Открити са изключително редки стенописи, които разказват за рая (СНИМКИ)

Помещението ще се вижда и през прозорец на тротоара на ул. “Московска”

Вероятно лятото на 2019 г. ще отвори врати късноантичната гробница, която бе открита на 2 август при ремонта на столичната ул. “Московска”. Гробницата, която специалистите датират от V век е на улицата, където се помещава Столичната община и срещу прозореца на кмета на София Йорданка Фандъкова.

По проекта за експонирането вече се работи, съобщи пред “Труд” столичният зам.-кмет по култура и образование доц. Тодор Чобанов. Най-късно утре се очакват геодезическите данни от обекта. “Ако всичко е наред очакваме до 15 дни проектът за експониране да е почти готов, започваме да го узаконяваме с Министерството на културата”, каза доц. Чобанов.

На този етап не може да се каже конкретно как ще изглежда експонираната гробница. “При всички случаи ще запазим функциите на тротоара, ще има най-вероятно един прозорец, т.нар. експозиционен отвор, който ще позволи минаващите по тротоара да хвърлят по едно око долу с някакъв вид осветление в дълбочина”, обясни Чобанов. Към гробницата е има и вход със стълбище.

Преди това облагородяване, обаче, в подземието може да се слезе само през дупка в тротоара. Екипът на “Труд” беше спуснат с метална стълба, за да заснеме новооткритата старина. По стените на помещението се виждат красиви рисунки, изобразяващи червени християнски кръстове и цветя. Стенописите са изключително редки за Сердика. “Единственият друг образец който може да се дава за пример е гробницата на Хонорий – тя е може би най-важната от стотиците проучвани на територията на София”, каза доц. Чобанов. Вероятно новооткритата старина е в група с гробницата на Хонорий, защото украсите им са идентични, особено в частта с големите кръстове. “Това повишава значимостта на този обект, тъй като има вероятност един и същи майстор да е работил в един и същ период в този най-престижен район на тогавашния централен некропол на града”, обясни доц. Чобанов. По думите му, ако се докаже че рисунките попадат в една група, може да се говори за съществуването на местно ателие за подобен род стенописи.

Гробницата на ул. “Московска” вероятно е била на богата сердикийска фамилия. Освен, че подобни помещения са били скъпи, стенописите по тях са рядкост, защото само най-богатите са можели да си ги позволят.

Освен новооткритата гробница и тази на Хонорий, само още няколко в столицата имат стенописи. Това са тази под храма “Света София”, тази под ул. “Гурко” в района на Кукления театър, и още една регистрирана до момента.

Рисунките в софийските гробници са свързани със задгробните вярвания на ранните християни за пребиваването на душата в райските селения. Обикновено се изобразяват флорални мотиви. В подземието на ул. “Гурко” има архангели. Тематиката, на която отговарят изображенията е рая. Рисуват се и лозници, защото е вярвано, че в рая растат лозя с грозде, като подобни мотиви ги има и записани в Корана. С райската градина могат да бъдат свързани и пауни, но водещия момент в стенописите са цветята. Изрисуваните кръстове на гробницата на ул. “Московска” показват, че религията по това време на това семейство със сигурност е християнска.

Вероятно там в различните периоди са погребвани различни хора. Откритият костен материал е даден на специалисти, чийто анализи ще покажат колко индивида са били положени на това място. В гробницата са открити само кости. Вероятно богатствата са били откраднати. “При всички случаи тези гробници са ограбвани още в древността много системно”, потвърди доц. Чобанов. Старината е доста запазена, въпреки че заради строеж на комуникации през 80-те и 90-те години на миналия век по нея са нанесени щети.

Гощавките са отколешна традиция

Християнските погребения са едни и същи през вековете

В гробницата от V век, открита на столичната улица “Московска”, погребенията в голяма степен са били такива, каквито са и днес. “В християнския период поменалните традиции са наподобявали в значителна степен нашите съвременни поменални практики”, каза столичният зам.-кмет доц. Тодор Чобанов. “Роднините са отнасяли тялото до гробницата, полагали са го вътре. След това на определени периоди са се събирали, както и ние ходим на гробището, и са изливали течности като вода и вино”, обясни доц. Чобанов. “В гробниците са се правили и гощавки. В мавзолея в “Лозенец”, който е 30-метров, има огромна зала за такива ритуали свързани с хранене на място. Това е било един вид приобщаване към душите на покойните роднини”, каза столичният зам.-кмет.