Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

Сезонът на ЦСКА е провал. Думите са на все още треньора Стамен Белчев след отпадането за купата на България от „Левски”. ЦСКА ще завърши без трофей юбилейния сезон, а само до преди два месеца се целеше в златен дубъл.

Каруцата се обърна, а останаха много Х-ове, които спешно трябва да се решават. Още с назначаването на Белчев като временен треньор бе ясно, че той няма нито визията, нито визитката, нито класата да води ЦСКА. При всяка спортно-техническа криза тихичко обяснява как ръководството щяло решава бъдещето му. Е кой друг? Не е открил топлата вода.

Очевидно самочувствието на Белчев въобще не е на ниво Първа лига. Никаква смелост няма и в думите му, че поемал отговорността за проваления сезон. Трябваше да е смел, когато се правеше селекцията. Когато трябваше да се атакува поредния съдия, ощетил отбора му. Когато трябваше да се брани каузата ЦСКА. Нищо симпатично не остава в скромния Белчев. Ще запомним само колко е тихичък.

ЦСКА се нуждае от съвсем друг типаж за треньор. Трябва му биткаджия, а не кръжочник, който да се учи на гърба на 70 години любов на половин България. Сега ръководството наистина трябва да седне и да измисли най-важния Х. Опциите не са никак много. Единственият българин, който може да се справи със задачата, е Стойчо Младенов. Участвал е в три от последните четири титли на ЦСКА – първо като асистент, а после и като старши треньор. Освен заради безспорните треньорски умения Екзекутора на „Ливърпул” е безценен, защото на първо място не се страхува да влезе в битка с всеки, който атакува любимия му клуб. Дори когато ръководството не го подкрепя, а дори напротив – забива му нож в гърба. С него ЦСКА е правил рекорди – по поредни победи в първенството и завършване на цял сезон без загуба.

Младенов е критикуван за участията в европейските турнири, където ЦСКА с него има само две загуби – от „Галатасарай”. Всички останали отпадания са след ремита. Но не трябва да се забравя, че централен нападател срещу „Мура” например беше Станко Йовчев – единствената налична резерва. Когато дойдоха мачовете със „Зимбру”, селекцията беше още в начална фаза – отново заради липса на финанси.

От футболисти, тренирани при Младенов, в историята ЦСКА е спечелил над 10 милиона евро. Последните примери за гръмки продажби са на Ивайло Чочев, Жуниор Мораес, Серджиу Буш и Раис М’Боли. Друг е въпросът в кой джоб влязоха парите от тях, със сигурност не е треньорският. Би било интересно да се види работата на Младенов, когато собственик е изключително ангажиран с каузата собственик като Гриша Ганчев. Най-големите врагове на Екзекутора са от така наречените „червени легенди”, които настроиха обществеността с безпочвени обвинения за измами, които така и не бяха доказани. Някои от тях се разкриха и сега работят при най-големия враг. А Младенов правеше селекция с трохи. Превръщаше в бисери незнайни герои, харесани по-късно даже от Диего Марадона - справка Омар Косоко.

Друг типаж, който пасва на ЦСКА, е Любослав Пенев. Също любимец на феновете, който обаче сам провали кариерата си. Любо така и не се определи дали иска да е треньор или президент. Донкихотовски влезе в куп сражения с вятърни мелници, че дори ЦСКА не го подкрепи на конгреса на БФС. Като наставник на „червените” Пенев няма нито един трофей. Става много гръмогласен, когато каруцата вече се е обърнала. Открива фронт след фронт, никой от които не е спечелил. На пръстите на едната ръка се броят мачовете, които феновете помнят със захлас, когато треньор е бил Ел Голеадор.

Всеки български вариант извън Младенов и Пенев може да има пагубният ефект на Стамен Белчев. Защото както няма добри родни футболисти, така и треньорите са огромен дефицит.

Разбира се опция, при това най-вероятна, е ЦСКА да заложи на чужденец. Тук рисковете също са огромни. И най-големият проблем на всеки иностранец е, че от него ще се чакат резултати на момента. Загуба от „Левски” или „Лудогорец”, реми с „Ботев” или „Берое” ще се гледат като черна петно от „червените” фенове. Пресен пример е Едуард Йорданеску. Младият румънец имаше добри идеи, но не и време да ги реализира. Просто в „План 2020” в ЦСКА не може да има.

Без значение кой е треньорът, начинът на селекция на „Армията” също търпи критики. Белчев едва ли е имал думата за някой от новите. В крайна сметка най-важните хора в един футболен клуб са собственикът и треньорът. Тяхната дума трябва да тежи най-много. Единият вади парите, другият отговаря за резултатите. През последните две години в ЦСКА се извъртяха прекалено много чуждестранни футболисти, чиито имена феновете вече не помнят. Много вероятно е от сегашния отбор малцина да останат. И ако Фернандо Каранга очаквано ще бъде скъпо продаден, на почти всички останали ще им бъде показана вратата. Една птица пролет не прави, едно трансферно попадение отбор не прави.

ЦСКА ще празнува тъжен юбилей. Дори е логично спешно да се потърси вариант мачът на 5 май срещу „Лудогорец” да се върне у дома на „Българска армия”. Защото ще е тежко да се гледат празните трибуни на „Васил Левски”, да не говорим, че съперникът може да узакони титлата си точно в този ден.

ЦСКА се срина за два месеца, но най-важното е изпълнено – жив е! Благодарение на Гриша Ганчев, на Христо Стоичков, на Юлиян Инджов. Благодарение на феновете, които не оставиха ЦСКА сам в нито един момент. На 5 май работа на собствениците няма да е да надуват парадни фанфари, а да решат ребуса с Х-овете. Спасението на ЦСКА вече не е на дневен ред. Време е за попълването на музея на славата. А затова е нужно грешките спешно да бъдат минимизирани.