Странностите в управленската програма за отбраната

Правителството ще прави доброволчески батальони, въвежда нов вид военна служба

Освен пожеланията, в управленската програма на правителството в областта на отбраната има поне четири странни намерения. Най-вероятно новото политическо ръководство на Министерството на отбраната има амбицията да се намеси сериозно във военното строителство. Макар че зад това прозира по-скоро невъзможност да се справи с реалните проблеми. Лошото ще бъде, ако с поредния опит за реформа във Въоръжените сили, проблемите станат повече.

Най-странно звучи мярката, която предвижда формиране на доброволчески батальони в състава на Единния център за начална военна подготовка в Плевен и в Центъра за подготовка. С интерес ще следим как ще се изпълни предстоящото регламентиране на реда и условията за тяхното финансиране и осигуряване, попълване, подготовка, активиране, развръщане и използване в операции на въоръжените сили. Най-напред трябва да разберем колко ще са тези батальони, защото броят им, който не е уточнен в програмата, може да превърне споменатите центрове в полкове и бригади. Т.е. ще имаме промени в организационната структура на армията. Не по-малко интересно от гледна точка на военната ни история ще бъде наличието на бойци доброволци в мирно време.

С доброволческите батальони властта ще въведе нов вид военна служба у нас. На този етап може да се предполага, че тя е някакъв хибрид. Професионалната военна служба също е доброволна. Днес в България войник, сержант, офицерски кандидат и офицер се става по желание. Засега е ясно, че т.нар. доброволна военна служба е политически хибрид. Тя е компромис в коалицията „ГЕРБ-Обединени патриоти“. В този смисъл едва ли е продиктувана от обективна необходимост, което поставя на риск нейното дълголетие.

В четиригодишния си мандат правителството ще стартира „широк обществен дебат по темата за въвеждане на “наборна военна служба“. Тук компромисът в коалицията не е сработил. Най-голямата мечта на Патриотите, включително на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, е ограничена до обществен дебат. ГЕРБ са категорични, че подобно връщане към стари времена не е рационално и са отстояли на позицията си. Тази вметка с дебата е по-скоро да не се скърши хатъра на коалиционния партньор. Хората на Бойко Борисов показаха това още в предишния парламент, когато заедно с БСП отхвърлиха предложените промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили от Красимир Каракачанов и депутати от Обединените патриоти за задължителна военна служба. Това, че отстъплението им е трайно, говори и фактът, че в новия парламент все още не са повторили този опит.

Друг текст, който е по настояване на Патриотите, е въвеждане на военно обучение в училищата. Много са аргументите в полза на едно такова решение. Правилно правителството ще прави преглед и ще „разширява съществуващите програми за военно обучение на учениците в средните училища, насочено към придобиване на знания и практически умения за действия при водене конфликт, терористичен акт или стихийно бедствие“. И тук обаче нещата звучат повече пожелателно. Достатъчно е да погледнем в раздела на управленската програма за образованието и да видим, че там подобни намерения няма.

Тези три момента в управленската програма, които за някои са атрактивни, са част от хватката за отклоняване на вниманието от главния проблем. Или признание за капитулация пред трудностите. А най-вероятно и двете. Вече и децата разбраха, че Въоръжените ни сили са с около 8 хиляди души по-малко. Обществото е наясно с малките заплати на военните. Хората с пагони във военните формирования не протестират, както правят техните колеги от МВР. Те, очевидно, вярват на началниците си, включително на политическите, и сигурно четат с внимание програмата, за да разберат как управляващите ще оценят тяхната служба на Отечеството.

Прочитът показва обещание за повишаване на основните месечни възнаграждения по категории военнослужещи, но забележете – с приоритет войнишките заплати. Така властта ще се опита да попълни голямата липса на войници. Макар че сегашният випуск на НВУ „Васил Левски“, например, е най-малък от последните три десетилетия. Има сериозен вакуум и в офицерските длъжности. Подобно делене на личния състав на Въоръжените сили досега не е имало. То говори или за необмислено решение, или за признание, че няма пари са чувствително увеличаване възнагражденията в армията.

Недостатъчна конкретика има и в останалата част от текстовете, които се отнасят до социалния статус на военнослужещите. Не е ясно дали ще се вдига базата за определяне на военните заплаи, която се фиксира в Закона за държавния бюджет. В този смисъл не е уточнено на каква основа ще стане обещаното автоматично индексиране на основните месечни възнаграждения спрямо повишаване на средната работна заплата в страната.

За някои това може би са детайлите от програмата в областта на отбраната. Те обаче са много важни, за да се решат основните въпроси. Още повече, че зад намеренията на правителството прозира нова визия за развитието на Българската армия. Задачите най-вече са свързани с антитерористични действия и охрана на границата. И то в много по-широк смисъл от познатото ни до момента. За гарантиране на националния суверенитет и независимост, както и за защитата на териториалната цялост, ще се разчита на колективната сигурност на НАТО. И на доброволците, както е решило правителството.

 

Отново реформа в армията

Думата реформа не е намерила място в програмата на правителството за отбраната. Нейното съдържание обаче се набива на очи и то много ясно. Правителството въвежда нов вид военна служба – доброволната. Склонно е да мисли за още една – наборната. Като прибавим съществуващите професионална, в резерва и в запаса, стават пет. И това, ако не е реформа!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари