Вместо понятието „компютърна система“ в Наказателния кодекс да се въведе по-широкото понятие „информационна система“, а към престъпленията да се включват „пренасяне“, „повреждане“, „влошаване“, „скриване“ и „спиране на достъпа“ до компютърни данни в информационна система.

Това предлага Министерският съвет в проект за промени в Наказателния кодекс, внесени в Народното събрание на 30 декември.

С предложените изменения за първи път се криминализира създаването на т.н. „ботнети“, установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибернетични атаки.

С друга част от проекта за промени в НК се предлага създаване на разпоредби, с които да се засилят мерките срещу пазарната злоупотреба. Предлага се дефиниция на „спот договор за стоки“ и „бенчмарк“. Предвиждат се наказателноправни санкции, които са израз на по-силно обществено въздействие в сравнение с административните санкции.

"Все по-често и в по-голяма степен обществото зависи от информационните системи. Безпроблемното им функциониране и сигурността им в Европейския съюз са от изключително значение за развитието на вътрешния пазар и на конкурентоспособна и иновационна икономика. Осигуряването на подходящи равнища на защита на информационните системи следва да е част от цялостна ефективна рамка за превантивни мерки, съпътстваща реакцията на наказателното право спрямо киберпрестъпността", пише в мотивите към законопроекта.

"Пазарната злоупотреба вреди на целостта на финансовите пазари и разколебава доверието на обществеността. Инкриминирането на най-тежките форми на пазарна злоупотреба поставя ясни прагове за видовете поведение, които се считат за особено неприемливи. Действията, свързани със злоупотребата с вътрешна информация, нейното незаконно разкриване и манипулирането на пазара от лице, работещо във финансовия сектор или в надзорен или регулаторен орган, засягат в голяма степен целостта на пазара, стойността на финансовия инструмент и им причиняват значителни вреди", мотивират от МС другата част от предложенията.

Проектът цели да въведе в българското законодателство изискванията на няколко евродирективи:

- Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета;

- Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба);

- Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета.