Таванът на кешовите плащания остава 10 000 лева, след като парламентът отхвърли предложението на ГЕРБ той да бъде намален на 5000 лв. от 1 януари 2018 г.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, която е вносител на законопроекта, подчерта при дебатите, че кешовите плащания са в основата на нелоялните плащания.

„С предложението ни няма да създадем затруднения на обикновените хора, но ще създадем затруднения на хората, чиито джобове са пълни с кешови пари, а те са дошли там от сивата икономика, не от другаде. Защото са получили заплатите си на черно или са собственици на фирми, които продават документи и искат парите да продължат да се въртят в сивата икономика“, заяви депутатът от ГЕРБ и допълни, че е много странно как изведнъж народното представителство толкова единодушно се е обединило срещу това.

От БСП контрираха, че борбата със сивата икономика не е с ограничаването на плащанията с брой, а с документите, които институциите издават или не издават – касови бележки и фактури. “Борбата със сивата икономика е въпрос на контрол как приходните агенции си вършат работата и следят. Кешът няма да ви помогне”, каза Таско Ерменков.

„По тази тема ви моля да обърнете внимание на една практика, която ще ви бъде много полезна, ако я анализирате. Става дума за рециклиращия бранш“, обърна се към Менда Стоянова депутатът от левицата Явор Божанков. По думите му лимитът за плащания в брой с физически лица е бил 100 лв. „Беше въведен като мярка за борба със сивия сектор. Добре е да анализирате дали сивият сектор намаля или стана обратното?“, попита депутатът от БСП.

"Как баба Иванка от село ще си взема 6000 лв. от аренда, като нито има карта", нито посттерминал, запита Александър Сабанов от Обединени патриоти.