Четвърта творба краси СУ "Сава Доброплодни"

Стволовете на опасни отсечени тополи в двора на шуменското СУ "Сава Доброплодни" са на път да го превърнат в галерия от скулптури. Учителят по изобразително изкуство Дилян Абаджиев вае от тях уникални дървопластики. След Совата, Охлюва и Костенурката, за които "Труд" разказа как са сътворени с моторен трион, вече е факт и Знанието. Шуменецът решил да увековечи в творбата си ученичка и ученик. Те обаче не са съвременните деца по чиновете, сам издава през смях той. Ако бяха, щяха да държат мобилни телефони в ръцете. А неговите герои са вдигнали буквар и хвърчило. Слънце, слънчогледи, куче и петел са вплетени още символно в монументалната авторска композиция.

Повече от две седмици време отишло, докато Абаджиев я извае. Както и при другите, първо действал със щилка, а после с шлайф и длета. Образът на момичето се паднал от северната страна, а там дървесината била много крехка и два пъти майсторът започвал отначало, на третия успял. Нищо обаче не може да го откаже да превърне всички стари дървета в школото в изкуство. Дори вече си е купил личен моторен трион, не взема на заем. Идеята, желанието, времето и труда са негови, а от ръководството на училището го подкрепят с нужните материали.

Така дърветата живеят втори живот, корените им са в земята и на практика това са живи скулптури. Майсторът разбира се, ги къпе в разтвори срещу плесени и вредители. Бил много изненадан, че докато белел кората от корените на последната творба в тях се били сгушили огромни бръмбари-носорози, каквито не бил виждал от детството си. Спрял с препаратите преди обиталището им.

Дървопластиките безспорно и възпитават. Абаджиев е щастлив, че нито една от творбите му не е засегната от вандалско "творчество", а Совата е създал още през 2016-та година. Най-доволен е, когато от кабинета си вижда как през междучасията върху Охлюва се катерят деца. Припознават го като свой. Дори и по скулптурата на Катерица в Градската градина, която също е дело на Абаджиев, няма чужда намеса. Опашатката е сътворена също от стара топола в училище "Сава Доброплодни", но решили да я пренесат в централния градски парк като дарение.

От тамошната охрана прогнозирали, че градинската творба няма да издържи дълго, но явно този тип творчество допада на хората. И то е факт в много градове - Малко Търново, Мездра, Ахтопол, разказва творецът, който ги е обхождал с учениците си. Иначе навсякъде е бетон, а в дървото има особена топлина, която въздейства и променя средата.