Интриги, конфликти и предателства съпътстват четата

Смъртта на Христо Ботев е една от най-големите мистерии в нашата история. С превръщането му в национален кумир нейното изясняване става табу. Почти век и половина историците не се наемат да отговорят на въпроса защо най-голямата и най-добре въоръжена наша чета е разгромена само след две сражения.

От кол и въже

"...Двеста души от кол и въже събрани, неопитни хора". Така Захари Стоянов характеризира Ботевата чета, която минава Дунава, за да се включи в Априлското въстание през 1876 г. Създаването й е до голяма степен плод на интригите и личните амбиции на пратените във Враца апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов, които влизат в конфликт с местните съзаклятници и са кажи-речи изгонени - единият заради пиянството му, другият заради кавгаджийство.

В началото на април 1876 г. те отиват в Бекет, където са складирани закупените от Врачанския революционен комитет модерни белгийски пушки, с цел прехвърляне през Дунава. Тук научават, че местните дейци се готвят да организират чета в подкрепа на въстанието. Това им дава шанс за реабилитация и те набързо се присламчват към тоя проект, уж като единствен начин да се доставят пушките в България.

За войвода на дружината е определен Панайот Хитов. Той обаче отказва и иска да преорентира четата в готвещата се къде по-перспективна война на Сърбия с Турция, в която се е ангажирал. Това никак не устройва Обретенов и Апостолов. Изправени пред дилемата да прехвърлят по някакъв друг начин пушките към Враца, което ще ги постави единствено в ролята на посредници, или да намерят на всяка цена войвода за четата, те се сещат за Ботев. Двамата са наясно, че той е преди всичко поет и журналист без никакъв опит в хайдушката тактика, ала нямат избор. И когато Ботев в началото се поколебава,

Апостолов пада пред него на колене

целува му ръцете и краката, умолявайки го да приеме, защото иначе делото пропада.

Напусналият БРЦК по свое желание, самоизолирал се, а впоследствие окончателно пренебрегнат от апостолите честолюбец е силно поласкан от оказаното му доверие. Като страстен привърженик на четническата тактика той неведнъж е казвал, че ако българите намерят своя Гарибалди, "можем да разсипем цяла Турция". Идеята за чета, при това с оригурено оръжие, взривява бунтовната му хъшовска натура. Ботев се хвърля в това дело с целия си плам.

Междувременно панагюрци въстават и Заимов моли с писмо до Бекет: "Скоро стоката проводете!" Обретенов обаче клинчи, защото пази пушките за четата. Така, без да подозира, Ботев е забъркан в конфликта между окръжния център и двамата пишман апостоли - предстои му да "опере пешкира" на врачанскато недоволство.

Научил, че във Влашко се сформира още една чета за преминаване в България начело с Филип Тотю, той е готов да му преотстъпи воеводството, ако двете чети се слеят. БРЦК обаче не дава на Тотю исканите от него първо 1000, а после 200 наполеона. Здравият разум, а и агитацията на Панайот Хитов бързичко убеждават стария хайдутин да предпочете участието в сръбската кампания срещу турците, вместо да залага главата си в обреченото българско въстание. "Ако му е омръзнало да живее и иска да иде на касапница, ние не сме полудели да минем залудо", казва той по отношение на Ботев и четата, мотивирайки отказа си. Според Никола Обретенов научилият за това Ботев "се възмутил от Тотя и казал на момчетата: "Тя се видя, аз ще ви стана войвода!"

Мнозинството от четниците въобще не са помирисвали барут и подобно на Ботев си представят смъртта предимно в героично-легендарен вид. Бързото и ефектно овладяване на парахода „Радецки”, церемониалното слизане на българския бряг наелектрезира още повече очакванията им за победен марш през въстаналата и едва ли не вече освободила се страна.

Козлодуйчани обаче, дочули пукването на пушка и страшната дума "комити", удрят на бяг към къра и се скриват в миши дупки. Така става и в Бутан, където мъжете се изпокриват в сламениците, и в по-голямото село Борован. Леден душ срязва еуфорията още в първия ден, 17 май. "Видите ли, че народът не иска да ни знае, че той няма никакво известие, че спи мъртвешки - ядосва се Ботев. - Това кюлхане, Заимов, ни излъга да направим една

непростителна от историята глупост

Но напред! България ще да живее и после нашето загиване!"

Ала жестоките разочарования на войводата тепърва предстоят. Врачани, в чиято помощ уж тръгва четата, не само не въстават, но и непрекъснато лъжат и мамят Ботев. След като научават за разгрома в Южна България, те съвсем се спотаяват. Появата на четата ги хвърля в ужас. Все пак пишман-комитите скалъпват някакъв план за бунт на 18 срещу 19 май, събират се в черквата, но скоро безславно се разбягват. Закопават униформи и левски знаци, скриват оръжието по нужниците, изгарят знамето, а главният апостол Стоян Заимов, преоблечен в женски дрехи, се укрива във врачанските лозя.

Непосрещнали четата на Козлодуй според уговорката, местните съзаклятници непрекъснато се стараят да се отърват от нея и да я отклонят от Враца - крайната й цел. Мамят куриерите й с фалшиви обещания за присъединяване и помощ, че градът им е пълен с войска, осуетяват и присъединяването на две селски чети.

Потресът у войводата е пълен - на два пъти той почти рухва психически и емоционално. Гневът му се излива и върху подмамилите го в начинанието Обретенов и Апостолов. "Где е народът? - крещи им в отчаяние поетът. - Где са тия мъчени робове, които ни викаха? Где е Заимов, где е този лъжец със зъби да го разкъсам?... По-добре да бях паднал да се удавя в Дунава, да не виждах тоя позор - как българският народ е стадо говеда!"

Съвсем логично е при това положение да се запитаме: кой е истинският виновник за смъртта на Ботев?