С позволени 140 км/ч българските аутобани отстъпват по скорост само на германските

Нашите и румънските пътища са най-смъртоносните в Европа

България разполага с най-старите коли в Европа и с най-бързите магистрали след германските. Средната възраст на автомобилите у нас е над 20 години, а позволената скорост по аутобаните е 140 км/ч. За сравнение - страната с най-нов автопарк е Белгия със средна възраст на леките превозни средства 7 години, но там не е позволено да се вдига повече от 120 км. В Германия, където колите са средно на 8 години, няма ограничения в много райони по магистралите. Немските аутобани обаче са претоварени и невинаги има възможност да се кара с пълна газ. Любителите на високите скорости избират по-слабо използвани отсечки извън пиковите часове, за да шпорят на воля скъпите си поршета, ферарита, бентлита и т.н.

На територията на Европа само в България и Полша е разрешено да се кара със 140 км/ч по аутобаните. Това са и държавите с най-стари коли в ЕС, в България - над 20 години, а в Полша - 17 години. В повечето страни на континента максимално допустимата скорост е 130 км/ч. В Швейцария, Швеция, Испания, Португалия, Белгия и Ейре огранчението е 120 км/ч. В нашите съседки също се шофира с по-ниска скорост. В Сърбия, Турция и Македония не е позволено да се вдига над 120 км/ч. Най-бавните магистрали са в Норвегия, където ограничението е 100 км/ч, и във Великобритания - 112 км/ч или 70 мили в час. В Швеция ограничението по аутобаните варира между 110 и 120 км/ч в зависимост от обозначенията на пътните знаци.

Развитите европейски държави държат курс към намаляване на скоростта по пътищата, но това среща бурна съпротива от шофьорите. Във Франция от седмица насам се организират протестни акции срещу решението на правителството да намали от 90 на 80 км/ч ограничението на извънградски шосета с по една лента в посока на движение. По-ниската максимална скорост вече е валидна за 400 000 км пътна мрежа и е въведена с цел да намали с около 300-400 смъртните случаи при катастрофи. През изминалата година във Франция са загинали 3448 души при пътни злополуки. За същия период смъртните случаи при катастрофи в България са 678, но в съотношение с броя на жителите на страната нашите и румънските пътища са най-опасните в Европейския съюз. Единствено в тук и в северната ни съседка се регистрират над 80 загинали на милион. През 2017 г. смъртността при пътни злополуки в България е 96 души на милион, а в Румъния - 98 души на милион. Най-безопасна е пътната мрежа в Швеция и Великобритания съответно с 25 и 27 смъртни случая на милион от населението - около четири пъти по-малко, отколкото у нас.

Влияние върху черната статистика оказват не само скоростта на движение и състоянието на автопарка, но и поведението на водачите и качеството на пътната мрежа. Много от смъртоносните катастрофи възникват и в резултат от лоша настилка, която намалява сцеплението на колелата с шосето, а това води до по-дълъг спирачен път и загуба на контрол.

 

През цялото лято

Спират ремонтите на „Тракия“

“Ремонтите на автомагистрала “Тракия” спират през летния сезон заради очакваното засилване на трафика”. Това обяви регионалният министър Николай Нанков. Днес изтече последния срок за ремонт на участъка между 25-26-ия километър в посока Бургас. Министър Нанков допълни, че всеки петък и неделя по магистралите и главните пътища ще бъде ограничавано движението на тировете. Остават обаче ремонтите на два от виедуктите и една от тръбите на тунел “Витиня” на магистрала “Хемус”.

 

Как ни засичат за скорост

КАТ се въоръжи с 28 камери с лазер

Купуват още 56 за над 2,5 млн. лв.

Пътната полиция пусна 28 камери на триноги, които с лазерен лъч засичат скоростта на всеки автомобил и снимат номера му. По едно от устройствата бе изпратено във всяка от 28-те областни служби на КАТ в страната и те започнаха работа от 12 март т.г.

Както писа “Труд”, в средата на май МВР обяви обществена поръчка за още 56 такива камери (още по 2 за всяка област) за 2 566 666 лв. без ДДС, като единичната цена излизаше около 46 000 лв.

От 2009 г. насам КАТ снима за превишена скорост с 25 стационарни и 148 мобилни камери, монтирани в патрулните автомобили “Опел”. В новите коли “КИА” също има камери, но те не могат да засичат за превишена скорост, а са за заснемане на проверки. Правят се опити към тези камери да се включи допълнително радар, но засега без успех.

Камерите за скорост на КАТ не бива да се бъркат с тези за улично видеонаблюдение, каквито вече се монтират в много градове. Различни са и камерите за следене на трафика, които АПИ е монтирала на арки над някои пътища.

От юни миналата години с промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) депутатите разрешиха на патрулите на КАТ да засичат “без да се обозначават”. Тоест - бе махнат знакът пред камерите, който показваше на шофьорите, че навлизат в зона за заснемане.

За глобите за скорост пътната полиция издава електронен фиш и в 14-дневен срок от връчването му, шофьорът има право да плати 70 % от глобата.

След махането на знака пред камерите, от КАТ се похвалиха, че през 2017 г. са издали 391 050 електронни фиша, с 52 186 повече отколкото през 2016 г.

 

В Швейцария

Глоба за висока скорост достигна 782 000 евро

Швейцарските полицаи не се шегуват, нито питат нарушителите „Ами сега какво ще правим?”. В това се убеди от първо лице шведски водач на тунингован от AMG модел мерцедес с мощност 570 конски сили, спрян на магистрала с 290 км/ч при позволени 120 км/ч. Наложи се той да плати глоба в размер на 782 000 евро. Размерът на наказанието бе определен от съда според доходите на нарушителя. Полицията конфискува и автомобила на стойност 180 000 евро. В Швейцария превишения на скоростта с над 25 км/ч се третират като криминални деяния.

 

Рекордни нарушители

С 224 км/ч над ограничението

Най-големият нарушител на ограничението на скоростта по магистрали в Европа е засечен в Швейцария. Там водач на „Бентли Континентъл GT” е сниман да кара с 324 км/ч, което е с 224 км/ч над ограничението от 120 км/ч. За провинението той е наказан с 1865 евро глоба и 6 месеца затвор. Куриозното е, че швейцарецът е заснел скоростометъра на автомобила си при нарушението, но пред съда претендирал, че друг е шофирал.

С година затвор е наказан и участник в нелегални гонки във Франция, който е спипан да кара „Ауди RS4” с 310 км/ч при позволени 110 км/ч.

При мотоциклетистите палмата държи собственик на „Кавасаки Нинджа”, профучал пред камера за скорост с 290 км/ч при ограничение 80 км/ч.

 

Според Закона за движение по пътищата

Не глобяват за превишение от 1 до 9 км/ч

КАТ не глобява българските шофьори за превишение от 1 до 9 км/ч. Според чл. 182 от ЗДвП глобата за превишена скорост с 10 км/ч е 20 лв. и важи за населено, и за извън населено място, и при превозване на пътници или опасни товари.

В проекта за нов ЗДвП е записана глоба от 20 лв., но за превишение „ДО” 10 км/ч, което включва и стойностите от 1 до 9 км/ч. Пътната полиция обаче не разполага с достатъчно хора и техника, за да може да налага подобни санкции, които току виж може да се окажат и по 1 милион на година.

От 21 януари м.г. в сегашния закон влязоха в сила двойно по-високи глоби за превишени скорости над 31 км/ч. До 40 км/ч санкцията за населени места бе 200 лв. и стана 400 лв., а над 40 км/ч - от 300 лв. стана 600 лв.

Глобата е 700 лв., книжката се взима за 3 месеца и се режат 12 точки от талона за превишение на скоростта над 50 км /ч в населено място.

За същото нарушение при превоз на хора и опасни товари е по-висока паричната санкция - 1000 лв. За всеки 5 км/ч над 50 км/ч се плащат допълнително по 50 лв.