Читателите държат в ръцете си нещо особено, енигматично, съкровено, парещо... Думи, излъчващи естествения възторг от природните стихии и дълбокия стон на космическите флуиди. Разгръщаме една изящна книга, носеща едновременно дъха на живота и смъртта. Приятелите останаха верни на Галя Вазова. Само 7 месеца след нейната кончина Литературен кръг „Смисъл” (в лицето на поетесата Виолета Христова) си постави благородна цел и осъществи нелеката задача да издири, селектира и издаде творби на трагично загиналата на колелото си на 26 август 2016 г. поетеса Галя Вазова от гр. Чирпан.

Премиерата на 30 март 2017 събра в галерия-книжарница „София-прес” десетки приятели и почитатели на Галя, които трудно сдържаха сълзите си.

Гласът на тази уникална жена, талантлив автор и философ на битието разказва днес за своя живот така непосредствено, сякаш ей сега ще се спусне вихрено с колелото си от върха на своите мечти: „Човек не е голям, колкото мечтите си. Нито колкото тялото си. Нито, колкото парите си, нито, колкото вещите си. Дори не е толкова голям, колкото образованието си. Човек е голям, колкото благородството си, възпитанието и смирението си. Начинът, по който можеш да носиш успехите си, Начинът по който можеш да бъдеш цялост с другите. Начинът, по който растеш. Това определя височината ти.”

Този цитат, изведен на корицата на книгата, ни подсказва многопластовостта, която ни очаква в страниците на „Дневника...”

Предговорът е дело на Виолета Христова и разказва накратко една притча: как написаното някога всъщност се вгражда в живота на своя автор, надживява го и ни дава второ зрение към една отлетяла вече в галактическото измерение душа.