последици върху момичетата и жените е условие, без което не може, за да се култивират мъже, които нямат очаквания за свой превес и контрол върху жените.

Изразът „където е подходящо“ в редакцията на нормата ясно указва, че ИК зачита усмотрението на държавите и не им налага конкретен модел. Съгласно РД държавите са свободни да преценят за коя възрастова група и за кой вид образование е подходящ този учебен материал.

Задължението на държавата да предоставя образование за равноправието (и равноправно образование ) е вече съществуващо за България по силата на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (Конвенцията).

Съгласно член 10 от Конвенцията:

„Държавите-страни предприемат всички подходящи мерки за премахване на дискриминацията срещу жените с цел да им гарантират равни права с мъжете в областта на образованието и, в частност, да осигурят на мъжете и жените на равна нога: […]

(в) Премахването на всякакво стереотипно понятие за ролите на мъжете и жените на всички равнища и форми на образование чрез насърчаване на […] видове образование, които помагат да се постигне тази цел и, в частност, посредством преразглеждане на учебници и учебни програми и адаптиране на учебни методи; […]

Така още съгласно Препоръка Rec(2002)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно защитата на жените от насилие от 2002 г. (акценти - добавени):

Общи мерки за насилието над жените

[…]

3. Държавите-членки следва да въведат, развият и/ или подобрят, където е необходимо, национални политики срещу насилието, основани на:

[…]

г. повишаване на обществената чувствителност и образование на деца и млади хора; […]

Информация, обществена чувствителност, образование и обучение

Държавите-членки следва:

[…]

6. 15. Да     осигурят и момчетата, и момичетата да получават основно образование, което избягва социални и културни модели, предразсъдъци и стереотипни роли за половете […]; да обучат всички представители на учителската професия да интегрират в преподаването си понятието за полово равенство; […]“

На законово равнище в България също вече съществуват норми, които изискват образование, култивиращо съзнание за равноправието на жените. Такъв е Законът за защита от дискриминация.

Нищо в редакцията на член 14 (1) ИК или другите й норми не навежда на мисълта, че дължимите учебни програми следва да включват преподаване по въпросите на равенството на различните сексуални ориентации и полови идентичности. ИК не урежда тези въпроси.

В заключение, тезите срещу образование на децата и младежите в посока уважение към неприкосновеността, свободата, равното достойнство и независимостта на жените нямат конституционна опора. По съществото си това са тези срещу самото равноправие на жените. Такива тези, а не ИК, противоречат на Конституцията. Конституцията изисква равноправие за жените.

С това приключваме с анализа на обозначените в искането като спорни разпоредби в ИК. Анализът им води до естествения извод, че нито една от тези разпоредби не противоречи на българската Конституция.

ІІ. Българската Конституция поощрява ратифицирането на ИК и въвеждането й във вътрешното право

В този раздел от становището ще се опитаме да обосновем тезата, че българската Конституция несамо не е в противоречие с ИК, но напротив, както нейният преамбюл, така и редица конкретни конституционни разпоредби поощряват, а някои и изискват ратифицирането и въвеждането й в българското вътрешно право като важен инструмент за борба срещу насилието над жени и домашното насилие.

Най-напред ще направим преглед на преамбюла и всички относими разпоредби от Конституцията.

Преамбюл

Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,

за което приемаме тази Конституция.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

Чл. 47. […]

(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата […].

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. […]

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Относимостта на по-горе акцентираните постулати на Преамбюла и на член 4 и член 6 към дължимата защита на жените от насилие, основано на пола, ни се струва, е ясна и без обсъждане. Насилието над жените, основано на пола, е форма на полова дискриминация. Това е утвърдено в международното право. Половата дискриминация е в разрез с член 6. Това насилие е и потъпкване на човешкото достойнство на женската личност в разрез с върховните ценности на Конституцията. Преамбюлът и член 6 съставляват основания да бъде ратифицирана ИК като инструмент за осъществяване на практика на конституционните обещания, които те закрепват.

Същото важи и за член 28-30 и член 32. Тези норми гарантират конституционните права на жените, които насилието над тях, основано на пола, потъпква. Посочените конституционни норми предполагат осъществяване и защита на нарушените права на жените. Ратификацията на ИК е държавно действие с именно такава насоченост.

По отношение на член 32, в частта защита срещу […] посегателство върху […] добро име следва да се добави, че половите стереотипи, тиражирани през социалните и публични институции, са, от правозащитна гледна точка, своего рода посегателство върху доброто име на жените, включително доброто име на всяка индивидуална жена, доколкото тези стереотипи принизяват образа на жените/ всяка жена и накърняват нейната репутация в качеството й на представителка на определена социална група. Следователно, държавата дължи по силата на Конституцията защита на жената/ жените срещу тези отрицателни стереотипи. ИК е способ за изпълнение на това конституционно задължение, тъй като го конкретизира и така дава гаранции за ефективността му.

Член 14. Противно на внушенията на опонентите на ИК, важната ценност на семейството, майчинството и децата е основание да бъде ратифицирана ИК, а не обратното. ИК е инструмент за защита на семейството, децата и връзките им с майката от домашното насилие, което ги разрушава. Не се нуждае от обосновка защо насилието върху жената-майка от семейния й партньор е разрушително за семейството и нейното майчинско битие. Домашното насилие над жените, а не правата на жените, разрушава семействата. Насилието срещу жените, основано на пола, има огромен разрушителен ефект върху децата – не само защото децата, свидетели на такова насилие срещу техните майки, баби, сестри и други близки жени, са дълбоко травмирани от него, но и защото огромен брой деца от женски пол, включително бебета и невръстни деца, стават преки жертви на такова насилие – физическо, сексуално, психологическо и друго, с катастрофални последици за цялото им съществуване и бъдеще. Разгледаните по-долу дела, решени срещу България от наднационални юрисдикции, включително ЕСПЧ, дават емблематични примери за това.

По същите причини е относим и член 47 (2) като конституционно основание за ратификация на ИК. Държавата дължи закрила на майките от домашното насилие, което ги руши в качеството им на родителки не само на невръстни деца, а през целия дългогодишен период, в който децата им живеят заедно с родителите си. ИК е способ да бъде ефективно реализирана такава закрила на практика и в този смисъл ратификацията й се дължи на майките, жертви на полово базирано насилие, както и на всяка друга майка, защото по дефиниция всяка жена, което значи всяка майка, е потенциална, ако не реална, жертва на насилие, основано на пола.

По същите причини и член 56 е основание да бъде ратифицирана ИК. Ратификацията се дължи на всички жени в качеството им на реални или потенциални жертви на насилие, основано на пола, като способ за осъществяване на конституционното им право на защита срещу нарушаването на конституционните им и други права посредством такова насилие.

Член 46 (1). Тази норма е основание да бъде ратифицирана ИК като инструмент за защита на брака според конституционното му определение като доброволен съюз на равноправни партньори, за разлика от механизъм за узаконяване на предходно сексуално насилие от мъжа над жената (чл. 158 НК) и/ или на механизъм за потискане и контрол върху жената като неравноправна, какъвто е всеки брак, в който се упражнява насилие, основано на пола. Домашното насилие над жените разрушава доброволността на брака и равноправието в него, и го превръща в инструмент за държане на жените в зависимост и подчинение. Конституцията предполага държавни мерки за запазване на доброволната, свободна природа на брака и равноправието на жените в него. Ратификацията на ИК е такава мярка.

Член 57 (1) и член 58. Конституционните права на жените, които насилието, основано на пола, потъпква, не могат да бъдат отменени по силата на убеждения в ценността на „традиции“, „културни и религиозни ценности“, „обичаи“ и други прикрити синоними, в този контекст, на мизогинните нагласи и практики. Конституционните права на жените са неотменими и България като правова държава се управлява от тях като интегрална част от Конституцията, а не от „традиции“ и „ценности“, които омаловажават, отричат или оправдават насилието върху жените, основано на пола. Никакви убеждения в стойността на традиции и културни или религиозни обичаи не могат да послужат за основание за неспазване на Конституцията и законите под формата на упражняване на насилие над жените, основано на пола. За да се гарантира това, следва да се ратифицира ИК. Досега то не е било гарантирано и понастоящем не е гарантирано, което означава, че действащите норми не са достатъчни. Ето защо, е необходима ратификация на ИК, по силата на която да се приложи предвиденият от нея комплексен, обхватен подход към насилието, основано на пола, и да се задействат създадените от нея гаранционни механизми за ефективност на правата на жените на свобода от такова насилие.

Както се вижда от направения анализ, ИК не само не противоречи на Конституцията, но редица нейни текстове създават необходимия благоприятен фон и са една естествена предпоставка за нейното ратифициране.

ІІІ. Международното право по правата на човека задължително за Република България, което изисква ратификация на ИК

В този раздел ще се опитаме да припомним регулации от международното право, което е задължително за Република България било в качеството й на страна по конкретен международен договор, било като адресат на „общопризнати норми на международното право“ по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията.

Не само Конституцията, но и обвързващото международно право по правата на човека изискват от България ратификация на ИК. В своите Заключителни препоръки от 2012 г. по комбинирания четвърти-седми доклад на България по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (Конвенцията) Комитетът на ООН по премахв

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България