Една млада поетеса, родена в Германия от майка българка и баща немец, прописва внезапно на български език. Вдъхновението идва сякаш от космоса, без тя да е учила целенасочено български език. Дарина Шнайдер притежава талант, който ще ни възхити, ако отгърнем нейната първа стихосбирка „Тайно чекмедже” (изд. „Елиас Канети”, 2019, предговор: проф. Пенка Ангелова).

Заедно с проф. Златимир Коларов имахме удоволствието да представим изящното томче пред десетки почитатели на поезията в клуб „Журналист” на 15 октомври. Авторският рецитал включваше 10 стихотворения, а носталгичното настроение на публиката се зареждаше от авторските песни на барда Ивайло Диманов.

Заглавието „Тайно чекмедже” подсказва, че тук ни очаква енигмата на едно катарзисно действие – за щастие епохата на скритите в чекмедже романни форми отмина. А какво по-необходимо за днешния забързан човек от новооткрита, минималистична, импресивно-експресивна стихова реч, която не ни заковава с измъчени рими, а просто отваря очите ни за ежедневните, лични драми на всеки от нас – без значение дали сме се помирили със света, дали сме го намразили, или сме го възпели в някакъв миг на триумф.

Сякаш гледаме в кристалното огледало на езеро – такава е поезията на Дарина Шнайдер: лирическият говорител е максимално открит, непрекъснато поглежда към себе си в обратната перспектива на миналото, но в риданието си достига до запомняща се метафорична поанта, в която прозира ирония:

подстригах косата си

изхвърлих толкова любими неща

сготвих каквото и без това

няма да кусна

излекувах алергията си

от разни мазила за масаж

накрая освен астрофизика

научих едно:

не искам да бъда

новата ти жена

В междуредията на ескизното изображение на душата се генерира напрежение, което единствено роденият поет би могъл да изгради и да внуши чрез текста си. Изповедният тон не предполага обсебване на читателското внимание с фалшив патос и кървави сълзи, а изисква визуализиране на една нова природност – пейзажност, която е част от материята на вътрешния диалог автор – лирически герой – читател. Точно в тази мелодика – носена от риторическите фигури и оплодена от сдържан драматизъм, се движи поезията в „Тайно чекмедже”.

В експозето си проф. Златимир Коларов отбеляза: „С удовлетворение и не малко национална гордост подчертавам, че нито за секунда не почувствах притеснение на авторката пред езиковата бариера и не срещнах неточно употребена дума... Стиховете от тайното чекмедже на Дарина са своеобразна броня срещу нещата, които ни натъжават, които ни раняват, които ни правят слаби, които ни убиват...”.

За любопитните ще кажем, че Дарина Шнайдер е дъщеря на Румяна Захариева – поетеса и белетристка, най-видната в момента наша преводачка от и на немски език. Премиерата на новата книга беше уважена от актьорите Ники Сотиров и Калина Влади, от певицата Роси Рос, от писателите Максим Максимов, Диана Димих, Хайри Хамдан и др.