Съдийка присъди доход от 4000 лева на ден за арест

Време е ВСС и правителството да поискат експертна мисия на Европейската комисия за анализ на структурния и функционален модел на българските съдилища

Добре е националните власти да поискат от европейските магистрати да разгледат и конкретни дела, по които наши съдебни състави са постановявали оправдателни или условни присъди

Две информации от последните дни безпощадно разкриха сърцевината на проблема с правосъдието у нас или, по-точно, с липсата му. Докато от Българския хелзинкски комитет се самохвалят с четвърт вековния си юбилей в защита на рецидивисти, официалната статистика потвърди това, за което от години мнозинството от хората недоволстват – българският съд отказва да издава ефективни присъди и това поражда чувството за ширеща се безнаказаност. Изключения има, при това знакови, които разкриват единствено възможната диагноза на правосъдието у нас и тя е – абсурдно!

При 34 101 обвиняеми лица през 2016 г., 16 548 лица или почти половината, са получили условни присъди. Други 4966 или близо 15 процента, са били освободени от наказателна отговорност. Така излиза, че над 63% от обвиняемите са били признати за виновни, но реално не са получили ефективно наказание. За невинни са обявени едва 2,2% от изправените пред съд.

Какво ни казва статистиката?

Тя на практика оборва изцяло пропагандираната от дълги години теза, че българските прокурори не работят качествено и не представят защитими обвинителни актове. Без да са застраховани от пропуски, правят го, данните красноречиво го доказват. Тогава проблемът е другаде, именно във високия процент на условни присъди, а като добавим и че те се постановяват години след извършването на престъплението, то у обществото напълно закономерно се наслоява усещането за безнаказаност, било то за злоупотребяващи с власт олигарси и корумпирани политици, било то за дръзки джебчии и телефонни измамници.

На фона на тази ширещата се хуманност сред съдиите, дойде друга информация, която показва колко обременена от задкулисни зависимости е магистратската общност и особено тази част, която усилено се стреми да си осигури тотална недосегаемост, било то чрез лобистки законодателни решения или чрез подкрепата на влиятелни олигархични кръгове.

Софийският градски съд постанови държавата да плати обезщетение от 300 000 лв. на неотдавна оправдания по разследване за корупция съдия Петър Сантиров. Всъщност, магистратът, който преди години бе задържан заедно с бившия военен министър Николай Цонев, а по-късно оправдан, съди прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за половин милион лева. “Всичко е възможно! Невъзможното просто отнема повече време!”, обича да казва съдийката, постановила рекордното обезщетение за колегата си Сантиров.

Очевидно в България всичко е възможно, стига делото ти да се гледа от съда, в който олигархията си има председател – Софийският градски съд и развяващият из медиите доклади с класифицирана информация негов административен ръководител Калоян Топалов. Това е почти сигурна гаранция, че “случайното разпределение” ще прати делото ти пред магистрат, който “няма” нищо общо с върхушката на олигархично зависимия Съюз на съдиите в България, за когото запазването на грантовото финансиране е въпрос от геополитическо значение, та само още Папският нунций не се е изказал за клетите хонорари на шепата политизирани магистрати.

В крайна сметка, съдия Невена Чеуз намира за основателно да компенсира малко над двумесечното пребиваване на колегата Сантиров в ареста с 300 хил. лв. или по около 4000 лв. на ден. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет със сигурност би могъл най-точно да направи справка как се движат присъдените от съдия Чеуз обезщетения по други идентични дела. Но със сигурност не са същите.

Съдебната практика у нас показва, че дори за убийство рядко обезщетенията, които получават роднините и близките на жертвите, надвишават 100 000 лв. А обезщетението за изнасилване - престъпен акт, който се отразява на психиката на жертвата за цял живот, не надвишава 20 000-30 000 лв. Нещо повече, останалите арестувани със съдия Сантиров, също съдят държавата – Николай Цонев получи обезщетение в размер от 50 000 лв. на първа инстанция, а Тенчо Попов – 14 000 евро от Съда в Страсбург.

“Вътрешното убеждение” на съдия Чеуз за размера на обезщетението на съдия Сантиров едва ли е повлияно толкова от принципа “гарван гарвану око не вади”, колкото от желанието за мъст към дейността на разследващите органи. Умишлено противопоставяне, в което съдиите, провокирани и подпомагани от влиятелни задкулисни кръгове, целенасочено маскарят държавното обвинение и неговите представители. Решението по жалбата на Сантиров е символично предупреждение към всеки български прокурор - “уважаеми разследващи, внимавайте кого и защо разследвате, за да не бъдете опозорени един ден...”

Всъщност, знакови съдебни актове като този са сред основните причини у обществото все повече да се наслагва негативно отношение освен към политиците, но и към съдиите. Особено, когато за поредното убийство на самотна баба някой рецидивист получи 7-8-годишна присъда, а друг съдебен състав реши, че член на бандата за отвличания “Наглите” се е поправил и трябва предсрочно да напусне затвора.

На фона на поредицата от подобни съдебни решения, ерозиращи и без това малката останала доза доверие на българите към правосъдието, отиващият си Висш съдебен съвет се готви за поредния цирков спектакъл, в който, по традиция, ролята на клоуните ще изиграят политизираният председател на ВКС Лозан Панов, протежето на ССБ Калин Калпакчиев и компанията им от още неколцина членове на кадровия орган.

С активното съдействие на групата медии около Прокопиев и Костов, грантово платените НПО-та и пропадналите политици от “Да, България”, групичката във ВСС пак се готви да громи прокуратурата. Като в същото време ще се бори и за запазване непрозрачното “грантово” финансиране на върхушката на Съюза на съдиите в България. Представители на същата върхушка утре ще са тези, които ще издават оправдателни присъди на олигарси, а и ще им подсигуряват позорни обезщетения от по половин милион лева.

Всичко това, защото прокуратурата не бездейства, макар да има много още какво да се очаква и от обвинителите. Факт е, че само от началото на годината броят на обвиняемите за корупционни престъпления представители на различни държавни власти са няколко десетки – сред тях са бивши министри, действащи и бивши депутати, заместник-председател на парламента, кметове, шефове на агенции. Разбираемо е - тази активност плаши, защото рано или късно ще трябва да се стигне до съдебни решения и когато отново завалят оправдателните присъди, този път търпението на обществото ще се е изчерпало.

За да се преустанови с тази порочна практика - едни и същи кръгове да се изживяват като ментори и радетели за реформа на правосъдието, която обаче изключва тях, то е добре ВСС, а и представителите на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието, вицепремиерът и външен министър и правителството, да подкрепят призива на обвинител № 1 за отправяне до Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия искане за провеждането на експертна мисия, която да извърши независим анализ на структурния и функционален модел на съдилищата у нас. Добре е националните власти да поискат от европейските магистрати да разгледат и конкретни дела, по които наши съдебни състави са постановявали оправдателни или условни присъди, особено по разследвания за корупция и злоупотреби по високите етажи на властта, за да видим дали чуждите съдии няма да останат изненадани от актовете на българските им колеги.

Статистически данни за ширещата се безнаказаност и безпрецедентния акт на провокация срещу обвинителите не дават повод за оптимизъм за бъдещето на правораздаването у нас. Дори и прехвърлянето на делата за корупция в Специализирания наказателен съд няма да бъде гаранция, че у нас справедливостта ще тържествува скоро.

Не и докато административните ръководства на СГС и ВКС са под диктата на задкулисието през техните председатели Калоян Топалов и Лозан Панов, които вече открито обслужват интересите на олигархичните лобита. Видно е, че вече стартира и кастингът за ролята на новия клоун в следващия Висш съдебен съвет. Това е този член на кадровия орган на съдебната власт, който поставя себе си в услуга на пропагандната машина на олигархичното задкулисие и на всяко заседание на Пленума, а и на съдийската колегия, която по традиция излъчва този кадровик, ангажира вниманието с казуси, които кукловодите са спуснали.

Клоунът-член на ВСС не пропуска да се изяви пред “поръчковите” бухалки, пардон “медии”. Но ако някой има илюзията, че обществото ще търпи истеричните и фанатични опити за подчиняване на прокуратурата от един или друг олигархичен кръг, то трябва да е наясно, че времето за пърформанси и “активни мероприятия” из медиите, отдавна отмина. Време е за законодателни промени, а и за ефективни присъди, защото ако за една шайка най-важното е да запази “грантовото” си финансиране, то с търпението на българите към съдиите отдавна е приключено.

И това се вижда най-ясно в зачестяващите гневни граждански бунтове, които не са единствено заради етническо противопоставяне, а преди всичко, заради липсата на “върховенство на правото”, което хората виждат в тези 63% доказани, но ненаказани престъпления.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи