И със съжаление за всичко, вече сме тук

Иде машинното гласуване, уважаеми сънародници, спете спокойно! Тестовото въвеждане на няколкостотин апарата на вота за президент през есента на 2016 г. не се брои. Още с предстоящите избори демокрацията ни моментално ще бъде избавена от всичките си „недъзи на прехода“ и най-накрая ще дойдат „честните политици“. Чудно ми е какво ще стане с бездарните техни предшественици, които последните две години оправдаха присъствието си в Народното събрание с „голямата си борба“ за въвеждането на прословутото „електронно/машинно гласуване“. Може би ще се хванат да копаят някоя нива. Или ще се отдадат на скотовъдството...

Да не се отплесваме в мечти и да останем тук, на 42-рия паралел. Оста София-Чикаго-Улан Батор. Защото няма съмнение, че от цялата дандания накрая „едни хора“ ще изкарат „едни пари“ с държавни поръчки, за „едни машини“, които ще платим избирателите. А гореспоменатите бездарници ще продължат да демагогстват от телевизионните екрани, за да ви вгорчават закуската/обеда/вечерята. Вярно, ЦИК изпитва затруднения в момента да осигури необходимото оборудване, но застоят ще е временен, бъдете сигурни. Ще се намерят конкретните „хора“ за „излишните ни“ пари и закупуването на съответните „машини“. Спокойно. Има „предприемчиви бизнесмени“ на територията, които да разработят капитала. Ако не, ще си внесем. Очи за миене има, все пак. И съвести за продаване. Пък и да не успеят пълноценно да ни „вкарат в играта“ с втория опит, на третия вече ще е сигурно.

А и с целия водевил около важността гласуването в България да се извършва с електронни апарати можем поне да признаем едно. Дори и конкретните практични ползи от „изборните машини“ да не са доказани, така и така гласуваме всяка година за някого или нещо си, поне вече ще го правим „като американци“. Питаше се покойният Тодор Колев преди над четвърт век „кога ще ги стигнем“ - ето на: на 26 март 2017 г. е финалната линия. Сега е моментът! Ликувайте българи! Пародийната ни демокрация влезе в ново действие. Съзнавам, че голяма част от вас спите още от първия антракт насам - режисьорите са пънове, сценарият се повтаря - но хайде, де, песни, ръченици, безразборна стрелба във въздуха и юнашки провиквания! Не?! Представям си.

Но несъмнено основният въпрос, с който ще се мъчим следващите години, е тясно свързан със сигурността на вота, която съответните машини гарантират. И вместо с продажни членове и председатели на избирателни комисии, ще си мерим „хакерите“ след публикуване на официалните резултати. И дали „едните“ (нашите хакери) са по-добри от „другите“ (вашите хакери; определението „наши“ и „ваши“ е условно, спрямо с кои се отъждествявате). Доколко това се отнася към реалното настроение на народонаселението, няма да има значение. Както обикновено. Но „нашите“ хора и конкретните „пари“ ще са основен фактор. Така ще е, не се надявайте на обратното!

А иначе сме в „бъдещето“ на смартфон поколението. Като се замислиш що народ от т. нар. нови политици лежат на надеждата, че като превърнат изразяването на политическо мнение във фейсбук упражнение, ще спечелят нещо, направо ми се обръща стомахът. Заради разбирането за демокрация, предимно. Не заради възможностите. Макар че признавам, малко се съмнявам в успеваемостта на новите електроники в борбата с изборните измами - в крайна сметка за интелектуално-технологично израстване на всички нива става въпрос. Но нищо де, такива българи създадохме, такива ги търсим. Сигурен съм че Ганя (в различните си интелектуални измерения) най-безкористно ще натиска бутона (нали сънародниците му го обявиха за твърде прост да си попълни квадратчето с химикалка) и ще гласува ли, гласува за когото го убеждават най-успешно. Жестоко, нали!

Да погледнем по същество. Апаратите за електронно гласуване, което ни продават като „машинно“, са отвъд термина за „уязвимост“ на хакерски атаки. Когато са част от открита мрежа (онази, с която народът, службите и политиците боравят, за да гледат нелегално филми/порно/сериали), подлежат на пробиване от всеки 12-годишен „СМГ/НМГ ентусиаст“. С тях се гордеем в крайна сметка. Олимпиади, медали... може и да не им говорим езика, но им викаме българи!

Иначе е възможно и паралелното изграждане на закрита вътрешна интернет система за едни допълнителни „пари“ (срещу услугите на „конкретни“ хора), чрез която да си гласуваме (защото видимо е основополагащо за самочувствието ни) и въобще да блеснем пред света. Подобно на едномилионна Естония, пионер в интернет услугите и постигнатото от нея в областта на електронната сигурност. Която актуално търси всякаква западна подкрепа, с която да се чувства нещо повече от „аватар“ на картата на континента. Плюс-минус 90% интернет покритие на националната територия не означават нищо от гледна точка на националната сигурност. Фундаментално, братя и сестри! Фун-да-мен-тал-но!

Различията, „едно към едно“

Десет са основните точки, по които се разминават противниците и защитниците на електронното машинно гласуване. Примерно в САЩ уязвимостта на машините въпреки обстоятелствата към външна компютърна намеса е, разбира се, на първо място. Но сред най-коварните предположения е възможната зависимост между производителите на машините за гласуване и едрия капитал, който ще има интерес от резултата от вота. Едно наум, а?!