Съдиите с грантовете на война срещу свободата на словото

Това е снимката, която притеснява съдия Атанасов (вляво). Както се вижда той е в компанията на колегата си - съдия Весислава Иванова, Христо Иванов и Юри Тавание (с гръб).

Как бившият председател на ССБ Атанас Атанасов изгуби дело срещу в-к „Труд“ и предизвика прецедент в практиката на Софийския градски съд

Това е снимката, която притеснява съдия Атанасов (вляво). Както се вижда той е в компанията на колегата си - съдия Весислава Иванова, Христо Иванов и Юри Тавание (с гръб).

Точно преди година бившият председател на ССБ - съдията от Градския съд Атанас Атанасов изгуби на първа инстанция делото, по което претендира за общо 15 000 лв. обезщетение заради четири коментара, публикувани в „Труд“ във връзка с дейността на политизирания ССБ и непрестанните провокации срещу работата на прокуратурата и на Висшия съдебен съвет.

Съдия Мария Карагьозова от Софийския районен съд, която не е член на ръководената допреди година и половина от Атанасов съдийска организация, защити правото на медиите да критикуват магистратите за отделни техни противоречиви решения и особено за прокарването на лобистки и политически интереси в съдебна власт, което несъмнено е сред причините за ниското обществено доверие към правосъдието.

На десет страници Карагьозова излага подробно мотивите за решението, като отбелязва, че като съдия Атанас Атанасов е публична личност, която многократно се е изявявала по проблемите на правораздаването, включително и публично е критикувал магистрати, което прави „естествено и нормално действията му да бъдат анализирани от журналисти и медии, както и да се търпи по-голяма степен на критика и внимание към личността му“.

От какво е недоволен съдия Атанасов?

Атанасов е недоволен от четири коментарни публикации на „Труд“ от 2016 и 2017 г., които разкриват схемите, по които соросоидните неправителствени организации получават чуждо финансиране. В една от статиите се засяга законодателно изменение, прието от Народното събрание, което позволи „осветяването“ на членството на магистратите в съсловни и дори в тайни организации. Третата статия, от която наказателният съдия недоволства, е озаглавена „Защо оставането на грантовете на съдиите е полезно?“. Тя е посветена също на решение на парламента, с което депутатите се отказаха от първоначалния си замисъл да ограничат всяко чуждо финансиране на магистратските НПО-та. А четвъртата статия на „Труд“, заради която Атанасов претендира за обезщетение, има за заглавие питане, което мнозина българи си задават всеки ден: „Защо няма ефективни присъди за корупция?“

В подкрепа на решението, че претенциите са неоснователни, са и две съдебно-счетоводни експертизи на финансите на ССБ, приети по делото, защото те потвърждават изложеното във вестника. Така се оказва, че през 2016 г. ССБ е получил приходи в размер на 165 328, 55 лв., от които само 8 699 лв. от членски внос. 150 000 лв. са от грант на фондация „Америка за България“. За 2017 г. приходите са 75 629, 83 лв., от които като членски внос са събрани 9 490 лв., а 62 179, 75 лв. са получени от грантове, включително и от правителството на Нидерландия.

Наред с това съдия Карагьозова обяснява на колегата си, че няма как да е засегнат от това, че в една от публикациите пише, че е участвал в съвет за съдебната реформа в Министерството на правосъдието. „Няма как да се засегне доброто име на някого, когато това име се свързва със Съвета за съдебна реформа към МП, въпреки че първата от разглежданите статии съдържа множество критики за работата на този съвет“, пише съдийката.

Отхвърлени са претенциите на Атанасов и по повод разкритията в „Труд“, че именно заради недоволство на представлявания от него ССБ преди три години работата си губят двама варненски журналисти. Те са уволнени, защото софийски съдии пишат до собственика на сайта.

С решението си СРС потвърждава верността и на публикацията на в-к „Труд“ от 7 април 2016 г., която разкрива, че в недалечното минало съдебен състав, в който влизат Атанасов и „гнилата ябълка“ Румяна Ченалова, не приема протеста на прокуратурата срещу оправдателните присъди на две лица, които месец и половина след смъртта на дете, причинена от рак на белите дробове, изравят трупа му, за да се гаврят с него. „Гнилата ябълка“ Ченалова и председателят на ССБ (Ат. Атанасов - бел. ред.) не намират за основателни доказателства срещу извършителите на престъпното деяние“, написа преди близо четири години „Труд“.

„За да се провери истинността на написаното в статията в тази u част, е изискано и прието като доказателство по делото посоченото съдебно решение. Въз основа на него съдът констатира, че съдия Атанасов действително е бил част от въззивен съдебен състав, който е постановил решение, с което е потвърдил оправдателна присъда по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, осъществено чрез изравяне на тленни останки от гробно място и извършване на полово сношение с труп. Наистина, един от подсъдимите по делото, които са оправдани, е бил рецидивист.

По силата на процесуалния закон, това съдебно решение е окончателно и решава повдигнатия пред съда правен спор със силата на присъдено нещо. Но това не означава, че гражданите, в лично качество или чрез свои организации, или журналисти чрез печатно или друго средство за масова информация, не могат да коментират, оценяват, изказват мнения за постановеното решение и мотивите в него“, която цитира и чл. 40, ал.1 от Конституцията, регламентиращ правото на свобода на медиите.

С логична последователност и сериозна задълбоченост, съдия Мария Карагьозова се аргументира защо е отхвърлила и още няколко претенции на Атанасов спрямо четирите публикации в „Труд“. Оказва се, че съдията е недоволен и от публикуването на добре известна снимка, направена в столично кафене, в което той, друг тогавашен член на ръководството на ССБ - съдия Весислава Иванова, проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и освободеният от представителството на Европейската комисия в София агент Юрий Тавание, планират поредните си провокации срещу правосъдната система. „Не е нарушение на журналистическата етика публичните личности, сред които е и ищецът, да бъдат снимани на публични места“, контрира съдийката.

Най-любопитен е моментът, че Атанасов се ожалил и от свързването му в една от статиите с т. нар. олигархичен кръг „Капитал“. „По делото не се намериха доказателства, въз основа на които да се установи този кръг какво всъщност представлява - НПО, гражданско сдружение, обединение или нещо друго. От доказателствата по делото не става ясно дали действително съществува такъв клуб, каква е неговата дейност и позволена ли е от закона. Затова и преценката дали свързването на ищеца по някакъв начин с някакъв „Клуб Капитал“ е обидна, позоряща или компрометираща е невъзможна“, се посочва в решението на СРС.

Масови отводи на съдии от СГС

След като загуби делото пред СРС, Атанас Атанасов създаде същински прецедент. В продължение на цяла година около 25 съдии от Софийския градски съд, където правораздава жалбоподателят, бяха принудени да си направят отводи. Любопитна подробност е, че част от магистратите с отводи са членове на ръководните органи на ССБ, чието ръководство след Атанасов пое съдия Калин Калпакчиев, председател на съдебния състав, освободил предсрочно осъдения за умишлено убийство Джок Полфрийман.

Следващото заседание на СГС по делото на Атанасов срещу неудобните за него коментари на „Труд“ все пак е нарочено, този път за средата на месец май 2020 г., а междувременно председателят на Градския съд писа до ВСС да се приемат мерки, заради зачестилите случаи на отводи на съдии по различни дела. Проблем, за чието задълбочаване, макар и в символична степен, има и самият съдия Атанасов с абсурдното му желание да се опита да наложи мракобесна цензура, като иска колегите му, с които всеки ден е заедно, да отсъдят в негова полза обезщетение, защото, видиш ли, един вестник си позволил да критикува част от българските магистрати.

За съжаление, обаче, зачестяват случаите, при които всяка критика и изразено несъгласие с догмите на неолибералната и джендър идеология, незабавно стават обект на яростен отговор, в това число и чрез съдебно преследване. Но какво се случва, ако една определена група съдии използват съдебната система в опит да се разправят с инакомислещите?

И как може да се определи ситуация, при която съдия иска от съда, в който правораздава, да осъди вестник, защото не e доволен от критичното съдържание на коментарите по адрес на политизираната и финансирана от чужди фондации и държави неправителствена организация, която ръководи. Единствено като опит за мракобесна цензура. Парадоксалното е, че преследването на неудобните медии се извършва именно от тези, които иначе не спират да пропагандират, че „Репортери без граници“ държи България на 111-то място по свобода на словото.

Съдии на семинар, бистрят разправа с инакомислещите

Съдиите с грантове, както са известни членовете на Съюза на съдиите в България, ще се съберат на двудневен семинар в луксозен хотел в центъра на София на 6 и 7 февруари, за да обсъждат как да се разправят с критиците на политическата им дейност, която от години осъществяват, макар тя да е забранена и да е в противоречие с етични правила на българските магистрати. И ако сбирката е поредната, платена с поредния грант от чужд донор, то имаме друг далеч по-опасен прецедент - използването на правосъдието за ограничаване на свободата на словото, което прави срещу в-к „Труд“ бившият председател на ССБ - съдията от Градския съд Атанас Атанасов.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи