Цялата история на футбола събрана в едно. Това е последното наследство на вездесъщия Сеп Блатер. Бившият президент на ФИФА, управлявал централата за четвърт век, построи, но не успя да открие един от най-фамозните музеи на планетата. Или храма на футбола, както го наричаше могъщият швейцарец.

На улица "Терезиенщрасе" в Цюрих върху 3500 кв. метра са събрани величествени артефакти от историята. Пред Изпълкома на ФИФА през 2012-а Блатер обяви, че това е един от приоритетните за реализация проекти. Цената на музея е наистина впечатляваща - 30 милиона швейцарски франка. Изчислено в наша валута сумата е около 55 милиона лева.

Строежът започна на 13 април 2013 година, а откриването бе на 28 февруари 2016-а. Странно, Сеп Блатер живее в Цюрих, но все още не е посетил своята рожба. И както твърдят близки до него – до края на живота си едва ли ще го направи. Първото впечатление на входа е, че охраната логично е на високо ниво. Всички посетители се проверяват щателно, подобно на чекинг на летище. А билетът за музея струва 24 франка или около 45 лева.

Още в първата зала се оказва почит на всички 211членове на ФИФА. Всеки от тях е предоставил фланелка на националния си отбор. Последните са на Гибралтар и Косово. Най-новите членове на световния футбол бяха приети миналата година. Българската фланелка е разположена между тези на Тунис и Словакия - сред белите екипи. Домакините от ФИФА са наредили фланелките по цветове. Точно под българската обаче лежи най-важната фланелка с най-ценния бадж на нея. Екипировката на Германия ще носи символа на световен шампион поне до началото на юли 2018-а година.

По стените на залата са окачени много фотоси, вървят и видеоклипове на плазми от най-екзотичните места по света, където се играе футбол. Има от Северния полюс, от закътани екзотични места в Тайланд, от келтски поляни в Шотландия...

Стигаме и до „Линията на живота“ на Цар Футбол и ФИФА. В началото на стената е изписано с респект името на французина Робер Герен, първия президент в историята на централата. Той управлява от 23 май 1904 година до 4 юни 1906-а. На стената на властта привлича вниманието и една от много малкото запазени снимки на първия конгрес на ФИФА, когато организацията е създадена. Учредители са я 7 държави - Белгия, Франция, Швейцария, Дания, Швеция, Холандия и футболен клуб „Мадрид“ като представител на Испания. Първата страна, която става член на ФИФА след учредителите, е Германия. До тях е и една от първите топки, с които са играни мачове под егидата на централата. Под артефактите на стената се виждат аналите на играта - всички промени в правилата. Най-много те са през 19-и век, когато футболът все още е бил утвръждаван като спорт.

Стигаме и до макет на първия сателит, който е позволил да се предава пряко футбол по целия свят. Според шарките на въпросния сателит е направена и първата официална топка на "Адидас" за световно първенство. Нейното име е - Телстар, което е съкращение от телевизионна звезда. С нея се играе на Мондиала през 1970 година в Мексико. Дизайнът и цветовете са напълно взаимствани от сателита.

Слизайки на долния етаж, целта е всеки гост да помисли, че излиза по тунел към терена на стадион. Отвсякъде се чуват мощни скандирания на фенове.

В специалния храм виждаме и оригиналната купа със златните медали от първото световно първенство през 1930 година в Уругвай. Тя е направена с четири стени, за да могат да се напишат имената на четири световни шампиона. А когато това място се изпълва, ФИФА решава да направи нова купа. Тя е с шест страни. През 1966 година трофеят е откраднат в Англия. За този инцидент върви легендата, че едно куче я е намерило в парка и така тя била спасена.

След 1970 година ФИФА решава, че ако отбор спечели три пъти трофея, може да го задържи. През 1983-а обаче купата отново е открадната и никога повече не е намерена. В музея има само дубликат на трофея с шест страни.

Най-ценният експонат в музея е актуалната купа на световния шампион. Единственият оригинал в целия свят. На плакет под нея са изписани имената на всички държави, които са я печелили. Всички световни шампиони получават оригинала на стадиона, но впоследствие според правилата на ФИФА за тях остава реплика на трофея.

Световната купа тежи 6 килограма, като от тях пет са злато. Зелените ленти са от скъпоценния камък алахит, който се добива и съответно добавя от пет континента. Точно отсреща, в една друга бронирана стъклена клетка, е изложена и купата на световния шампион при жените. Тя е обаче е под №2 от първенството при дамите. Трофей номер едно е поставен в непосредствена близост, но в друга витрина. Купата е спечелена от първия световен първенец при жените - Норвегия през 1991 година. Но и тук съдбата намига и с двете очи. И този трофей също е откраднат.

Мнозина вероятно са си задавали въпроса: "Защо първият мондиал е бил в Уругвай?" Отговорът изглежда колкото елементарен, толкова и логичен – по това време Уругвай е смятан за най-силния отбор в света. Малко преди това тимът на латиноамериканската държава ликува като олимпийски шампион. Само четири европейски отбора пътуват с кораб за дебютния мондиал през 1930-а в Уругвай. Музеят пази снимки от тренировките на върха на огромния круизер, чието плаване продължило 15 дни.

На огромен цилиндър са изписани имената на всички световни шампиони в историята на футбола. И всеки от тях, който посети музея, слага своя автограф.

На интерактивния етаж разбираме, че музеят е и една машина за пари. И въпросът как хер Сеп Блатер направи ФИФА една от най-мощните финансово организации на планетата, естествено, стават с... един по-малко. В огромен детски клуб малчуганите могат да бият пряк свободни удари, да участват във във футболен флипер, да играят мачове, да рисуват любимите си герои. А родителите плащат с нескрито удоволствие за въпросните забавления на потомците си. Едно от доказателствата за това е, че за три месеца напред уикендите вече са резервирани за детски рождени дни.

Разходката из музея минава задължително и през киносалона. В късометражния десетминутен филм може да се видят най-интересните моменти от историята на мондиалите - радост и мъга, триумф и падение, звездни фигурни и куриози...

Ето я и най-голямата наша гордост. На интерективна карта е показан целия свят. Но с пръст лесно можем да натиснем върху малка България. Нали не се съмнявате кого ще видим? Естествено - Христо Стоичков! В случая как Кавалера на „Златната топка“ вкарва великия си гол срещу Германия за 1:1 на четвъртфинала на световното в Щатите. Е, в този свят не може всичко да е перфектно. Дори и в лъскавия музей на ФИФА. Затова трябваше да направим забележка. Като национален селекционер на България още бе изписан Ивайло Петев, въпреки че от три месеца отборът се водеше от Петър Хубчев. Домакините се извиниха няколко пъти за грешката и разбира се обещаха, час по-късно всичко да се изпише точно до последната запетая.