„Ох, България пак ми разтуптя сърцето – призна пред „Труд“ олимпийската шампионка в скока на височина Стефка Костадинова. - Трогната съм от вниманието към 30-годишнината на моя световен рекорд. Три дни от датата 30 август, а аз продължавам да получавам поздравления. Близките ми се шегуват, че рекорда го направих с два опита, а поздравленията вървят три дни. Щастлива съм. Благодаря на феновете, на медиите и приятелите за вниманието. Пожелавам на всички да стъпят на своя Еверест!“

Световните рекорди в леката атлетика са един от изразите на човешките възможности. А хората, които са ги поставили, са „придворните“ на Царицата на спортовете. През годините България е имала няколко спортистки, водели света напред в своите дисциплини. Заради тях всяко състезание на малкия екран започваше с родния трикольор, превърнал се в символ на съвършенството.

Остана само Стефка. Тя е всъщност третата ни и реално... вечна кралица. Преди нея рекорди в скока на височина притежаваха Йорданка Благоева и Людмила Андонова. И затова дисциплината наричахме „българска“ без може би да осъзнаваме, че така ще бъде в миналия и в новия век.

Стефка го „отне“ от Андонова и продължава да се надява, че ще го „предаде“ отново в ръцете на българка.

„Световният рекорд не е само мой, той е на България – заяви председателят на БОК. – Школата ни роди такава конкуренция, която помиташе рекордите. Много ми се иска това постижение да бъде подобрено от българка. И така да си остане наше. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект в останалите. Само така – като побеждаваш и си на върха – печелиш уважение и признание.“

От онзи паметен момент на 30 август по време на световното първенство Рим-87 се навършиха вече 30 години, а от дистанцията на времето постижението впечатлява още по-силно. На небосклона на леката атлетика изгряваха и залязваха звезди, падаха рекорди, а няколко смели момичета посягаха и към онези 209 см. Но летвата на Стефка все още стои и дори е изложена в Олимпийския музей на МОК в Лозана. Само 5 рекорда са по-стари и всичките са от страни, които вече не съществуват – СССР, ГДР и Чехословакия. Родния трикольор обаче остана на върха, благодарение на една славна жена, чиято кариера и магнетично излъчване обясняват защо наричат България - Страната на иконите!

Началото бе Пловдив

Пътят нагоре – историята

Много преди щастливия край е началото на пътя. Първата стъпка на Стефка Костадинова е в спортното училище „Васил Левски“ в Пловдив. На приемния изпит в пети клас абсолютно всички треньори искат да вземат „онова слабичкото момиче“ в своята група. Първият й треньор в училище е по атлетически многобой – Добри Иванов. Тогава за една година Стефка израства с 16 см и това до голяма степен предопределя нейната бъдеща дисциплина - скока на височина.

Всъщност, Стефка прави дебютния си световен рекорд, макар и неофициално, още като дете – през февруари 1978-а. „На 13 години и 11 месеца скача 166 см – върхово постижение на планетата за тази възраст“, спомня си Добри Иванов.

В седми клас вече е майстор на спорта. Тогава 15-годишна преодолява удивителните 190 см.

Срещат се с първия си съпруг и бъдещ треньор много млади. Николай Петров е току-що завършил състезателната си кариера в скока на височина и започва, като наставник, а тя е в 12-и клас. Останалото е историята и резултатите й говорят сами. Скача 2 метра рекордните 197 пъти в 130 турнира. Средният сбор на 10-те най-успешни опита на Стефка Костадинова е изумителен - 207 см.

Постиженията й я нареждат сред най-великите в историята на световния спорт. Костадинова е единствената българка, удостоена със спортен „Оскар“, редом със знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и др. Тя е и единствена българка в Залата на славата в световната лека атлетика, учредена през 2012 г. В нея първата дама на родния спорт е в компанията на феномени като Карл Люис, Себастиан Коу, Сергей Бубка, Албето Хуанторена, Джеки Джойнър-Кърси, Майкъл Джонсън, Джеси Оуенс...

На голямата сцена

Постижението тежи повече със златен медал

Да поставиш рекорд е едно, но да спечелиш титла съвсем друго. Костадинова го прави наведнъж на световното Рим-87 и именно фактът, че постижението е на най-голямата сцена му придава още повече тежест. Но величието на Стефка не е само в онзи скок. Покорява например световния връх в Гьотеборг-95 само 6 месеца след като дава живот на сина си Николай. Златото на станалата преди точно 205 дни майка е осигурено отново със скок на 2 метра.

Година по-късно идва и така желаният триумф на Олимп – в оспорвана битка с гъркинята Ники Бакояни българката печели златния медал, който й убягва на игрите Сеул-88-а и Барселона-92.