Златната Орда определяла политиката на европейците през ХІІІ-ХІV в.

“Импортна мода” вероятно е привнесена от изток първоначално от преселенията на късните номади

През последните десетилетия разкопките около важната средновековна църква “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново дадоха много интересни резултати. В обширния некропол край храма бяха открити редица богати погребения на боляри от Второто българско царство. В тях имаше останки от златовезани одежди и множество накити от скъпоценен метал. Особено ценни за науката са няколкото масивни златни пръстена с имената на български аристократи - Калоян, Бесар, Сяно и др.

Каква обаче е изненадата на археолозите, когато попадат на гроб № 47. В него те откриват странна златна обеца с форма на въпросителен знак и златен пръстен с текст, изписан с непознати букви. По-късно специалистите го разчитат като уйгурски надпис, а двата предмета несъмнено гравитират към културата на Златната Орда. Очевидно погребаният благородник е бил представител на елита на тази държава.

Тук трябва да разкажа накратко на читателите за Златната Орда, оказала силно влияние върху българската история. Тя се оформя след огромните завоевания, които страшният монголски владетел Чингис Хан и неговите преки наследници извършват в първата половина на ХІІІ в. Всъщност Златната Орда обхваща владенията на сина му Джучи, разширени неимоверно от внука Бату. По време на най-голямото си териториално разширение при хановете  Узбек (1312-1342) и сина му Джанибек (1342-1357) Златната орда включва земите между Кавказ и река Днепър, на изток чак до Сибир, а на юг границата минава край Черно море и по Кавказките планини.

Военното могъщество позволява на нейните владетели да диктуват свои условия на външния свят. В орбитата на военните, политико-икономическите и културните връзки и интереси на татаро-монголските управници са въвлечени много народи в Евразия, сред които са и българите. През 60-те години на ХІІІ в. предвожданите от цар Константин Тих Асен български и златоордински войски успешно атакуват Византия и за малко не пленяват ромейския император Михаил VІІІ Палеолог. По-късно обаче Българското царство изпада в зависимост от Златната Орда и до началото на ХІV в. многократно е разорявано от татаро-монголските набези.

Именно с тези важни за нашата история събития се занимава през последните години младият български учен Георги Владимиров. Още през 2009 г. той издаде заедно с видния историк Пламен Павлов ценната книга “Златната Орда и българите”. В нея особено внимание се отделя на проблематиката около т. нар. татарска хегемония през последната четвърт на ХІІІ в. и намесата на владетели като Ногай и Чака във вътрешнополитическите дела на българската държава.

Още в тази книга се засяга темата за евентуалното присъствие на някакви материални следи от Златната Орда по нашите земи. И ето, че сега този интерес на Георги Владимиров се превърна в нова монография, озаглавена “Обеци с форма на въпросителен знак от средновековна България (ХІІІ-ХІV в.) За материалните следи от куманите и Златната Орда в културата на Второто българско царство”.

Както личи от заглавието, в основата на изследването ляга странната златна обеца от църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Авторът разглежда теориите за произхода, както и пътя на разпространението на обеците с форма на въпросителен знак в огромния ареал от средновековен Китай чак до Унгарското кралство. Той лансира тезата, че носенето им е резултат от номадски тип мода, която възниква в културата на азиатските народи от т. нар. кимако-кипчакски кръг и се разпространява при техните преселения на запад към европейските територии. Впоследствие тази мода става преобладаваща в културата на Златната Орда, като е регистрирана във всички зони на влияние на номадската империя. България и Балканите попадат в тази орбита през втората половина на XIII в.

Георги Владимиров се заема с нелеката задача да издири всички обеци с форма на въпросителен знак, съхранявани в българските музеи. Успява да открие и опише над 70 такива предмета. В масовата си част те произхождат от големи средновековни некрополи като част от гробния инвентар - край Луковит (7 бр.), край с. Янтра, Великотърновско (5 бр.), в подножието на Мадарския конник (4 бр.) и т.н., както и от гробни комплекси около църкви - с. Крупник, Благоевградско, Калиакра, Велико Търново, Силистра, Кърджали и др. Обеците преобладават в Северна България и най-вече на североизток, район, обитаван през Средновековието от кумани и контактна зона между Златната Орда и Второто българско царство през XIV век. Осем такива обеци произхождат от Калиакра - столицата на средновековното Добруджанско деспотство.

Въпросовидните обеци и традицията на носенето им не са регистрирани в българска среда до XII в. Това говори за “импортна мода”, вероятно привнесена от изток първоначално от преселенията на късните номади (кумани, а може би и яси), а впоследствие - и от златоординци, в културата на които масово битуват въпросовидните обеци. Защо са носени, остава загадка - дали са просто мода или имат характера на етнически белег, дали не са били и амулет за закрила на носещия го.

В заключителната част на книгата Владимиров се спира и на други материални следи по нашите земи, свързани с присъствието на кумани и татари от Златната Орда, съхранявани в български музеи. Утвърждава се тезата, че през XIII в. културната и етническа картина в средновековна България значително се “куманизира”, а през първата половина на XIV в. дори се “татаризира”. По тази причина познаването и проучването на културата на Второто българско царство в последните векове на самостоятелното му съществуване предполага комплексното изучаване на процесите в Изтока и влиянията, определящи в голяма степен съдбата на Балканския югоизток през XIII-XIV в.

Носели ги и бедни, и богати

Сред въпросовидните обеци от средновековна България преобладават образците от сребро, често с допълнително златно покритие, следвани от тези от бронз. Обеците от злато са сравнително малко. Макар да липсват достатъчно данни за мястото на намиране на тези обеци, може да се каже, че са основно от детски и женски гробове - главно единични образци, но без ясни сведения от коя страна на главата са носени.

Смятали ги за рибарски кукички

До изследването на Георги Владимиров музейните работници били озадачавани от странните предмети. Причината се крие във факта, че те често били откривани начупени. Ето защо топчетата от тях интерпретирали като копчета, а въпросовидното тяло - като риболовна кукичка.