Операта „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев  на Държавната опера-Русе е единственото българско заглавие в тазгодишното издание на  „Сцена на вековете“ във Велико Търново.

„Логично е, когато толкова оперни театри представят своите спектакли на историческия хълм Царевец, поне едно заглавие да е от български автор, да се изпълнява на български език и да е тематично свързано с духа на това свято за българите място. Освен това историческите събития, за които се разказва в постановката, преди векове са се разиграли точно тук- на Царския дворец на Средновековната крепост”, коментира пред „Труд” режисьор-постановчикът Пламен Бейков.

Той напомни, че премиерата на операта е в годината, в която се навършват  820 години от възкачването на престола и 810 години от кончината на един от най-бележитите ни владетели – цар Калоян. Драмата покрай падането на България под турско робство, трагичната съдба на последния български цар Иван Шишман и неговата сестра Мария-Десислава, тежките и съдбовни събития, в които присъстват и патриарх Евтимий, и владетелят на видинското царство Иван Страцимир, са повод Парашкев Хаджиев да напише едно от най-вълнуващите си произведения по чудесното либрето на Камен Зидаров.

С творбата на Парашкев Хаджиев се отбелязват 105 години от рождението и 25 години от смъртта на композитора, както и 115 години от рождението и 30 години от смъртта на автора на либретото -поета Камен Зидаров.

Постановката на Държавна опера – Русе, която ще е на 4 август на величествения хълм, няма да акцентира върху историческите факти и подробности – не само като събития, но и като декор и костюми. Идеята на постановъчния екип е да бъдат пресъздадени чувствата, които са вълнували реални исторически личности, да се покаже драматизма на паметния момент и тежките решения, до които са принудени да стигнат главните герои.

„За пръв път на публиката ще се предложи един по-модерен прочит на това произведение. Не само като костюми и сценография, но и като обща визия за спектакъл. Използвани са доста видеоефекти, кино-фрагменти, мултимедийните прожекции продължават буквално през целия спектакъл, а цялата стилистика е изчистена и поднесена по  нов начин”, информира Пламен Бейков.

Той сподели, че само за един месец специално за постановката са ушити 50 костюма. Изработен е и уникален реквизит. Той включва златен кръст, който е на гърдите на цар Иван Шишман по време на официални церемонии, скиптър,  нарисувана е голяма икона, която ще е част от декора. Направени били и два трона –на Търновското и на Видинското царство. По средата на сцената е изградена стълба.

„Това съоръжение беше необходимо, защото е натоварено с много символика. То ще изразява възход и падение, радост и скръб, величие и упадък. Консултант при изработката на декорите, костюмите, реквизита бе историкът и преподавател във Великотърновския университет доц. Живомир Душков”, споделя Пламен Бейков.

Режисьорът  разкри още, че на финала на постановката, един от зрителите на Царевец ще получи златния шишманов кръст.

Самият Пламен Бейков е повече познат на публиката като певец – камерен концертен и оперен изпълнител. Историческата опера „Мария Десислава“ е неговата четвърта  режисьорска задача и първа по-мащабна работа.

Драматичната история на българската принцеса, пожертвала живота и любовта си за свободата на Отечеството, той уверено поднася във внушителни със своята психологическа драматургия картини. Режисьорът сам организира и визията на своя спектакъл – сценографията и костюмите в неговите идейни решения излизат от клишираната традиция на стилизилания исторически костюм и на декоративните подробности на реквизитния бит. Строго определени и съответстващи с историческата реалност елементи в костюмите на героите се вписват в изчистените форми на съвременния театрален костюм.

„За мен е важна чистата и категорична изява на характерите на историческите личности, описани в тази пиеса. Те са хора като нас – със сърца изплашени, но и втвърдени под напора на предизвикателствата на съдбата, принудени са от историческите обстоятелства да жертват себе си в името на бъдещето. А ние сме тяхното бъдеще”, обяснява  Пламен Бейков.

Главната роля е поверена на  Мария Цветкова, която е и солист на Държавна опера – Русе.  Тя е певица, за която „воюват” вече няколко сезона два български оперни театъра – Русенската опера и Бургаската опера. Омайваща с лекотата на гласа си и с богатата палитра на актьорската си игра, тя впечатлява публиката с ролите си, изградени и изпълнени на русенска сцена.

Ще и партнира тенорът на Русенската опера Петър Костов в ролята на Мирослав. В  ролята на нейния брат Иван Шишман влиза баритонът Александър Крунев, а диригентът Владимир Бошнаков ще дирижира хор и оркестър на Държавна опера – Русе.

Крунев е сред семейството на най-популярните български баритони. Солист е на Русенската опера, а превъплъщението му в образа на цар Иван Шишман, която той брилянтно изпълнява е сред десетките му коронни роли.

Георги Султанов  е силно въздействащ и запомнящ се както със силата на вокалната си експресия, така и с талантите на актьорската си игра. Свободен дух на артист на свободна практика, той е очакван гост във всеки български оперен театър. Стоян Стоянджов пък показва завидни умения да се превъплъщава. В ролята си на султан Мурад изявява смразяваща експресия –  и с актьорското си поведение, и с цветовете на гласа си.

Маестро Владимир Бошнаков е известно име и   е силно свързан и с Велико Търново, и с Русе. Това са градовете, които подхранват творческото вдъхновение на младия български диригент – единият град му дава корените и историческата тежест, а другият – щедрото течение на идеите и безконечния полет във висините на Европейското музикално изкуство.

Стелиана Димитрова  умело води Смесения хор на Русенската опера през творческите предизвикателства както на оперната традиция, така и на смелите авангардни оперни творби.

За последен път Русенската опера представя премиера на „Мария Десислава“ на 16 ноември 2012 година като постановката е дело на българския оперен  режисьор и педагог проф.Светозар Донев. Диригентът на тази продукция е Иван Кожухаров, а сценограф – художникът Димо Костадинов.

Първата премиера на операта е през 1978 г. Парашкев Хаджиев написва ролята на Мария Десислава специално за Мария Венцеславова, а ролята на последния български цар от Търновското царство и нейн брат – за съпруга на Венцеславова – баритона Анастас Анастасов.

Композиторът бил покорен от красотата на гласа и актьорските умения  на русенската певица. Така той решава тя да бъде неговата първа Мария Десислава. Мария Венциславова  е най-ярката сред звездите на Русенската опера в нейния разцвет през 70-те години на 20 век. По това време със своя съпруг, баритона  Атанас Атанасов, си партнират и оставят незабравимо впечатление в оперните драми „Тоска” (Флория Тоска и барон Скарпия) и „Макбет” (Лейди Макбет и Макбет). Така се случва и с партньорството им в „Мария Десислава”. Те са сред най-забележителните певци в историята на Русенската опера. Родители са на световно известните певци, братята Венцеслав Анастасов (баритон) и Орлин Анастасов (бас).

Мария Десислава е името, което Камен Зидаров дава на главната героиня в пиесата си „Иван Шишман” (1959). Историческата личност носи името  Кера Тамара. Познат е дори нейният лик от страниците на Лондонското евангелие, където тя е изобразена редом до първия си съпруг сред цялото царско семейство.

Кера Тамара е дъщеря на българския цар Иван Александър от първия му брак с царица Теодора. През 1371 г. Кера Тамара, прочута с необичайната си хубост вече е вдовица. Това е и годината, в която се възцарява братът на Кера Тамара, Иван Шишман. Тогава в Търново пристига делегация на турския султан Мурад I, за да уреди отношенията с новия цар. Султанът, който знае за красотата на Кера Тамара, я пожелава за своя съпруга като залог за мира между двете страни. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му. Седем години по-късно, през 1378 г. той взема тежкото решение. Кера Тамара сключва официален династичен брак и е изпратена в харема на султана. Като негова законна негова съпруга, тя  осигурява още години на мир за Търновското царство.

Търновград пада през 1393 година под напора на новия султан –  Баязид І, а цар Иван Шишман е обезглавен от него на 3 юни 1395 г. пред Никополската крепост – последната крепост, от която той е водил отчаяната си съпротива.

Кера Тамара, дори и като султанска съпруга, запазва християнската си вяра. Още тогава българският народ оценява саможертвата на българската принцеса Кера Тамара и я възпява в песни.