Дори и на възраст две осмици, както се представя, шуменецът Вълчо Вълчев не спира да рисува. Подреди 32-ра изложба, благодарение на вдъхновението, което не го напуска. Кръстил я е "С обич и още нещо...", защото въпреки творческото си дълголетие, още няма отговор на въпроса откъде извира енергията му да създава красота.

И този път нежните му акварели са родени от природата и благодарение на велосипедната му страст. Въпреки достолепната възраст, поне четири пъти седмично Вълчев върти педалите до старата столица Велики Преслав. Обожава долината на Камчия и Омуртагов мост. А там дадености много. Ако не е взел статива и не рисува на място, шуменецът запечатва чудесата, които виждат очите му, с фотоапарат или камера /създател е и на документални филми б.а./ и после ги пресъздава.

В последната му изложба е пълно с маргаритки, глухарчета, папури по залез, а перуниките се "смеят", като живи, възклицаваха ценителки на откриването в читалище "Напредък". "Създаденото отведнъж е най-сполучливо, понякога са ми достатъчни 20 минути. Акварелът почнеш ли да го бъзикаш, не става", казва майсторът. Рисувал е и с масло, но по думите му от акварела по-нежно няма. Обожава маниера на Константин Щъркелов, учил се е много от картините му. Над 620 творби са излезли изпод четката на шуменеца, продължава и вече мисли за следваща изложба.