Стотици птици от рая посрещат в Епископската базилика на Пловдив

Пищната мозайка на паун се превърна в символ на Епископската базилика. Снимки: Авторът

Храмът е един от първите, построени след официализиране на християнството през IV век

Отварят я за туристи през пролетта

Градът под тепетата чака включването на първите си обекти в ЮНЕСКО

Стотици птици от разноцветни камъчета впечатляват посетителите на Епископската базилика в Пловдив. Засега обаче на уникалните мозайки от 4-ти век се радват основно археолози, медийни специалисти и политици. За широката публика базиликата ще отвори врати през следващата пролет, въпреки че първоначално плановете бяха това да се случи още през тази година, в която градът под тепетата е европейска столица на културата.

Епископската базилика е открита през 1982 г., но след първоначалната консервация, десетилетия не се работи по експониране. Това се случва едва през 2015 г., когато започва проект за реализация на възможността забележителността да бъде разглеждана от туристите на най-стария жив град в Европа, основан преди умопомрачителните 8000 години. За целта дори е изместен трафикът в центъра на града и временно е разрушен един от булевардите на Пловдив.

Че всички тези усилия, които продължават и до днес са си стрували, ще се уверите още в момента, в който прекрачите прага на Епископската базилика. Първото нещо, на което ще се спрат очите ви, е мозайка на пищен паун, чиято красота се подчертава от медальоните с птици, които го обримчват като фина и деликатна бродерия. Според християнските разбирания паунът символизира възкресението на Христос и безсмъртието на човешката душа. Неслучайно и мащабът на тази мозайка е по-голям в сравнение с останалите, заобикалящи го птици.

Сред стотиците пернати в Епископската базилика освен патици и гълъби, типични за България, има и много екзотични видове като египетска гъска, голям александров папагал, шлемоглава токачка, абисинска неразделка, африкански зелен гълъб и шпорокрила гъска. Именно заради многообразието на видове, които не са типични за страната ни, се предполага, че птиците, изобразени на мозайките, са част от представите на творците за райската градина.

Всъщност в базиликата имате шанса да видите два различни пласта мозайки, които разказват как се е развивало изкуството по нареждане на цветните камъчета върху мокър хоросан. Освен това рисунките показват и как символизмът постепенно взема надмощие над стилизираните рисунки. Върху по-долния намерен пласт от мозайки са изобразени основно стилизирани геометрични фигури и кръстове. Те са само в четири цвята - бяло, черно, червено и охра. В следващия пласт вече се залага на стотиците птици, обитаващи райската градина, обагрени в ярки цветове. Разлики има и между южния и средния кораб на базиликата, което пък предполага, че по подреждането на цветните картини са работили различни майстори.

За да се потопите изцяло в магията на наследството от римски мозайки в Пловдив задължително посетете също Малката базилика и сградата Ейрене, разположена в културния център „Тракарт”. Трите обекта заедно кандидатстват за включване в световния списък на културното наследство под егидата на ЮНЕСКО и от 2018 г. насам са в индикативния списък, което е първата и най-важна крачка това да се случи.

Но да се върнем на Епископската базилика. Тя била най-големият храм в древен Филипопол и се предполага, че е и първият такъв, издигнат, след като християнството става официална религия през 313 г. в Римската империя. Освен с разноцветните си мозайки, разпростиращи се на площ от над 2000 кв. м, сградата впечатлявала и с мащаба си. Базиликата е трикорабна, като дължината є е 86 метра, а ширината - 39 метра. Сградата била на два етажа, а тежестта є придържали мраморни колони. Доказателството, че храмът е епископски, идва от намерен през 2106 г. надпис на гръцки език, който помага и за датирането й от IV век. Предполага се, че базиликата е унищожена от изключително силно земетресение, случило се около 6 век.

При проучванията са разкрити и два пласта стенописи, като сред тях се откроява този на Свети Петър, датиран от 13-14 век. Открит е и ктиторски надпис, заради който се предполага, че през Средновековието на мястото на базиликата се е издигала малка църква, вероятно към съществуващия некропол. Последните сведения за този храм са от XIV век.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм