Едва на 37 години и в центъра на дипломатическа буря с трудно предсказуеми последствия, която от няколко дни се надига в Близкия Изток, владетелят на арабското емирство Катар, Тамим бин Хамад ал-Тани, не е ново лице на международната сцена. Дръзкият емир е наследник на вековна династия, оцеляла и управлявала „полуострова на Арабския полуостров“, под саудитци, османци и британци, за да се издигне в края на миналия и началото на този век като регионален и световен фактор и меценат. Последното, колкото на добри, толкова и на лоши каузи.

Управникът на страната с третите най-големи залежи на природен газ в света е роден на 3 юни 1980 г. в град Доха, в дома на шейх Хамад бин Халифа ал-Тани, по това време принц-консорт на емирството. Четвърто дете от втората съпруга на баща си, Тамим ал-Тани, се ползва с всички привилегии, които му осигурява произхода.

Подобно на мнозинството от благородниците от страните в Персийския залив, през 1990-те е изпратен да учи във Великобритания. За времето, което му отнема да завърши най-елитната британска военна академия „Сендхърст“ през 1998 г., татко му, Хамад ал-Тани е извършил ловък и безкръвен дворцов преврат, с който миролюбиво изпратил в изгнание дядо му, шейх Халифа бин Хамад ал-Тани.

Новият емир се превръща в прогресивния двигател, който в следващите две десетилетия ще издигне Катар като икономическа сила и фактор в региона. Прозорливо, бащата на Тамим ал-Тани хвърля огромни инвестиции в разработването на инсталации за втечняване на природен газ (богатството на Катар) и с бума на търсенето на „синьо гориво“ в началото века, страната му скоро достига годишен Брутен вътрешен продукт (БВП) в размер на стотици милиарди долара (353,1 млрд. за 2016 г.). Едновременно с това катарския кралски двор решава да вземе инициативата в облика, който получава арабския свят пред света през западните медии.

С кралски указ за безвъзмездно дарение за над 120 млн. долара, през 2001 г. се създава телевизия „Ал Джазира“, която в следващите 15 години, на фона на всички противоречия, които ще предизвика, ще се утвърди на нивото на информационните канали в Западна Европа и САЩ. Нито един от изброените дотук факти, не е повод за радост сред съседите на Катар и в частност Саудитска Арабия – единствената страна, с която полуострова дели сухопътна граница и чиято управляваща фамилия има вековни претенции към земите на катарците. Първият опит за контрапреврат срещу управлението на Хамад ал-Тани е само година след като прокужда баща си, през 1996 г., за подготовката на който в Доха обвиняват Рияд. Вторият, все така неуспешен и уж отново инсцениран с помощта на саудитците, е през 2005 г.

Регионалното съперничество между арабските благороднически династии и целите поставил си Хамад ал-Тани за Катар, изискват сигурна приемственост в името на успеха. И когато през 2003 г. по-големият му брат, престолонаследникът, шейх Джасим ал-Тани се оттегля от званието, Тамим се озовава в позицията да е бъдещият управник на полуострова. В следващите няколко години бъдещият емир, който до този момент е офицер от военновъздушните сили на Катар, ще бъде обучаван във всички възможни сфери на държавното управление – от армията, през специалните служби до най-същественото - управлението на финансовата мощ на деспотството. Благодарение на създадените и ръководени от него през годините Катарска инвестиционна агенция и Фондът за спортни инвестиции финансите на полуострова ще бъдат умело вложени в закупуването на френския футболен клуб „Пари Сен Жермен“, съществени дялове от британският банков конгломерат „Барклис“ и влагането на средства в други световни търговски марки.

С идването на 2013 г., емирът на Катар, шейх Хамад ал-Тани преценява, че му е дошло времето за дворцов преврат и изпреварва събитията в полза на сина си Тамим, който оттогава поема управлението на страната. Следващите четири години са точно толкова нестабилни за Катар, колкото и за региона. Тамим ал-Тани симпатизира на организацията „Мюсюлманско братство“ и открито финансира опита им за овладяване на Египет преди четири години. Свързани с негови сънародници фондации изпращат средства на различни групировки в сирийската гражданска война, открито в полза на Иран и в ущърб на интересите, както на Саудитска Арабия, така и на Израел. Все проблеми за дръзкия емир в близкия му ареал.

Тези крепки българо-катарски отношения!

Не се заблуждавайте, уважаеми, така наречените „отношения“ в заглавието са сериозно спънати от самоналоженото последните години бъззъбие на родната външна политика спрямо държавите от Близкия изток – отвъд сенчестия бизнес с въоръжение и наркотици (простете, лекарства), разбира се! Но иначе е хубаво да знаете, че български управник последните две десетилетия не е пропускал да посети емирство Катар – президенти, премиери, ум да ти зайде! А и техния деспот е посещавал републиката – не сегашния, а баща му, но то си е същото. Носи орден „Стара планина“.