По наше време се правеха хубави песни, а сега ги няма. Защо?

От България ми липсват дори прахът и паветата

Сега с внучето разбирам какво е да гледаш дете

Моята грешка беше, че бях генерал в семейството

- Стефка, от близо година, откакто дъщеря ти Косара те дари с внуче, ти живееш предимно в Италия, за да го гледаш. Какво ти липсва най-много от България?

- Липсва ми сцената, липсват ми паветата, дори прахът, ако щеш. Приятелите също, но за мен такива са всички хора, които срещам по улицата или разговаряме в кафенето и магазина. Толкова много неща ми липсват от България, но детето е преди всичко. Така че не съжалявам за нищо.

- Какво е усещането да имаш внук, чака доста време?

- Такава радост е, любов и чистота, че като го гледаш и забравяш всичко друго. Нашият е много весел – събужда се сутрин с усмивка, а вечерта заспива пак с усмивка. Когато ме тормози, пак е с усмивка, така че и аз се усмихвам, добре ми е, прекрасно ми е! Сега се е научил да ме хапе по краката и да ми дърпа и щипе пръстите – мен ме боли, а той се смее! Кажи какво е това, но как да му се сърдя, като ми се засмее така!? Гледам го този малък, сладък мъж - на година и четири месеца стана, но нашето момченце е вече с характер, не е бебе. Роден е през април и е много упорит, иска каквото си е наумил!

- А какви са впечатленията ти от зетя, с какво се занимава?

- Много не го познавам, защото той е от Бразилия. Видели се с Косара първо в Америка, после и в Италия е идвал няколко пъти, но нали аз бях в София и не можех да знам тя как се забавлява там и какво прави. (Смее се.) Но един път го видях в Рим, симпатичен е много и малкият прилича по фигурата на него, а в усмивката пак прилича на него, но и на мен. Баща му е интелигентен, говори италиански и английски, докато аз нищо не знам, а и няма тепърва да уча езици.

- Какво ти харесва най-много в Рим, където живеете и имаш ли си любимо място там?

- Там не излизам без другите двама, те са ми като бодигардове! Първо, защото е горещо, второ - не им знам улиците и трето - не знам езика, а италианците не обичат много други езици, дори и да поназнайват, си мълчат. Странен народ са, много шумно говорят и постоянно бързат занякъде, не можеш да им видиш краката – толкова бързо ходят.

- Вярно ли е, че в Италия има голяма криза?

- Криза за какво? Аз това не мога да го знам, защото италианска телевизия не гледам, само музикална, но нещо не ми харесват никак сегашните им песни, докато преди бях полудяла за тяхната музика. Много харесвах Тото Кутуньо и други прекрасни изпълнители, а сега нямат такива. Тази хубавата, качествена музика, като не се пуска – съответно не се и слуша вече, както е и у нас. По наше време се правеха хубави текстове, мелодии, добре се пееше и певците бяха чудесни със свой почерк и стил, а сега ги няма, защо? Защото по света музиката станала еди каква си и нашите за голямо съжаление им подражават, уеднаквяват се с това, което се прави на запад и се получава много лоша музика за младите хора.

- Ти вече няколко пъти заявяваш, че спираш да пееш. Категорична ли си в това твое решение?

- Аз спрях, вече нямам място в музиката, светът мина напред и има много млади красиви хора с добри гласове. Да, те пеят по различен начин, а и друг тип песни пеят, за които казват, че някой ги харесва. Аз не знам кой ги харесва, но на мен не ми допадат. Искам да им пожелая на всички успех, но с тази музика и тези кривения, като маймуни, не могат да ме грабнат. Жените са красиви, а развалят песните с поведението и кривенията си, а и това събличане... Това пак е стил, но те всички вече са така и ти забравяш какво гледаш – певица ли, или жена, която се съблича?! Ако смятат, че така ще е добре – нека, но няма да е добре за българската песен и за българската култура.

- А виждаш ли някоя от новите певици, която има шанс да пробие извън България?

- Има една, която би могла, как се казваше - с две имена? Никол... Гери-Никол, тя е красива, има нещо в гласа й - хубаво гласче и хубаво танцува, показва крачетата. Може би тя би пробила, ако я харесат.

- Честно казано от доста време не съм чувала някоя от твоите хубави песни и липсват в ефира. А самата ти откога не си попадала по радиото на твоя солова, или дуетна песен?

- Не съм чувала отдавна! Дуетът го забравиха, все едно не е бил. Повече от две години не съм чувала наша песен в ефир. Дори мои колеги са ми казвали, че имало списъци в радиата кого да пускат и ако те няма в списъка – не те пускат. В радиата нямат дори наши дискове, вече работят по друг начин и с това бг-музиката приключи, за мен това е така...

- С Данчето Христова сте следвали заедно. Какви са впечатленията ти от нея и от Лили Иванова, с която също се познавате?

- Данчето е един сърцат, интелигентен и весел човек, любовчийка си беше - хубава и си направи свой път в изкуството. Чудесно е това, че намери начин да се изкачи в стълбичката на музиката и едновременно с това да отгледа две деца, това е много важно – моите уважения! Лили, тя пее чудесно, но не ми е от най-любимите. Като певица – да, но иначе тя е в последния ден на Овен, на границата с Телец и е взела и от двете зодии и става – леле! Лили не обича да има конкуренция, но тя и не може да има, защото наистина пее чудесно.

- Получавала ли си покани да влезеш във „Вип брадър“, където вече участваха много твои колеги?

- Да, сега дори им отказах на „Вип брадър“. Не, че нямам нужда от допълнителни средства, но сега няма как да стане! (Смее се.) Отказах и четири концерта във Варна, Бургас, Добрич и София – всяко нещо с времето си. Няколко години не ме канеха, а сега изведнъж като казах, че преставам да пея и ето на, викат ме. Ако намеря пари, ако някой ми даде – ще направя един голям концерт в НДК, или зала „България“.

- Сега, покрай внучето виждате ли се по-често с Данчо Марчинков?

- Не, но Косара вече втори, или трети път води детето при него да го види, дори в момента са заедно в София. Данчо си има друго семейство от 20-тина години, аз имам свой живот. Няма за какво да се чуваме, някога го поздравявах за празниците, сега вече не, а и не се виждаме. Косара служи за препредаване – кой как е и какво прави. Аз питам той остарял ли е, как изглежда и така...

- С днешна дата даваш ли си сметка къде бяха грешките в отношенията ви и какво би променила?

- Нищо вече няма да променям, няма за кога и къде. Но грешка имах – аз бях генерал в семейството, а кой мъж обича да живее с генерал, ръководител и то твърд – няма шест, пет , като кажа– това ще е и точка! Ако не беше така обаче, нямаше до никъде да стигнем в кариерата ни. Един артист, ако иска да се развие и да стигне до някъде, трябва да е много твърд, иначе ще го изядат. Ако бях обикновена жена, щях да бъда нежна и добра, да съм по-разумна и по-спокойна, но преди бях като вълчица. (Смее се.)

- Ти си запазена жена, а италианците са известни ухажори. Случва ли се, като си в Италия да ти правят комплименти и да те наричат хубавица, тоест белла?

- Това - да, случва се, ама аз, ако съм луда – ще ги слушам! Викам си – гледай сега, много шум за нищо, ако е вярно – да ги слушам. Беше едно време...

- Ти си посещавала Ванга. Какво си запомнила най-силно от нея?

- Ванга беше една единствена, няма друга като нея. Познавала ми е много неща, за които никога не съм говорила и няма да говоря. Едно от тях беше, че един ден ще пея с дъщеря си, а тя тогава беше още много малка и аз бях като изумена, викам - как така ще пеем заедно с Косарка! Минаха години и се оказа, че и затова е била права. Изключителна жена. Веднъж се случи да отидем при нея цяла група артисти. Бяхме заедно с Латинка Петрова - Лудото Ленче, много интелигентна актриса с чувство за хумор и леля Ванга дойде, седна между нас и Латинка ми вика – Хайде ма, Стефо и започна да пее, а аз запях втори глас. Ванга обичаше да й пеят. След време, като имахме концерт в Петрич я поканих и тя дойде.

- Не криеш, че си виждала НЛО, въпреки че много хора сигурно не ти вярват. Как се усещаше докато наблюдаваше това явление?

- Ако искат да вярват! Всички музиканти, певци и шофьорът, с които бяхме заедно в автобуса го видяхме и умряхме от страх! Когато се появи, двигателят изгасна, а то летеше около нас и сякаш ни наблюдаваше, защото се накланяше ту на едната, ту на другата страна. Беше светлинен обект и го срещнахме около Казанлък. Всички се изплашиха ужасно, но имаше един Иван – ръководител на техниците, който каза – слизам, явно те искат някой да се покаже. Викам му – стой, идвам с теб! Йордан ме попита - какво правиш, а аз му казах - нали гледаме заедно детето, ти ще гледаш Косара, ако нещо стане с мен. Отидохме до вратата, но като я дърпахме, тя не искаше да се отваря, а обектът беше застанал неподвижно. Шофьорът също не можа да я отвори, защото токът беше спрял, но после изведнъж НЛО-то се отдалечи и бусът започна да бръмчи и тръгна...

- Направи ми впечатление, че ти си проявила повече кураж от мъжете. Не случайно си от рода на Ботев и братята Евлоги и Христо Георгиеви...

- И не само те! Какво да кажа, Христо Ботев е великолепен - смел, горд, малко чапъшът, но е идеален. Братята Евлоги и Христо Георгиеви– умни, богати хора, но аз не съм искала нищо от наследството им, нито пък ми е минало през ума. Искам да спомена и прадядо ми, който е бил гарибалдиец, но идва и открива първата аптека в Карловска околия. Имам и дядо – Стефан, неговия син, който е бил ротен в Балканската война. Тогава на един баир – Дедеагач, турците ги гонели, нашите се отбранявали, но били много по-малко и ротата се топяла. Дядо вижда това и им казва – бягайте в гората, защото там ще могат да се спасят. Другарите му викали да тръгва с тях, но той – не, аз ще ви пазя, а като стигнали гората, те погледнали нагоре и го виждат набучен на щиковете на пушките на турците. Настръхвам, много се гордея с неговата смела постъпка, а е имал млада булка с три деца в къщи. Такъв е моят род!

- По време на трудното ти раждане, ти си била на косъм да не оживееш и дори си видяла тунела със светлината, който много хора описват. Как те промени това преживяване?

- Не ме е променило, само като оживях и след това си помислих, че явно Господ е казал да си родя детето и ме е запазил. Благодаря ти, Боже! Иска ми се да вярвам, че има някаква сила около нас, която ни помага. Има много необясними неща. Слушах веднъж проф. Пимпирев да разказва за странните неща, които са им се случвали в Аляска. Той каза, че там на сън при тях идвали хора, които вече са починали - приятели, баби, дядовци, роднини и разговаряли с тях. Каза – който иска да вярва, но всички това сънуваме и водим разговори с тях. Това е необяснимо, науката нищо не казва, но е факт.

 

Нашият гост

Стефка Берова успява да спечели сърцата на публиката не само с певческия си талант, но и с голямат си артистичност. Обичаната певица е завършила НАТФИЗ и в началото работи, като актриса на театралната сцена. Участва и в някои от най-популярните родни филми, като „Време разделно“ и „Вилна зона“, както и в сериала „На всеки километър“. Стефка завършва и първия випуск на Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова. Дуетът с Йордан Марчинков ги прави едни от най-любимите родни изпълнители. През 1975-та година песента им „Семеен спомен за Поморие“ печели втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ и се превръща в тяхна визитна картичка. Незабравими остават и „Разказвай ми“, „Обичам те“, „Трявна“, „Мой роден край“, „Винаги с тебе“, „Деца на слънцето“ и още много други. След раздялата на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно, а освен това издава и дуетен албум с вечни македонски песни - „Завет“, заедно с дъщеря им Косара. Последният й засега солов албум „Съдба“ включва повечето от най-новите й песни, като всичките текстове са на Надежда Захариева.