С двата процента ще се справим, но с двадесетте?

Или ще трябва да правим инвестиционни проекти за купуване на бойци и командири

България си има план за постигане на 2 процента от БВП за отбрана. Така че не сме от изоставащите, заключи след срещата на върха на НАТО в Брюксел вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Да, но този план ще трябва да се актуализира и то още през септември, каза президентът Румен Радев, който водеше делегацията ни на високия форум. Впрочем, Консултативният съвет за национална сигурност от април т.г. вече беше направил своите препоръки в унисон със срещата на лидерите на Алианса, която се проведе три месеца по-късно. Така че тук изпреварихме събитията.

Остава политиците да си удържат на думата. До октомври т. г. би трябвало да актуализират средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. в съответствие с поетите ангажименти в „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г.“ Второ, до септември т.г. да разработят финансово осигурен план за възстановяване на техниката и въоръжението и осигуряване на жизнения им цикъл до снемане от въоръжение. Трето, също до септември, законодателната и изпълнителната власт да обединят усилията си по привеждане в изпълнение на поетите ангажименти от преди една година за усъвършенстване на нормативната уредба, която да регламентира устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност и включените в нея държавни органи и структури, както и за недопускане на външна намеса във вътрешнополитическия живот на страната. Всичко това трябва да се свърши в близките 2-3 месеца. Така, както бе сторено с ускоряването на трите основни проекта за модернизация на армията. „Милиардната“ парламентарна коалиция си свърши работата;

Очевидно е, че президентът Румен Радев е имал достатъчно основания, когато е разговарял с колегите си от НАТО, включително с американския държавен глава Доналд Тръмп по бъдещото финансиране на отбраната на страните членки на Алианса, за да отстоява определени позиции. Не бива, обаче да затваряме очи пред общия извод от срещата, че бурята след искането на президента Тръмп разходите за отбрана да скочат на 4 процента от БВП, е отминала. Най-вероятно това решение е отложено. Поне такъв вятър духа от духа на декларацията след срещата. И то не само от геополитическите анализи и изводи и от ангажиментите ни да участваме в инициативата за готовност „4 по 30“. Който познава Българската армия, сериозно ще се замисли дали няма да покрием мечтата на президента Тръмп за 4 процента разходи за отбрана от БВП, ако изпълним на 100 процента задачата за освобождаване от „зависимостта си от въоръжение съветско и руско производство.“ Като си купим друго, разбира се. Едва ли би било разумно, ако го унищожим само за идеята, без да сме придобили ново, съответно от страни членки на Алианса.

Всичко това е постижимо. Ще реализираме не само тези три, но поне още 13 проекта за превъоръжаване и модернизация и двата процента ще бъдат постигнати, а най-вероятно и надхвърлени. Дали обаче, бихме могли да си купим бойци и командири? За тези 20 процента става дума. За някои формирования недокомплектът от личен състав е още по-голям. Същият този Консултативен съвет за национална сигурност при президента поиска до септември да се преразгледат плановете на Министерството на отбраната за преодоляване недостига от личен състав и набелязване на нови конкретни мерки. Тук, разбира се, има малка неточност. Тези планове би трябвало да са не на Министерството на отбраната, а на правителството и на парламента. Защото каквото и да прави министерството, то се свива в бюджета си и толкова. Така крачките към по-доброто са малки, което не решава въпросите. Откакто издигнахме лозунга, че военната професия е на пазара на труда, не постигнахме нищо. Дори се стигна до обратен ефект. Пазарът на труда се оказа много по-силен от държавната гаранция на защитата на страната и наблюдаваме изтичане на жива сила от армията.

Старата слабост за затваряне на проблемите на отбраната в Министерството на отбраната не води до бързи и желани резултати. В последно време ведомството променя наредби, търси изход в допълнителните възнаграждения, но каквото и да прави това те са си допълнителни. Основните, за които имат думата правителството и парламентът, остават трайно на едно от най-ниските нива в държавата. И едва ли скоро ще догонят с това увеличение по 8-10 процента на година нивото, което ще обърне тенденцията и пазарът на труда ще започне да се предава. Точно заради тези 20 процента недостиг, държавата следва да извади военната професия от надпреварата със заплащането във фирмите и компаниите, за да не понася армията още загуби в личен състав. Това, разбира се, си е национален проблем и едва ли вълнува другите държави от НАТО!

 

Какво е героизъм в мирно време?

Нямаме много млади войници, казва един командир на механизиран батальон. Някои вече са стигнали пределната възраст за военна служба от 46 години и предстои да се уволнят. Други по тази причина са си тръгнали още в началото на годината. Средната възраст на войниците е доста над 35 години. Отгоре на всичко батальонът е със 120 по-малко. Това не се отнася само за тях. Офицерите са под 50 процента. И това, ако не е героизъм в мирно време! Определено за командира е героизъм, но за тези, които трябва да осигуряват армията, какво е? Дали лидерите на страните членки на НАТО слагат и този въпрос в процентите, които обсъждат и гласуват?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари