Липсата на кислород в придънния слой запазва останките от потънали кораби

Ремонтът на единствения български научноизследователски кораб „Академик” се отлага, а без него плавателният съд няма право да излиза в морето, въпреки че ежегодно изпълнява задачи на няколко министерства, обвързани и с евродирективи. За това алармираха представители на Националния съюз на превозвачите, доброволческата организация за спасяване на море БУЛСАР и Българската военноморска конфедерация.

„Академик” се стопанисва от единствената извънстолична структура на БАН - Института по океанология (ИО). С него и с базираната на борда му единствена родна миниподводница учените правят редовно биологически и химичен скрининг на морската вода, изследват запасите от рибни ресурси и нерядко откриват ценни артефакти по морското дъно. Миналата година корабът отчете 100 дни на море и работи по 41 български и международни проекта на ръба на закона. Защото книжата му за експлоатационна годност изтекоха и без класов ремонт нямаше как Българският корабен регистър да ги поднови. Експерти бяха категорични, че 38-годишният кораб е в добро състояние, по него няма корозия, а двигателят му работи отлично и след освежаване на корпуса може да се ползва още поне 5 години. В този срок пък от ИО се надяват да си построят нов научноизследователски кораб за над 30 млн. лв., ако спечелят проект за център за върхови постижения по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”.

Сагата по аварийното търсене на пари за „Академик” продължи няколко месеца, докато накрая на последното си заседание в края на ноември 2016 г. предишното правителство отпусна целево 1,1 млн. лв. за ремонта. Тогавашният и.д. изпълнителен директор на ИО проф. Веселин Пейчев обяви обществена поръчка за изпълнител, като оферти се набираха до 31 януари. Дни по-рано обаче с конкурс за поста бе избрана проф. Снежанка Мончева, известна като най-реномирания роден морски биолог. На 31 януари, часове преди финалния срок, тя спря поръчката заради нарушения при откриване на процедурата и защото в нея се допускат участници, разполагащи с докове и кей, но не и наематели на подобни съоръжения.

Решението остави запечатани трите подадени оферти. За случая бе сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а един от кандидатите да ремонтира кораба пък обжали заповедта за спиране на поръчката в административния съд. Така ремонтът на кораба потъна в процедурно блато, бият тревога трите обществени организации. Представителите им припомниха, че освен важните си научни мисии „Академик”, който разполага и с барокамера, е включен в морско-аварийния спасителен отряд и в плана за борба с нефтени разливи. „Единствено той може да изпълнява функциите на спасителен кораб при нужда от помощ на големи групи бедстващи, а в наши води минава оживен трафик на плавателни съдове от Босфора към Констанца и Украйна, идват и лайнери. Районът е рисков и за трафик на бежанци”, посочи кап. Божидар Добрев, зам.-председател на БУЛСАР. „Проблемът незабавно трябва да се реши, защото вързан кораб умира, а България няма друг читав спасителен плавателен съд с подготвен екипаж. Спасителните катери, които имаме, са безпомощни в открито море при висока вълна”, настоя и кап. Доньо Дачев от Българската военноморска конфедерация. А от Националния съюз на превозвачите изчислиха, че загубите от престоя на „Академик” на кея ще достигнат 5 млн. лв. - от неустойки по започнали вече международни проекти и от наем на подобен кораб от чужбина, без който не бихме могли да спазваме редица евродирективи. В писмо до областния управител на Варна Тодор Йотов и до председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски трите организации поискаха заповедта за спиране на обществената поръчка да бъде отменена и офертите да се отворят. Настояха и проф. Мончева да бъде наказана дисциплинарно.

„Обвиненията към мен са неоснователни и идват от хора, които очакват изгода от ремонта. Спрях поръчката, защото получих жалби, а юристите откриха много пропуски и ако я бях пуснала в този вид, щяха да ме накажат. Отпуснатите пари в размер на 1,1 млн. лв. са целеви и няма да бъдат изгубени. Чакаме решение от КЗК. Дано дойде бързо, защото „Академик” обичайно излиза на мисии в края на май и още има шанс ремонтът да се случи дотогава”, коментира пред „Труд” проф. Мончева.

Купища ценни находки откриват всяка година учените при плаванията на „Академик”. От 2001 г. насам корабът участва в редица родни и международни експедиции. Част от артефактите подкрепят теорията, че описаният в Библията Всемирен потоп се е случил в Черно море. Преди 4 години например при сондаж бе намерен корен от дърво, покрит с мидени черупки. Чрез въглероден анализ в Колумбийския университет в САЩ бе доказано, че той е на 12 400 г., а черупките са на 7900 г. Датировките подкрепиха тезата, че в този интервал обширни части от някогашната суша са били превзети от морето. Според учените след топенето на ледниците нивото на Световния океан се е повишило драстично, а в нашия регион това е довело до нахлуване на мощен поток от солени води от Мраморно море. Те са преодолели Босфора и са нахлули в сладкото и затворено дотогава Черно море, завземайки 30-40 км от сушата. Така се е формирал и сероводородният пласт, заради който днес на дълбочина под 150 м почти няма живот. Липсата на кислород в придънния слой обаче запазва почти непокътнати останките от потънали кораби. По нашето крайбрежие са фиксирани около 100 аномални обекта. Учените ги изследват поетапно с „Академик” и базираната на борда му миниподводница, която може да се спуска и нощем до 250 м с 3-членен екипаж. Така бяха открити няколко потънали ветроходи и древногръцки кораба, както и потопени през Втората световна война подводници и военни плавателни съдове.

Търсят се и артефакти в районите, където се вливат реките Камчия, Провадийска, Велека и Ропотамо, защото в миналото в тези зони от тогавашната суша е кипял бурен живот. Като доказателство учените сочат Варненския халколитен некропол, Солницата в Провадия, енеолитния некропол в Дуранкулак. Находки обаче се намират трудно, тъй като повечето праисторически селища са били градени предимно от дърво и глина и мощната вълна на потопа ги е разрушила, оставяйки само каменните им основи.