Увеличението се дължи основно на износа и потреблението

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 3,6% през второто тримесечие на 2017 година спрямо същия период на миналата. Това показват сезонно изгладените експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението се дължи основно на износа на стоки и услуги, които са съответно с 6,1% и 7% повече спрямо година по-рано по същото време. Крайното потребление също регистрира положителен икономически растеж от 4,2%, отчитат от НСИ.

Спрямо първите три месеца от 2017 година увеличението на БВП е 0,9%, което се дължи основно на бруто образуването на основен капитал (ръст с 2,4%), износа на стоки и услуги (ръст с 1,7%) и крайното потребление (ръст с 0,4%).

Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 24,3 милиарда лева. Реализираната добавена стойност за три месеца е 20,9 млрд. лв.

По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (76%), което в стойностно изражение възлиза на 18,4 млрд. лв. През второто тримесечие на 2017 г. бруто капиталообразуването е 5,2 млрд. лв. и заема 21,6% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително, отчитат още от НСИ.

Експресните оценки за БВП се основават на предварителни налични към момента месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори, които са обект на последващи актуализации и ревизии, на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация.

Очаква се НСИ да публикува предварителни оценки за тримесечните данни за БВП за второто тримесечие на 2017 г. на 5 септември 2017 г.

Както “Труд” писа, в пролетния си макроикономически обзор Европейската комисия очаква икономическият растеж на страната ни да се забави до 2,9% през 2017 г. от 3,4% през 2016 г. От Международния валутен фонд (МВФ) прогнозират също ръст от 2,9% през 2017 г. и дори още по-силно забавяне до 2,7 на сто догодина.

Българските власти обаче са малко по-оптимистично настроени, като от Министерството на финансите очакват растеж от съответно 3% и 3,1% за тази и следващата година, докато прогнозите на БНБ са за нарастване от 2,8 и 2,9%.

173 евро на човек от населението

Лидери сме в ЕС по дял на парите за сигурност

България е страната с най-висок дял на разходите за обществен ред и сигурност от брутния вътрешен продукт в ЕС през 2015 г. - 2,8%. На второ място след нас е Словакия (2,4%), следвана от Румъния (2,3%) и Хърватска и Полша (по 2,2%). На другия край на класацията са Дания и Люксембург (по 1,0%), Ирландия (1,1%), Малта и Финландия (по 1,2%), Швеция (1,3%) и Австрия (1,4%). Това са и държавите, които харчат под 1,5% от собствения си БВП за обществен ред и сигурност.

През 2015 г. 28-те страни членки са похарчили 258 млрд. евро за “обществен ред и сигурност”, сочат данни на Евростат.

Държавните разходи за обществен ред и сигурност са съставени от разходи за полицейските служби, противопожарните служби, съдилищата и затворите.

Класацията обаче е доста по-различна, когато похарчените суми се отнесат към размера на населението на всяка една страна. Средно разходите за обществен ред и сигурност са 507 евро на глава на населението в ЕС.

България и тук е на първо място, но че в обратна посока. Страната е похарчила едва по 173 евро на човек от населението по перото. Останалите с разходи под 250 евро на глава на населението са Румъния (183 евро), Литва (204 евро), Унгария (230 евро) и Хърватска (231 евро).