Сърбия ни изпреварва по ръст на средната заплата

Страната ни се приближава с 3% към средните доходи в съюза, съседката няма напредък

Преди няколко дни сръбският президент Александър Вучич заяви, че Сърбия е изпреварила България според размера на средната заплата и вече целта е достигането на по-напреднали страни по този показател. Това обаче е добър повод за кратко сравнение между тези две близки и по брой на населението, и по степен на развитие икономики.

Какво показват числата?

Според сръбския президент средната работна заплата в страната е 424 евро. Според официалните данни на Сръбския статистически институт през март брутната заплата е била 68 251 динара. Като се приложи официалният валутен курс на динара към еврото, тя се равнява на 577 евро. Средната нетна работна заплата към същия месец е била 49 400 динара, т.е. 417,7 евро. Сравнението с България показва, че към март средната брутна заплата е 1 107 лв., т.е. 566 евро, докато нетната заплата е 439,2 евро. По този начин Вучич е прав относно брутната заплата. В същото време обаче заплатата след осигуровки и данъци все още е по-висока в България. Освен това, според данни на Евростат средното ценово равнище в Сърбия е малко по-високо, отколкото в България. Така човек, който получава средната заплата в България, има по-висока покупателна способност от този в Сърбия.

Сърбия изпреварва България според темпа на растеж на средната работна заплата. През март 2018 г. брутната заплата, изразена в евро, се увеличава с 8,8% на годишна база, а нетната – съответно с 8,2%. Важен фактор за това е покъпването на динара спрямо еврото с 4,8% през посочения период, като по този начин се пречупва тенденцията за плавно обезценяване от предходните години. В България темповете са съответно 6,9% и 6,3% за брутната и нетната заплата.

Същевременно критерият, който се счита за по-показателен за състоянието на една икономика, е брутният вътрешен продукт на човек от населението според паритета на покупателната способност. Според данните на Евростат в края на 2017 г. за България покупателната способност е 49% от средната за Европейския съюз, докато за Сърбия стойността е 37%. Динамиката от последните пет години показва, че България се приближава с 3 процентни пункта към средните стойности за ЕС, докато Сърбия не отбелязва напредък.

В краткосрочен период обаче Сърбия изпреварва България според растежа на икономиката. През първото тримесечие на 2018 г. темпът на реален растеж на БВП в Сърбия се ускорява до 4,6%. В България растежът е 3,5%, като и в двете икономики основният фактор от страна на предлагането е строителството, а от страна на търсенето са инвестициите. Прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) е, че растежът в Сърбия през 2018 г. ще бъде 3,5%, докато в България – 3,8%. Стойностите за Сърбия обаче е възможно да са леко подценени.

Нетните преки чуждестранни инвестиции в Сърбия през първите пет месеца на 2018 г. са 1 092 млн. евро, докато преките инвестиции в България са едва 120,5 млн. евро. Данните за 2017 г. също показват предимство за Сърбия – 2 415 млн. евро срещу 950,1 млн. евро в България. Тоест понастоящем Сърбия е по-атрактивна инвестиционна дестинация от България. Освен това сръбското правителство успя да договори изгодно финансиране за инфраструктурни проекти от Китай, като изграждането на железопътната линия Белград - Ниш и продължението ? до границата с Македония. От друга страна секторът, който привлича най-много частни инвестиции през последните години, е автомобилостроенето. Това предопределя и неговото динамично развитие.

Същевременно нормата на безработица е значително по-висока в Сърбия, като през първото тримесечие на годината процентът на регистрираните безработни лица е 14,8%, докато в България той е 7%. Заедно с това относителният дял на заетите и на икономически активните лица в България е по-висок, отколкото в Сърбия. Едно от обясненията за равнището на тези показатели е свързано с факта, че за разлика от сръбската българската икономика е значително по-близо и дори надхвърля потенциала си. Друг важен фактор е по-високият дял на неформалната заетост в Сърбия.

Сърбия и МВФ

През февруари 2018 г. Сърбия успешно приключи тригодишното предпазно споразумение с Международния валутен фонд в размер 1,32 млрд. долара. Всъщност представянето на икономиката є е по-добро спрямо много от поставените в споразумението цели. Въпреки ускоряването на икономическия растеж, нарастващите инвестиции и заетост обаче от МВФ отбелязват, че е необходимо по-нататъшно задълбочаване на реформите, за да се продължи пътят към достигане на пълния потенциал.

През 2014 г. икономиката е в рецесия. Слабите институции, намаляващите данъчни приходи и растящите публични разходи, за които допринася и лошото управление на държавните предприятия, водят до бързо натрупване на задължения до неустойчиви равнища. Така през 2015 г. публичният дълг достига 74,7% от БВП. Правителството осъзнава тези проблеми и предприема мерки за фискална консолидация, повишаване на устойчивостта на финансовия сектор и широкообхватни икономически реформи.

След три години резултатите са налице. От втория най-висок бюджетен дефицит в Европа през 2014 г. през 2017 г. вече се реализира излишък. Държавният дълг се понижава. Доверието в икономиката се възстановява, което води до повишаване на инвестиционната активност както от местни, така и от чуждестранни източници. Нормата на безработица е близка до исторически най-ниското си равнище и продължава да спада. Банковата система се стабилизира, а делът на необслужваните кредити вече е по-нисък от нивата преди финансовата криза. Темпът на инфлация се запазва относително нисък и стабилен.

Препоръките на МВФ се отнасят до реформиране на публичните институции и услуги, най-вече в областите данъчна администрация, образование и здравеопазване. Необходимо е подобряване на управлението на държавните предприятия, намаляване или премахване на субсидиите и поставянето им в пазарна среда, където да се провери дали те са жизнеспособни. Държавните финансови институции трябва да бъдат реформирани или приватизирани. Подобряването на средата за бизнес също е необходимо, най-вече по отношение на данъчната система и регулациите. Освен това инфраструктурата трябва да бъде значително по-развита, което означава пътища, телекомуникации и пренос на енергия.

Конкурентоспособността на България и Сърбия

Индексът на глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум подрежда 137 икономики според основни изисквания за конкурентоспособността като качеството на институциите, на инфраструктурата, на макроикономическата среда, на здравеопазването и основното образование. Освен това се дефинират фактори, които водят до повишаване на ефективността като висшето образование и професионалното обучение, пазарите на стоки и услуги, финансовите и трудовите пазари, готовността за технологични промени и размера на пазара. Последната група фактори са свързани с иновациите и възможностите на бизнеса за усъвършенстване на продуктите и производството.

Според резултатите от последния доклад, публикуван в края на 2017 г., България заема 49-то място, докато Сърбия – 78-о място. Според почти всички показатели българската икономика е преди сръбската. Единствено при качеството на здравеопазването и основното образование Сърбия изпреварва България. По-ясно изразени предимства България има при показателите, свързани с макроикономическата среда и готовността за технологични изменения. Като цяло предимствата не са големи, но са налице.

Най-важните пречки пред конкурентоспособността в България са свързани с корупцията, неефективната държавна администрация, данъчните ставки, лошата трудова етика, достъпа до финансиране, несъответствията между търсени и предлагани умения на пазара на труда. В Сърбия проблемите са сходни. Те са данъчните ставки, достъпът до финансиране, неефективната държавна администрация, корупцията и политическата нестабилност.

Ефектите от посочените фактори могат да се търсят в данните за външната търговия на двете страни. През 2017 г. Сърбия е изнесла стоки и услуги на стойност 19,3 млрд. евро (колкото България през 2010 г.), докато вносът е в размер 22,4 млрд. евро. Износът от България за същия период е 33,5 млрд. евро, докато внесените стоки и услуги струват 32,5 млрд. евро. Разбира се, основен принос за по-развития външен сектор в България има членството в ЕС и липсата на мита при търговията със страните от съюза. Така българските фирми вече са част от веригите на добавена стойност при много производства.

Основното предизвикателство пред сръбската икономика в момента е оставането на квалифицираната работната сила в страната. Именно по тази причина размерът на възнагражденията е толкова важен. Изпреварването или застигането на някои от локалните конкуренти може да бъде повод за гордост за местните управляващи, но по-важно е доближаването до заплащането в развитите икономики от Европейския съюз. В това отношение и Сърбия, и България са все още твърде далеч. Конкуренцията както помежду им, така и с другите страни от региона, би трябвало да бъде един от стимулите за политиците да предприемат нужните действия, които да допринесат за повишаване на стандарта на живот на устойчива основа.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари