С нов щадящ метод в Пловдив смениха аортни клапи на 11 високорискови пациенти

Екипът от УМБАЛ „Свети Георги” е специализирал в Швейцария

11 възрастни високорискови пациенти с множество съпътстващи заболявания са първите успешно оперирани по новия щадящ иновативен метод трансфеморално имплантиране на аортна сърдечна клапа в Южна България. Интервенциите бяха извършени в отделението по инвазивна кардиология на Университетска болница „Свети Георги” в Пловдив, а първата от операциите бе точно преди година, съобщи началникът на отделението д-р Гинчо Тонев. Новият метод е единственият шанс за втори живот на пациенти с тежкостепенна аортна стеноза, защото със съпътстващите си заболявания те не биха могли да издържат традиционната хирургическа намеса - т. нар. операция на отворено сърце, уточниха кардиолозите. След проведения преди дни общ контролен преглед на 11-имата, лекарите от екипа установиха, че състоянието им е много добро. „Всички пациенти бяха с много висок риск за провеждане на конвенционална смяна на аортна клапа. Сред заболяванията им са захарен диабет, бъбречна недостатъчност, артериална хипертония, дори има и онкологични. Част от тях вече имаха оперативни лечения, при които са сменяни клапи, слагани са байпаси“, обясни д-р Велина Докторова. „За голямо съжаление в началото загубихме един болен. Той получи усложнения, едно доста сериозно кървене в коремната кухина. Но това отново е следствие от изключително високия риск при тези болни”, допълни д-р Гинчо Тонев. Екипът му е преминал предварително обучение в швейцарския град Люцерн за имплантиране на изкуствена аортна клапа. То е изключително успешно и в САЩ и в Европа се е наложило като изключително съхраняваща здравето на сърдечно болните алтернатива, обясниха кардиолозите.

Методът е абсолютно безплатен. В България на него се подлагат единствено високорискови пациенти, които трябва да отговарят на всички определени медицински показания. Първата стъпка е провеждането на т. нар. кардио-хирургична среща, при която специалистите обсъждат състоянието на всеки един болен с всички налични изследвания. „Присъстват колегите от кардиохирургията, водени от доц. д-р Заприн Въжев, от кардиологична клиника, начело с проф. д-р Федя Николов, и ние от инвазивна кардиология“, каза д-р Гинчо Тонев. Пациентите преминават през обширна предварителна подготовка, изискваща поне 2 хоспитализации. Извършват се лабораторни изследвания в доста широк спектър с обхващане на почти всички органи на човешкото тяло, за да се проследи тяхната функция. На всички пациенти задължително се правят ЕКГ-та, ехокардиографии, изследвания, от които се вижда как функционират клапите, както и скенер, който показва какви са размерите на клапата и най-удачните достъпи за имплантиране на изкуствената. На всички пациенти се прави и коронарография, от която се установява състоянието на съдовете, кръвоснабдяващи самото сърце, обясни д-р Велина Докторова. „Тези изследвания не могат да се направят в рамките на една хоспитализация. За да сме сигурни в самото имплантиране, трябва да подготвим всички коронарни съдове, за да си подсигурим добър изход от самата интервенция. А това означава, че има и лечение при самата подготовка“, каза д-р Докторова. След определянето на даден болен като подходящ за този метод на трансфеморално имплантиране на аортна клапа, втората стъпка е изготвянето на протокол и предоставяне на всички изследвания на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Карен Джамбазов. След неговото одобрение документите се изпращат в Надзорния съвет на НЗОК (Националната здравно-осигурителна каса). Оттам след нова проверка се насочват към Здравната каса за отпускането на специалния инструмент за имплантиране на изкуствената аортна клапа през феморалната артерия. Решението на НЗОК излиза след около 2 месеца, уточниха от УМБАЛ „Свети Георги”.

„Методът оскъпява бюджета, но същевременно намалява броя на хоспитализациите на тези пациенти. Защото при неработеща клапа, те влизат в болница по 5-7 и повече пъти годишно. А след протезирането на клапата секва хоспитализирането им заради сърдечна недостатъчност, което е спестяване и на средства. Другият плюс е, че се намаляват и лекарствата в голяма част от случаите на пациентите”, каза д-р Велина Докторова.

За 2018 г. вече имало доста подготвени високорискови сърдечно болни за операция по новия метод. „Надяваме се да успеем да поставяме не по 1 клапа месечно, а на седмица, тъй като това би поддържало на високо ниво квалификацията на персонала“, каза д-р Гинчо Тонев и добави, че допълнително се подготвят сестри и лекари. „В Германия се извършват по 26 000 операции годишно. У нас населението е застаряващо и все по-чести стават дегенеративните промени в сърдечно-съдовата система като митрална стеноза и аортна стеноза. Така че кандидатите за подмяната им са много. „Хората с тази тежкостепенна аортна стеноза имат мъчителна симптоматика. Обездвижени са, не могат да вършат елементарни неща - от миенето на зъбите до оправянето на леглото. И най-минималните усилия са им свръх възможностите - получават задух, екстремна уморяемост", допълни д-р Докторова. По тази причина обострената сърдечна недостатъчност е истински бич и социален проблем, за който не се говори достатъчно. Страда не само пациентът, но и семейството и всички околни. „Да не можеш да изминеш и 5 метра самостоятелно и да не можеш да се обслужваш, това те прави изцяло зависим от другите. Буквално си като малко дете, нуждаещо се от постоянни грижи“, обясни д-р Докторова.

След подлагане на новия метод, още на втория ден пациентът става от леглото. Тази операция е с много по-малък риск и с по-бързо възстановяване, уверяват лекарите. „До третия етаж вече не се задъхвам! Сутрин и вечер правя разходки. Преродих се!“, твърди 80-годишният Георги Младенов от село Яворово. Той бил с 4 байпаса и куп други болести. „Сърдечни хора в сърдечно отделение“, присъедини се към благодарностите след прегледа и 71-годишният Петър Ангелов. от Асеновград. „Преди операцията се чудеха дали ще оживея, а ето една година съм добре“, похвали се и единствената жена сред 11-те оперирани Марийка Шотилова от Пловдив. „Втора младост карам, така се чувствам“, сподели през сълзи благодарността си към екипа 78-годишният Петър Дулчев от Пазарджик. „Животодаряваща, а не животоспасяваща операция! Това е нещо чудотворно за мен“, изрази емоциите си и Станко Мирчев, на 79 г.

Последната от операциите по новия метод - на 72-годишния Петко Петков от Кърджали, бе представена на 7-мия национален конгрес по интервенционална кардиология в Пловдив, в който участваха най-добрите специалисти у нас и гостуващи лектори от чужбина.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве