Новата книга е художествена измислица, базирана на исторически факти

Удар по възраждането на национализма, фундаментализма и популизма в световен мащаб

“Тайният дневник на Хитлер” е фикционално произведение, основано на точни исторически и биографични факти: започва от деня на арестуването на Хитлер след неуспешния Бирен пуч в Мюнхен през ноември 1923 г. и приключва през декември следващата година, когато той е освободен след амнистия. Авторът Харис Влавианос определя творбата си като “измислен повествователен документ”:

“Открай време ме занимава “феноменът Хитлер”. Как един незначителен човек с натрапчиви идеи, ниско потекло и оскъдно образование е успял да омае германците, да ги завладее, да торпилира с евтината си реторика политическия договор на времето, да поведе една страна по път, оказал се най-унищожителният за целия свят и за самата нея, и да се превърне в олицетворение на абсолютното зло? Колко мощно трябва да е било усещането за национално унижение и всеобщо отчаяние, че германското общество да приеме Хитлер като Месия, способен да възвърне наранената му гордост?”

Каква е целта на тази книга? Отговорът е в настоящото възраждане на национализма, фундаментализма и популизма в световен мащаб. Авторът желае да ни доближи до истината като предупредителен знак да не допускаме европейският дом да рухне.

Харис Влавианос

Харис Влавианос е известен гръцки учен, поет, писател и есеист, роден през 1957 г. в Рим. Завършва философия в Университета в Бристол и политология и история в Оксфорд. Издал е единайсет стихосбирки, преводи на Уолт Уитман, Езра Паунд, Т. С. Елиът, на съвременни англоезични поети. Преподава история и политология в Американския колеж в Гърция, води семинари по поетическо изкуство в издателство “Патаки”.

ОТКЪС

Затворът в Ландсберг

Ноември 1923 – декември 1924

14 ноември 1923 г. Жестоко се провалихме. Негодниците Кар, Зайсер и Лосов ни предадоха. Искаха да организират свое движение и да ме отстранят от играта. Бяха решили да провъзгласят Бавария за независима държава, да я откъснат от останалата Германия и да качат Рупрехт на трона! Ако този глупак Лудендорф не беше ги оставил да си тръгнат от “Бюргербройкелер”, сега властта щеше да е в нашите ръце. Изгубихме шестнайсет мъже. Всички те бяха герои. Паднаха за възраждането на Германия. Имената им трябва да останат завинаги в паметта на всеки истински патриот.

• • •

Аз съм едно нищожество. Трябваше да умра заедно с тях. Защо позволих на Шойбнер-Рихтер да ме блъсне на земята, когато полицията откри стрелба? Да го гледам как рухва, потънал в кръв, а аз да се отърва като последен страхливец! А Лудендорф не само не побягна, ами с високо вдигната глава се отправи към вражеските редици през дъжд от куршуми. Защо не намерих куража да се самоубия по-късно, когато потърсих убежище в дома на Ханфщенгл? Все още не знам защо оставих Хелене да ми издърпа пистолета от ръката. Вестниците в цялата страна ни се подиграват. Наричат нашата революция “смехотворен бирен пуч”, а мен – “пионката на генерала”. Някои дори побързаха да публикуват мои некролози, в които се казва, че “Хитлер е политически мъртвец”. Всичко мога да понеса, но не и позора.

• • •

Изпитвам ужасна болка в рамото. Дали не съм си счупил някоя кост? Не искам нищо. Само малко вода. И да затворя очи – завинаги, ако е възможно.

15 ноември 1923 г.

Не спах цялата нощ. Болките са непоносими. Не сложих и залък в устата си. Нито ще сложа. По-добре да умра тук вътре. Като герой.

21 ноември 1923 г.

Гробищата на Историята са пълни с провалили се революционери, неуспели да доведат докрай свещената си мисия. Аз съм един от тях. След смъртта ми никой няма да си спомня за мен. Свършено е с мен.

• • •

23 ноември 1923 г.

Нашата Партия беше поставена извън закона. Това бе последният акт от драмата.

25 ноември 1923 г.

Днес беше ред на Хелене. Донесе ми супа с месо и ме принуди да я изям пред очите ?. Доставих ? това удоволствие. Жените, с изключение на майка ми, никога не са ме интересували – смятам ги за скудоумни, те прилагат прозрачни хитрини. Но по някаква причина не мога да устоя на Хелене. Мъжът ? е голям щастливец. Такава жена бих искал да имам до себе си. Да може да ме въодушевява в миговете, когато се огъвам. Какво ли толкова намира у Ханфщeнгл! Е, разбира се, той е аристократ, учил е и в Америка, а аз съм обикновен селянин, провалил се човек на изкуството, едно нищо.

26 ноември 1923 г.

Затвориха ме тук, като смятаха, че така ще ме обезвредят. Че ще сломят духа ми. Че ще разтурят Партията ми. Огромна грешка! Като ме лишиха от свобода, те ме направиха още по-силен. По-решителен да продължа делото си. А освен това идиотската държава ми предоставя безплатно образование. Ще превърна затвора в университет. Килията си – в необятна библиотека. Нека погледна на затворничеството като на предоставила ми се възможност: сега ми се предлага безкрайно време да прочета необезпокояван онова, което от доста време съм си набелязал, за да попълня празнотите си. Градежът, който смятам да издигна, ще се крепи върху непоклатими идеи, а не върху гнили аргументи. На такива нашият народ се е наситил. Във всяка мюнхенска бирария срещаш парвенюта, готови да спасят Германия. А как? Със сгъваемите си джобни бръсначи ли? Основите, върху които ще градя, ще бъдат големите философи и мислители на нацията. Кант, Хегел, Фихте, Шопенхауер, Ницше ще бъдат моите светли пътеводни звезди. А редом с тях Вагнер, Чембърлейн, Лагард. Необходима е точно такава пауза след въоръжения конфликт. Преди да се хвърли върху плячката си, хищникът дебне в храстите, притаява се и изчаква подходящия момент, в който ще се хвърли стремително напред. Сега аз съм този хищник. Нека треперят онези, които ще се опитат да попречат на плановете ми.

Неуспехът, разгромът са най-висшата форма на човешкия опит. Но втори провал няма да има. От тук насетне всеки мой ход ще бъде много добре планиран. Аз няма да допусна импулсивността ми отново да вземе връх над мен.