Стефан Данаилов - Вечнозеленият

Добрата новина за Стефан Данаилов от петък е, че излезе успешно от медикаментозната кома, в която лекарите го поставиха след проблем с белите дробове. Това бе поредната зла шега на здравето с големия актьор - преди това той преживя лимфома, имаше и операция за смяна на тазобедрена става след счупване. Наред с милионите му почитатели стискаме палци народният любимец да преодолее и това здравословно премеждие.

Ламбо е от изключително редкия еволюционен вид „вечнозелен чаровник”. Още с една от най-ранните си поява на голям екран преди повече от половин век в „Инспекторът и нощта” Данаилов заковава вниманието на зрителската аудитория (особено на нежната част от нея). Тогава той е все още е новобранец в казармата, а впоследствие отново с шмайзер в ръка, той проправя километър по километър пътека, която постепенно се ширва в път - радостен и прав, към сърцата на публиката, по който той уверено върви до ден-днешен.

За хора като него английският писател Джером Джером е казал:

„На света има и такива вечнозелени хора, вечнозелени мъже и жени, не много, но все пак има. Те са сдържани, търпеливи и силни хора; по-силни са от света, по-силни са от живота и смъртта, по-силни от съдбата. Бурите на живота ги връхлитат, дъждовете безмилостно ги шибат, свирепите студове се мъчат да ги сковат; но бурите, дъждовете и студовете отминават, а те остават зелени, прави, непоклатими. Те обичат топлите слънчеви лъчи на живота, насладите и радостите, които той носи, но и тях посрещат по обичайния си сдържан начин. Нещастието не може да ги превие, мъката и страданието не изписват израз на отчаяние по лицата им - можеш да ги видиш само да стиснат зъби, и толкова.”

Кога разбира, че птичето на славата е кацнало на рамото му? „Реших да проверя дали съм станал популярен след излъчването на един от първите филми с моя главна роля („Първият куриер” 1968 г., в който той е Иван Загубански, бел.- ред.). Влизам в ресторанта на театъра и се правя, че търся някого. Навеждам се по масите така, че осветлението да падне върху мен, но нищо. Хората си рутят кебапчетата, къркат вино и никой не се сеща да каже: „Абе, това не е ли...” И си викам:„Стефи, батко, твоят въпрос не се урежда!”

Въпросът обаче се урежда бързо след ролята на майор Деянов в „На всеки километър”:

„В един задушен следобед със Сашко Бръзицов отидохме до Бургас на покупки, защото си бях скъсал джапанките. Вървя си по улицата и имам натрапчивото усещане, че някой ме гледа. Обаче като се обърна - нищо. Влизаме двамата в един магазин с по-големи витрини, а женицата вътре нещо си пише. Извинително започвам да є обяснявам, че навън времето е горещо и ако не я затруднявам набързо да ми даде едни джапанки 45-и, може и 44-ти номер.

Изведнъж тя вдига глава и гледа направо през мен. Обръщам се и на витрината се залепили трудови гражданки, а на вратата малки патриотчета стоят и ме зяпат. Притесних се, защото бях с едни шорти без бандаж, които си помислих, че са се скъсали. Пооглеждам се и виждам, че са си наред. В следващия момент чувам как децата викат: „Бате, Серго! Гледай, мамо, той е! Той е!”, а аз все едно цял живот това съм чакал и високо им отвръщам:

„Ми аз съм бе!”

По пътя на Ламбо обаче не всичко е цветя и рози. В зората на демокрацията тълпата от „кумир” го низвергва до „червен боклук”. Данаилов дълго време е бил партиен секретар на Народния театър. Затова след промените, мнозина от приятелите на актьора се отдръпват от него. Някой слага оглозгани агнешки главички в пощенската му кутия. Данаилов изпада в депресия - не го канят за нови роли, самият той няма и желание за игра, дори решава да подаде оставката си от трупата на Народния. „Чувствах се бездарен, изпразнен от вътрешно съдържание. Мислех как ще е по-добре да скъсам с тази професия, за да запазя достойнството си. Дори си бях написал молбата и изведнъж, най-неочаквано, музата пак ме осени и сложи край на вътрешната дискусия”, спомня си Данаилов. Навлизайки в политиката след 2000 г. и разполагайки с всенародната любов, той неведнъж е бил подтикван да се кандидатира за президент. „При мен везните винаги са клонели към изкуството. Това е нещото, което мога да върша. На мен ми липсва мотивацията да бъда президент. Винаги съм смятал, че властта е голям порок”, споделя мъдро Мастера и обяснява, че като депутат никой не му е ръкопляскал така, както след спектакъл.

Наградите? Още на 33 години е „Заслужил артист”, а осем години по-късно и „Народен”. Кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура орден „Стара планина” и на сребърната огърлица „Паисий Хилендарски”. Особено цени едно призвание - за 65-ия си рожден ден майор Деянов от „На всеки километър” получава пагони на истински майор от армията. Слага му ги тогавашният военен министър Веселин Близнашки лично и му връчва хладно оръжие - кортик, за „заслуги към отбраната”.

В заключение нека цитираме отново Мастера: „Животът ми не мина в преследване на цели. Аз съм артист и умея да давам, затова и получавам. Можех да се проваля, а можеше и да съм нещо повече. С ръка на сърцето признавам, че за нищо случило се в живота ми не съжалявам...”

 

Виц за него

За Ламбо има и виц: „Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон снимали филм в прерията. Нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам. Вървял си Стефан Данаилов и зърнал огън. Доближил се и видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се, взел си и хапнал. Ядат двамата и мълчат. Нашият решил да бъде малко учтив и казал:

- Абе, този Ален Делон много особен човек...

- Като не ти харесва, не го яж...”

 

За него

Трудно е да спечелиш доверието му

Около създаването на книгата прекарах една седмица заедно със Стефан, бях му гост. Той има на морето едно малко апартаментче. И всеки ден работехме. Аз го питах, той ми разказваше. Малка разходка, хубав обяд, после почивка. Много бащински мина след сблъсъците ни какво да бъде и как да бъде. Той е човек, който обича другите, но трудно дава доверието си. Изобщо големите личности много трудно дават доверието си. Трудно е да спечелиш доверието на такива хора.

Георги Тошев, биограф на актьора

 

Болестта му е изпитание от Бог

Духът на баща ми е много висок. Той е силен човек и затова досега надмогва някак заболяванията. Това, което ни се случва като болест, е най-доброто, което може. Господ ни дава болестите с идея, това е вид изпитание.

Владимир Данаилов, син на актьора

 

Помага на снимачната площадка

Партнирахме си във филма „С дъх на бадеми”. Трябваше да кажа репликата „Здравейте, аз съм малката балдъза на големия дом”, но като го погледнех, гласът ми секваше. Накрая, в неговия си стил, той ми прошепна: „Обичам те, копеле, знаеш ли колко си падам по тебе. Мисли си цяла нощ за мен и утре ще видиш как ще го направиш.” И се получи...

Доротея Тончева, актриса

 

Всички обичат Стефан

„Всички обичат Стефан Данаилов. Той е невероятно добър актьор и на снимките бе изключително харизматичен и забавен. Прекарах си страхотно, докато работех с него. Вече не си комуникираме толкова, но бих се радвала да се срещнем отново.

Лоредана Каната, италианска актриса

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети