Любителите на вятъра и вълните изработват „дъски” от рециклирани рибарски мрежи

Събраха 20 чувала с боклук

Сърфисти се събраха на плажа на Приморско, но не за да се надбягват с вятъра и вълните, а за да обявят война на пластмасата.

“Ние сме против използването на пластмаса за еднократна употреба. Клечки за уши, сламки и бъркалки не могат да се рециклират, хората ги изхвърлят и така вредим и на природата, и на здравето си”, каза пред “Труд” Илияна Стоилова, основател на сърф училище “Акаша”. Тя и Йоан Колев, известен шампион на България и Балканите по уиндсърф, съвместно със съорганизаторите от Surfrider Foundation Sofia, са избрали неслучайно датата 16 юни за инициативата в Приморско. На този ден в различни точки по цялото земно кълбо се отбелязва Международния ден на сърфинга и на повечето места любителите на този спорт призовават да не се изхвърля пластмаса по плажа и във водата.

Целта е чрез спорт и забавления повече хора да научат, че чистотата на морето е сред основните ценностите в нашия живот, обясниха организаторите. Самото почистване пък гарантира приятно прекарване на плажа и … шоколадов загар. Освен това всички на място ще могат да се запознаят с проблематиката със замърсяването на плажовете, най-вече с пластмаса, което придобива все по-застрашителни размери.

“Пластмасата е добър материал, ако се използва правилно”, поясни Илияна Стоилова. Тя разказа, че по принцип “дъските” за сърфове се правят от дървесина и стиропор, но напоследък се изработват и от рециклирани пластмасови рибарски мрежи.

В съботния ден сърфистите събраха 20 чувала с боклуци от Северния плаж в Приморско. “Преобладават пластмасовите бутилки, чашки и сламки. Но плажа имаше и захвърлени автомобилни гуми”, възмущаваха се участниците в купона, който продължава и днес. По обед излезе вятър и присъстващите наблюдаваха демонстрации и уроци по уиндсърф.

Рибари и капитани:

Навътре в морето е пълно с найлонови боклуци, които вятърът тика откъм брега. Влачат ги и теченията, включително и от съседни страни, разказаха рибари пред „Труд”. Почти всеки ден в мрежите и въдиците им се оплитат някакви пластмаси, включително и когато са далеч от сушата. Капитани на корабчета разказват, че в 20-метровата зона на дълбочина морето е по-чисто, но от 60 до 90 метра по дъното имало цели участъци с отпадъци. На нос Емине се намирало дере, наричано "Фалшивата дълбочина", което приличало на сметище от найлони.